Земетресение с магнитуд 5,1 в югоизточния турски окръг Адъяман, има пострадали

Фокус за всякакви претенции Новият модел е по-просторен и по-лек

Желяз Андреев: Договорът за правна помощ със САЩ не дава никаква защита на българите

Напрежение по гръцките острови в Егейско море заради мигрантите

Хасан Адемов: Нужна е кардинална промяна в подпомагането на хора с увреждания

Европейските страни и САЩ постигнаха съгласие за условията на ядрената сделка в Иран

Макрон: Тръмп и аз сме гарантите на световния ред

Декларацията от срещата ЕС-Западни Балкани ще бъде подписана само от 28-те страни-членки

Агенцията за борба с градушките открива новия сезон с 8600 ракети

Какви разказва полицай на сексолог?

Валентин Радев: Ще увеличим хората при охрана на мачовете

Адвокатът на мъжа, хвърлил бомба срещу полицайка: Йордан Исаев иска да сключи споразумение с прокуратурата

Фенът, който рани полицайката: Много съжалявам!

Нинова: Високата заплата на депутатите не попречи на „Суджукгейт“ и „Хасовогейт“ Възнагражденията не се дават, за да не се краде, допълни лидерът на БСП

Адвокатът на бомбаджията: Друг човек му я е подал, бутнали го докато хвърля

Българската православна църква прославя делата на Св. Седмочисленици

Българската православна църква прославя делата на Св. Седмочисленици – светите братя Константин-Кирил Философ и Методий и техните най-близки ученици: св. св. Климент Охридски, Наум Плисковско-Охридски, Грозд, Ангеларий и Савa.

Денят е бил почитан за пръв път в Охридската епархия през XI в. и бил утвърден като официален от Охридската архиепископия „… на Първа Юстиниана и цяла България”, припомня “Фокус”.

След възобновяването на българското царство през 1186 г. Седмочислениците станали обект на всенародна почит, като почитта към тях била възприета и от Търновската патриаршия.

Най-ранното известно изображение на Седмочислениците е в църквата в с. Сливница, Преспанско (1507 г.), по-късно в манастира „Св. Наум” (1706 г.) и в ред български храмове през Възраждането.

През 1742 г. в Мосхополе била отпечатана Служба за светците, а техни икони се появяват още в началото на XIX в. в Берат (бълг. Белград) в днешна Албания, дело на албански и български православни зографи. Днес църквата отбелязва паметта и делата им на 27 юли.

Числото „седем” през онази епоха притежавало особена сакралност, като означавало и „множество”. В някои служби вместо Сава, стои името на Лаврентий, вероятно друг ученик на Светите братя.

Учениците на св.св. Кирил и Методий, разбира се, са били повече от петима, но църковната традиция е свела броя им до „избраните и корифеите…”

Култът към светите Седмочисленици се зародил в Охрид през XI в. и бил утвърден като официален от Охридската архиепископия „… на Първа Юстиниана и цяла България”. След възобновяването на българското царство през 1186 г.

Седмочислениците станали обект на всенародна почит, като култът към тях бил възприет и от Търновската патриаршия. Най-ранното известно изображение на Седмочислениците е в църквата в с. Сливница, Преспанско (1507 г.), по-късно в манастира „Св. Наум” (1706 г.) и в ред български храмове през Възраждането. През 1742 г. в Мосхополе била отпечатана Служба за светците, а техни икони се появяват още в началото на XIX в. в Берат (бълг. Белград) в днешна Албания, дело на албански и български православни зографи.

През средновековието денят на светите Седмочисленици, почитан от църковните престоли в Охрид и Търново, бил 27 март.

На този ден празнуват всички с имена: Пантелей, Панчо, Панто, Панка, Милчо, Милчена, Милен, Милена, Милетин, Милица, Мирена, Милина, Миленко, Добри, Добрин, Добриян, Добра, Добрина, Добринка, Добрияна.

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.