Възможно най-категорично трябва да се ограничат лобистките амбиции на ССБ

Ултиматуми при обсъждането на законодателни изменения, защита и прокарване на лобистки и олигархични интереси, провокиране на дестабилизация и дискредитиране на неудобни конкуренти. Това е възможно най-краткото обобщение за дейността, която развива ръководството на т.нар. Съюз на съдиите в България от възстановяването на организацията преди близо две десетилетия. Вместо да защитава професионалните права на членовете си, ССБ се превърна в ключов инструмент за осигуряването на недосегаемост за група олигарси и обслужване на властовите амбиции на наследниците на Иван Костов за поставяне под контрол на третата власт у нас - съдебната.

Да подмениш историята

Преди близо един век - през 1919 г. в София е учреден Съюз на българските съдии. На 29 април 1921 г. министърът на правосъдието утвърждава първия устав на съюза. Изключително забележителни са формулираните цели на организацията - „да сплоти българските съдии за задружна работа и съдействие за повдигане и усъвършенстване на правосъдното дело“, както и „да развива колегиалните отношения между съдиите“. Целите са забележителни, защото всъщност разкриват колко отдалечена от добросъвестните намерения на предците си е днешната върхушка, обсебила ССБ.

Генезисът на овладяването е с начало 1997 г., когато на власт в страната идва управляващата клика начело с Иван Костов. Учредяването на Съюза на съдиите в България е само възможност организацията да бъде незабавно „приватизирана“ от магистрати, дълбоко верни на тогавашните управляващи, начело с вероятно най-политизирания съдия на прехода - Нели Куцкова. Освен че е бивш заместник-министър на правосъдието, неуспешен кандидат за президент, по-късно Куцкова е председател на ССБ, а след това и дългогодишен говорител на организацията. Още с учредяването на ССБ ръководството на организацията ултимативно налага монопол. В чл.1 на устава е записано: „организация, обединяваща съдиите в България“.

След провала на синьото управление Съюзът на съдиите, доминиран от кликата около Куцкова, се превръща в последната възможност за запазване на влиянието на новосформираната партия ДСБ в съдебната система. И никак не е случайно, че именно ССБ служи за острие в пропагандната война, която олигархичният кръг „Капитал“ и останките от Костовата партия започват да водят срещу прокуратурата начело с Никола Филчев. Атаките срещу държавното обвинение са в отговор на разследванията за грабителската приватизация, превърнала в „честни“ бизнесмени днешните олигарси Огнян Донев, Иво Прокопиев и прочие.

Мрежа от зависимости

Наред с воденето на антагонистична политика спрямо прокуратурата, върхушката постепенно изземва правото да се изразява от името на съдийското съсловие и посредством лобисткото финансиране, което ССБ започва да получава от чуждестранни спонсори.

Същите донори започват изграждането и на цяла мрежа от медии, повечето от тях собственост на воюващите с прокуратурата олигарси, с което задкулисно прокарват правото на върхушката на ССБ като единствен легитимен говорител за проблемите в българската правосъдна система.

Спонсорите на политизираната върхушка на съдийската организация изграждат и няколко неправителствени организации, координацията на която се поема от тогавашния „граждански“ активист Христо Иванов, който по-късно ще се провали като правосъден министър, но и ще остави трайна диря в българската история като един от малцината представители на държавната власт, които са доносничили срещу собствената си държава.

Всичко това дава възможност на върхушката на Съюза на съдиите в България да лидира атаките срещу тези части на правосъдната система, които са извън сферите на влиянието на олигархичното задкулисие. Лобистката система позволява на ССБ да организира и поредица от кампании по дискредитиране и директен „отстрел“ на всеки магистрат, който търси развитие в съдебната система, но по една или друга причина не е част или просто не се вписва в критериите на естаблишмънта на Темида.

Ръководството на ССБ, което основно се възползва от финансирането от частни спонсори, упорито отказва да обясни какво би се случило, ако се наложи съдия да гледа дело, по което страна е юридическо лице - донор на фондацията, която го е пратила на „обучение“ до Съединените щати или в Холандия. Защото само през Фондация „Америка за България“ в момента организацията изпълнява поне два гранта - „Съдилища в общността“ на стойност 436 000 лв. и „Укрепване на солидарността и капацитета на съдийската общност“ на стойност 420 000 лв., както и още един от правителството на Холандия на стойност 150 390 евро.

Лобистки натиск върху институциите

Уверени, че ще успеят да прокарат лобисткия си проект за промяна на съдебния закон и на практика след като управляваха в сянка Министерството на правосъдието по време на мандата на провалилия се министър Христо Иванов, върхушката на ССБ допусна и най-сериозната си тактическа грешка.

Организацията на практика се делегитимира като професионална, а посредством опитите си да кадрува в съдебната система и да законодателства, ръководството на Съюза разкри политическите си обвързаности с ДСБ и олигархичната си зависимост от клиенти и кандидат-клиенти на разследващите органи.

В момента ССБ за пореден път се опитва да менторства, като поставя ултиматуми, този път на парламента. От ССБ твърдо настояват да се запази лобисткият им текст в ЗИД на ЗСВ, според който общите събрания на съдиите ще имат водеща роля при ръководенето на отделните съдилища.

Така, освен че се отнемат правомощия на ВСС, административните ръководители на съдилищата ще бъдат превърнати в заложници на малки групи лоялни на върхушката на ССБ магистрати. Предложението на политизирания съюз е дотолкова абсурдно, че за първи път от година и половина обединява отрицателното мнение на председателите на ВКС и ВАС Лозан Панов и Георги Колев. Достатъчно ясен знак за депутатите, че трябва възможно най-категорично трябва да се ограничат лобистките амбиции на ССБ, като не допуснат прекомерно широки граници на т.нар. съдийско самоуправление.

Краят на една върхушка

И докато в Народното събрание предстои да се разглежда на второ четене ключовите промени на съдебния закон, ръководството на Съюза на съдиите в България започва да калкулира негативите от политическата дейност на Мирослава Тодорова, Нели Куцкова, Весислава Иванова, Петко Петков, Калин Калпакчиев и играещият ролята на председател Атанас Атанасов.

От месеци на интернет страницата на ССБ липсва поименен списък на членския състав. Формалната причина е извършването на актуализация. Истинската - все повече съдии не желаят името им да се свързва с лобистката върхушка, унищожила заветите на създателите на Съюза на българските съдии от далечната 1919 г.

Ръководството на днешния съдийски съюз твърди, че в него „към момента членуват 946 човека“. По устав 7 члена на Съюза могат да образуват секция. Пак според сайта - и секциите, които също са „в процес на актуализация“, са 16. При общия брой на съдиите у нас, който е над 2000, дори и да приемем, че в ССБ членуват 946, изглежда непонятно как те са само в 16 секции. При положение че има цели 29 окръжни съдилища, а заедно със СГС, а в това не влизат върховните, апелативните, районните, административните съдилища, секциите трябва да са поне два или три пъти повече.

Усещането за масивна манипулация и сериозно завишаване на членския състав на ССБ особено силно се подсилва, ако се направи справка с протоколите от последните две общи събрание на организацията. На 1 ноември 2014 г. от 948 членове на ССБ се събират едва 113 съдии. Заседанието е проведено в хотел „Империал“ в Пловдив.

Година и 13 дни по-късно, отново в Пловдив, но в хотел „Новотел“ се събират едва 77 от обявените по това време 954 членове на съюза. Това принуждава ръководството на ССБ да отложи заседанието и то да започне със закъснение от час и половина, когато вече се събират… отново 113 съдии. За председателя на ССБ Атанас Атанасов гласуват едва 73 членове на ССБ, а за Весислава Иванова 81 от присъствалите. На практика се оказва, че 70-100 съдии не само че са заграбили правото да говорят от името на всичките си колеги, но посредством олигархичните им кукловоди непрестанно поставят ултимативни искания спрямо органите на съдебната власт, най-често в лицето на ВСС, но така също и спрямо правителството и Народното събрание.

Истински камък в блатото на превзетия от управляващата го върхушка Съюз на съдиите в България обаче хвърлиха преди две седмици 14 съдии от Благоевград, които публично обявиха оттеглянето си от организация, превърнала се в проводник на политически и олигархични интереси. Актът на благоевградските магистрати показва как трябва да действат и останалите съдии, особено тези, които не членуват в другите две съсловни организации - Асоциацията на административните съдии и Българския съдийски съюз. Да, съществуват още две организации, които за разлика от самозабравилата се върхушка на ССБ никога не са си позволявали да атакуват колеги, да политиканстват или да менторстват над останалите власти.

Със сигурност мнозинството от българските съдии са личности, които могат да служат за пример и подражание. Почтени и отговорни, постигнали много с труд, водени от чувство за чест, достойнство. И не на последно място - знаещи как да защитават своето право на независимост. Това мнозинство от съдии ще намери най-правилния начин, за да покаже на върхушката от ССБ, че времето им да употребяват българските магистрати, за да преследват властовите си амбиции и да осигуряват индулгенция за престъпили законите на страната олигарси, скоро изтича.

В момента ССБ за пореден път се опитва да менторства, като поставя ултиматуми, този път на парламента.