Статията на актьора и специален пратеник за мир на ЮНЕСКО Форест Уитакър и генералния директор на организацията Ирина Бокова, е публикувана в сп. Time:

Училищата трябва да са на предната линия на мира, не на войната. Преди две години заедно пресякохме Южен Судан и видяхме отражението на конфликта върху учениците от всички възрасти, травмирани, без умения или надежда. В защита на цивилното население в Джуба говорихме на момичетата и момчетата за това, което са изстрадали, и това, което искат. Всички те казаха едно и също нещо: образование.

Образованието е на предната линия на конфликта днес. Децата в училище са изпращани насила да се бият във военизирани отряди. Те са отвличани и държани в робство. Техните учители са отвличани и убивани. Класните стаи са превърнати в зали за изтезания - детските площадки се използват за складиране на оръжия.

Светът е разтърсен от тежкото положение на учениците в Сирия и от атаките на Боко Харам и Ал Шабаб. Мащабите на това предизвикателство обаче са много по-големи. Между 2009 и 2013 г. са били извършени нападения срещу училища и университети в над 70 страни. Около 1,5 милиарда души живеят в нестабилни или засегнати от конфликти държави, 40% от чието население са млади хора.

Бежанците са най-силно засегнати - половината от най-малките деца са извън училище и три четвърти от по-големите ученици нямат достъп до образование.

Всяко подложено на нападение дете е удар върху хуманността, която всички ние споделяме, и достойнството, към което всички се стремим. Тази огромна криза на правата на човека унищожава бъдещето на милиони млади хора и хвърля сянка върху цели държави и региони. Ние не можем да си позволим да загубим цяло младо поколение, доведено до отчаяние. Това засилва логиката на войната.

Младите хора, лишени от образование, са изправени пред бъдеще на бедност, а бедността е била винаги хранителна среда за екстремизъм и насилие. Ние познаваме силата на образованието да осигурява мир на младите умове, да дава усещането за сигурност и нормален живот. Посещаването на училище е източник на надежда, подхранва любопитството и мечтите, давайки на младите хора сили да се възстановят. Образованието е най-добрият дългосрочен начин да се прекъсне порочният кръг на насилие и да се поставят общностите на пътя на мира, но то става жертва на кризите.

Често образованието е първият бюджетен сектор, който правителствата, изправени пред конфликт, отрязват. Образованието представлява едва 2% от хуманитарната помощ. Всъщност няма друг хуманитарен сектор с по-малък дял финансиране. За да се справят с тази криза, правителствата трябва да се ангажират да защитават училищата и университетите и да не ги използват за военни цели.

Преди една година група държави, начело с Норвегия и Аржентина, се обединиха около Декларация за безопасни училища. Към днешна дата 53 държави са подкрепили декларацията, но е необходимо тя да бъде подписана от всички. Наш приоритет трябва да бъде да се спрат ужасяващите нарушения на правата на човека в тази област.

Не трябва да позволяваме нападенията срещу деца, системното изнасилване или унищожаването на училищна инфраструктура да остават безнаказани. Правителствата трябва да потърсят отговорност от виновните, а ООН трябва да свърши своята част от работата - да наблюдава, докладва и разследва.

Образованието не може да остане беден братовчед на международните усилия. Трябва да инвестираме по-голяма част от хуманитарната помощ и помощта за развитие за образование. Образованието е най-добрият начин да защитим кълновете на мира. То често е първият истински дивидент на мира за момичетата и момчетата, и за общностите, които се борят, за да стъпят на краката си.

Ето защо светът се събира в Истанбул по време на Световния хуманитарен форум, за да се учреди „Образованието не може да чака“ – нов фонд за образование при извънредни ситуации. Налице е недостиг от 2,3 милиарда долара за финансиране на образованието в конфликтни и кризисни ситуации, което е 10 пъти повече от сумата, която образование получава като хуманитарна помощ в момента.

Новият фонд ще насочва вниманието към образованието, за да го изгражда при спешни ситуации и да осигурява помощ за развитие. Това е от ключово значение за осъществяването на новия Дневен ред за устойчиво развитие до 2030. Образованието трябва да се превърне в дневен ред за изграждането на мира.

За да отключим потенциала на образованието да насърчава мира, трябва да поддържаме приобщаващи образователни системи, в които да се включат всички групи и да дават познания за правата на човека и за новите форми на глобално гражданство. Трябва да гарантираме това право на образование, което ще позволи на обществата да избягат от кошмарите на историята и ще даде на младите хора всеобхватни възможности.

Това е, което ние се опитваме да направим в Джуба - да дадем на учениците достъп до спорт, култура и най-вече образование. Защото, както едно момче ни каза, те не просто искат мир, искат сами да го изградят. Това е нашето послание към Световния хуманитарен форум.

Образованието е на предната линия на конфликта - то трябва да бъде в челните редици на изграждането на мира.