На 21 юли 2018 да почерпят

Испания спаси 540 преселници в Гибралтарския проток

Изписаха от болница британеца, отровен с Новичок

„Боинг“ триумфира на шоуто „Фарнбъро“ Истински железен човек лети на авиошоуто (ИНФОГРАФИКА)

Николай Младенов, специален координатор на ООН в Близкия изток: Израел и Хамас да отстъпят от ръба на войната

Сменят ветеринаря в Болярово, евтаназия в Шарково ще има

Томислав Дончев за скандалите около чумата: Една рутинна процедура се превърна в политическа криза

ОПОС ще финансира ВиК проекти за 1,35 млрд. лв.

Коцето спря купоните Певецът отбеляза празника със семейството си

Израел и Русия се договориха за по-тясно сътрудничество в Сирия

Тръмп няма да подкрепи предложението на Путин за референдум в Донбас

Макрон уволни свой сътрудник, бил протестиращи

Цветан Цветанов след решението на НС за мигрантите: Благодаря на опозицията!

Напускалият свободно Варненския затвор – бивш рали състезател и лидер на престъпна група

Румяна Арнаудова за арестите в КАТ-Габрово: Касае се за длъжностни и документни престъпления

Българската православна църква прославя делата на Св. Седмочисленици

Българската православна църква прославя делата на Св. Седмочисленици – светите братя Константин-Кирил Философ и Методий и техните най-близки ученици: св. св. Климент Охридски, Наум Плисковско-Охридски, Грозд, Ангеларий и Савa.

Денят е бил почитан за пръв път в Охридската епархия през XI в. и бил утвърден като официален от Охридската архиепископия „… на Първа Юстиниана и цяла България“, припомня „Фокус“.

След възобновяването на българското царство през 1186 г. Седмочислениците станали обект на всенародна почит, като почитта към тях била възприета и от Търновската патриаршия.

Най-ранното известно изображение на Седмочислениците е в църквата в с. Сливница, Преспанско (1507 г.), по-късно в манастира „Св. Наум“ (1706 г.) и в ред български храмове през Възраждането.

През 1742 г. в Мосхополе била отпечатана Служба за светците, а техни икони се появяват още в началото на XIX в. в Берат (бълг. Белград) в днешна Албания, дело на албански и български православни зографи. Днес църквата отбелязва паметта и делата им на 27 юли.

Числото „седем” през онази епоха притежавало особена сакралност, като означавало и „множество”. В някои служби вместо Сава, стои името на Лаврентий, вероятно друг ученик на Светите братя.

Учениците на св.св. Кирил и Методий, разбира се, са били повече от петима, но църковната традиция е свела броя им до „избраните и корифеите…“

Култът към светите Седмочисленици се зародил в Охрид през XI в. и бил утвърден като официален от Охридската архиепископия „… на Първа Юстиниана и цяла България“. След възобновяването на българското царство през 1186 г.

Седмочислениците станали обект на всенародна почит, като култът към тях бил възприет и от Търновската патриаршия. Най-ранното известно изображение на Седмочислениците е в църквата в с. Сливница, Преспанско (1507 г.), по-късно в манастира „Св. Наум“ (1706 г.) и в ред български храмове през Възраждането. През 1742 г. в Мосхополе била отпечатана Служба за светците, а техни икони се появяват още в началото на XIX в. в Берат (бълг. Белград) в днешна Албания, дело на албански и български православни зографи.

През средновековието денят на светите Седмочисленици, почитан от църковните престоли в Охрид и Търново, бил 27 март.

На този ден празнуват всички с имена: Пантелей, Панчо, Панто, Панка, Милчо, Милчена, Милен, Милена, Милетин, Милица, Мирена, Милина, Миленко, Добри, Добрин, Добриян, Добра, Добрина, Добринка, Добрияна.

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.