Оправдаха прокурор, бил невменяем

Кмет и фолк певец връщат парите за къщи за гости 158 проекта възстановяват пълната сума

Наводнението във Венеция е повредило мозайки и колони в катедралата Сан Марко

Ловци от Норвегия и Гърция отстреляха 100 фазана

Затягат правилата за биоресторантите

Министър Ангелкова: Започваме дебат за повишаване на минималната застраховка за туроператори Tой е актуален и в чужбина след фалита на “Томас Кук”

MU-Vi.tv представя филм за Варна в Културния институт на България в Берлин

Разследват пловдивски полицай, взимал заеми без да ги връща

Вижте какво ще решава Министерският съвет утре, 20 ноември 2019 г.

Волейболната федерация за натиска: Голословни твърдения

Причината за смъртта на 3-годишното дете от София е пневмония

Вучич: Имам хронично заболяване

Бялото братство с изненадваща прогноза на Учителя за България Могат да останат 300 хиляди българи, но възложената им от небето мисия - ще изпълнят, казал Дънов

Перничани твърдят, че графикът на водния режим не се спазва

Вицепремиерът Николова: Работим за изграждането на всеобхватно българо-индийско партньорство

Какво пречи на растежа в България

Според изследване на МВФ общата факторна производителност и финансовото развитие са по-интензивни, но инвестиционният процес е по-забавен

Преодоляването на икономическото изоставане предполага комплексна, системна стратегия, каквато в България липсва.

Положителният факт, който се наблюдава в страните от Централна и Източна Европа след глобалната финансово-икономически криза, е възстановяването на икономическия рестеж и известно стабилизиране на финансовите системи. Растежът обаче е значително по-нисък в сравнение с предкризисния период, като се запазват потенциално опасни финансови напрежения. В тази ситуация вероятността държавите от нашия регион да настигнат по равнище на БВП на глава от населението страните с развити пазарни икономики в обозримо бъдеще е малка. Пречките пред ускоряването на растежа и политиките, които биха помогнали за преодоляване на забавянето му са основна тема на неотдавнашно изследване на МВФ.

Според МВФ исторически успешните епизоди на догонващ растеж се базират върху първоначално провеждане на мащабни реформи, ускорени факторна производителност (технологично обновяване на икономиката) и инвестиционен процес в началната траектория на догонващия растеж и изпреварващо нарастване на кредитирането и финансовите пазари през целия период на догонващия растеж. Особеността в региона ни е, че общата факторна производителност и финансовото развитие са по-интензивни, но инвестиционният процес е по-забавен.

В изследването на МВФ се обръща голямо внимание на техническата ефективност на икономиката, т.е. на ефективността, с която фирмите използват технологиите. По този показател единствено Украйна е по-зле от нас. Счита се, че тази ефективност може да бъде подобрена чрез структурни реформи – подобряване защитата на правата на собственост, облекчаване на бизнес регулациите, стабилизиране на правораздавателната система, насърчаване на чуждестранните инвестиции. От страните сме, които биха спечелили най-много от подобни реформи.

Според екипа на МВФ растежът в България може да се ускори с приоритетни реформи в борбата с корупцията, развитие на инфраструктурата, подобряване гъвкавостта на работната сила, прилагане на активни политики на пазара на труда, инвестиране в образованието и здравеопазването, реформа в енергийния сектор.

Тези общи препоръки са полезни, но данните в изследването на МВФ дават възможност за допълнителни изводи. Най-важният задържащ фактор на растежа у нас е общата факторна производителност, която нараства 3-4 пъти по-бавно от другите посткомунистически държави. Единствени, заедно с Румъния, сме с негативна норма на спестяване на домакинствата, т.е. влошаване на нетната финансова възможност на средния българин, от една страна и недостатъчен ресурс за инвестиране, от друга. Нарастването на депозитите напоследък е свързано единствено със спестяванията на нефинансовия корпоративен сектор.

Друг показател, по който България е почти винаги на последно място, е производителността на фирмено равнище, особено изостават микрофирмите и големите компании. Фирмите ни са най-неефективните в Централна и Източна Европа. Тези факти изискват специален подход към проблема с ускоряването на растежа в България.

Ниската производителност обикновено се свързва с лошото качество на човешкия капитал. У нас обаче това не е така. По данни от изследването на МВФ индексът на човешкия капитал на България е равен на този в Полша, а относителният недостиг на висококвалифицирани работници е близък до средния в Централа и Източна Европа.

Неефективността на българските фирми може да бъде следствие и от недостатъчната капиталовъоръженост на труда. Действително, от гледна точка на натрупването на капитал на глава от населението, България изостава от повечето посткомунистически държави. Но отново не е на последно място, при това натрупването на капитал е фунция на склонността към инвестиране както в частния, така и в публичния сектор. Т.е. причините отново са свързани с бизнес средата, икономическата политика и поведението на фирмите.

Друг опит за обяснение на ниската производителност може да бъде наличието на проблеми със способността на пазара да насочва ресурсите към най-производителните фирми. Тази ефективност зависи преди всичко от банково-финансовата система. Българската финансова система е от екстремно команден тип, т.е. контролирана е практически изцяло от банките, при почти нулева роля на финансовите пазари и фондовата борса в периода след кризата. При такава система ресурсите се насочват към свързани с банките фирми. КТБ е пример за катастрофално ниската ефективност на подобна финансова система. Следователно, състоянието на финансовата система е едно от възможните обяснения за ниската производителност на българската икономика.

Според т.нар. концепция за ефективната работна заплата ниското заплащане е една от основните причини за ниската производителност. Тази теория е в състояние да обясни както слабата производителност, така и отрицателните спестявания на домакинствата.

Следователно, като цяло мерките, препоръчани от МВФ, не са достатъчни. Спецификата на изоставането на България в областта на икономическото развитие е свързана не само с институциите, но и със специфичното съчетание на слабости на микроравнище (неконкурентен корпоративен сектор), ниска ефективност на пазарните механизми (финансова система, валутно-курсов режим) и проблеми на пазара на труда (липса на стимули за повишаване производителността на труда). Към слабостите на фирмено равнище трябва да добавим и недооценка на ролята на висококвалифицираните кадри, прекомерна централизация на вземането на решения, недостатъчен маркетинг, ниско качество на управлението, недостътъчна иновативност и т.н.

Преодоляването на всички тези проблеми предполага комплексна, системна стратегия, каквато в България липсва. Импулсивните решения доминират икономическата рационалност. Това предполага икономически компетентни кадри на всички равнища. Следователно, повишаване на качеството на икономическото образование, икономическата грамотност на подготвяните инженерно-технически кадри, трябва да е абсолютен приоритет на реформата в образованието. Политиката обаче е диаметрално противоположна. Политиките по отношение на другите сектори на икономиката, държавната администрация и провораздавателната система също са нефокусирани и некоординирани, което не позволява да очакваме устойчиво ускоряване на икономическия растеж в България.

* Проф. д-р Ганчо Т. Ганчев, Институт за икономика и международни отношения

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.