Българската православна църква прославя делата на Св. Седмочисленици - светите братя Константин-Кирил Философ и Методий и техните най-близки ученици: св. св. Климент Охридски, Наум Плисковско-Охридски, Грозд, Ангеларий и Савa.
Денят е бил почитан за пръв път в Охридската епархия през XI в. и бил утвърден като официален от Охридската архиепископия „... на Първа Юстиниана и цяла България", припомня "Фокус".
След възобновяването на българското царство през 1186 г. Седмочислениците станали обект на всенародна почит, като почитта към тях била възприета и от Търновската патриаршия.
Най-ранното известно изображение на Седмочислениците е в църквата в с. Сливница, Преспанско (1507 г.), по-късно в манастира „Св. Наум" (1706 г.) и в ред български храмове през Възраждането.
През 1742 г. в Мосхополе била отпечатана Служба за светците, а техни икони се появяват още в началото на XIX в. в Берат (бълг. Белград) в днешна Албания, дело на албански и български православни зографи. Днес църквата отбелязва паметта и делата им на 27 юли.
Числото „седем” през онази епоха притежавало особена сакралност, като означавало и „множество”. В някои служби вместо Сава, стои името на Лаврентий, вероятно друг ученик на Светите братя.
Учениците на св.св. Кирил и Методий, разбира се, са били повече от петима, но църковната традиция е свела броя им до „избраните и корифеите..."
Култът към светите Седмочисленици се зародил в Охрид през XI в. и бил утвърден като официален от Охридската архиепископия „... на Първа Юстиниана и цяла България". След възобновяването на българското царство през 1186 г.
Седмочислениците станали обект на всенародна почит, като култът към тях бил възприет и от Търновската патриаршия. Най-ранното известно изображение на Седмочислениците е в църквата в с. Сливница, Преспанско (1507 г.), по-късно в манастира „Св. Наум" (1706 г.) и в ред български храмове през Възраждането. През 1742 г. в Мосхополе била отпечатана Служба за светците, а техни икони се появяват още в началото на XIX в. в Берат (бълг. Белград) в днешна Албания, дело на албански и български православни зографи.
През средновековието денят на светите Седмочисленици, почитан от църковните престоли в Охрид и Търново, бил 27 март.
На този ден празнуват всички с имена: Пантелей, Панчо, Панто, Панка, Милчо, Милчена, Милен, Милена, Милетин, Милица, Мирена, Милина, Миленко, Добри, Добрин, Добриян, Добра, Добрина, Добринка, Добрияна.
Коментари
Регистрирай се, за да коментираш