Доц. д-р Христо Шивачев: Да лекуваш болно дете е смисълът на много от дните ни

Доц. д-р Христо Шивачев завършва медицина в Медицински университет - София през 1995 г. Професионалният му път стартира през 1996 година като лекар в Звеното за неотложна медицинска помощ на 26-та поликлиника. През следващата година започва работа в Клиниката по детска хирургия към УМБАЛСМ „Н.И. Пирогов”, където работи и до днес. От 2014 г. доц. Шивачев заема поста  Началник отделение по детска гръдна хирургия. От март 2017 г. е началник на Клиниката по детска хирургия, а през следващия месец оглавява и целия Специализиран комплекс по детски болести.

- Доц. Шивачев, отново една от горещите теми е тази за националната детска болница. Защо според Вас този проект буди толкова жестока полемика и поляризация на мненията? 

 - Можем да кажем, че това е мечтата на поколения лекари и родители. Нормално е да има различни мнения и виждания, защото всеки човек има своя представа за мечтата си. Според мен, целта е да се обединят всички тези мечти в една функционална визия, която да определи пътя за изграждането й.

- Като водещ детски хирург вие със сигурност имате позиция колко скоро трябва да има детска болница като център на детското здравеопазване?

- Според мен въпросът е не колко скоро, а защо отдавна не съществува.

- Как гледат колегите ви от Пирогов, които лекуват деца, на проекта за детска болница? 

- С дълго очакване, малко недоверие и голяма надежда.

- Може би не е ясно на всички как ще се промени лечението на децата като качество и бързина, ако всички детски специалности са под един покрив, бихте ли обяснили?

Надявам се, че със създаването на детската болница, ще се изгради престижен център не само за диагностика и лечение на деца, но и за обучение на лекари, специалисти по здравни грижи и рехабилитатори с детски профил.

- Смятам, че лошите примери са навсякъде и са често цитирани. Достатъчно е само да помислите какво ще преживеете, ако ви е необходимо да отидете при трима специалисти с едно дете, което носите на ръцете си, а те работят в трите края на София. Това е, ако живеете в София, но ако живееете другаде и не знаете къде отивате, нещата стават още по-неприятни. Очакването е да има възможност за оказване на своевременна, достатъчна и комплексна високоспециализирана помощ на нашите деца на едно място.

- Имате ли случаи, в които самият Вие сте си казвал, ако имахме детска болница, бихме могли да направим повече или по-бързо да разрешим тежък здравен казус?

 - Спецификата на нашата работа е такава, че ние непрекъснато работим с различни специалисти. Това сътрудничество се базира изцяло на добрите колегиални и професионални отношения, на желанието да се помогне на всяко дете, но е за сметка на собствено време и средства. В добре организирана единна детска болница това би се случвало с лекота и доста по-бързо.

- Кои са най-важните функционални връзки при детското здраве според вас и монолитната конструкция не е ли по-скоро предимство за комплексната медицина?

- Много важно е да се разбере, че детската болница не е механичен сбор от съществуващите в момента структури, а едно единно цяло, самостоятелен организъм,  който има за цел да осигури бърза, своевременна, коплексна, високоспециализирана и адекватна помощ на всяко едно дете в нужда. Аз не съм архитект или конструктор. Съществува прост алгоритъм на действие - лекарите обясняват потребностите и взаимовръзките, а архитектите и конструкторите създават условията за тяхното успешно реализиране.

- Имате ли опасения, свързани с терена и недовършеният скелет, определен за реконструкция?

 -Това не е от моята компетенция.

- Какво според Вас би представлявала съвременната детска болница и дали е
необходимо за изграждането й да търсим чужди проектанти и изпълнители?

- Съвременната детска болница е концепция и визия за обхвата на помощта, която искаме тя да оказва, специалистите които са й необходими, начините на финансиране, колаборацията и движението на персонала, пациентите и техните родители, условията за професионален комфорт на персонал, пациенти и родители и съвкупността от всички помощни звена, без които дейността й е невъзможна. Когато тази концепция е налице и е разработена, е задача на архитектите да кажат какво трябва да стане, за да се изпълнят всички тези задачи. Смятам, че България има достатъчно квалифицирани хора за това, а и световният опит е напълно достъпен за сверяване на часовника.

- Необходими ли са 14-е операционни, заложени в заданието, което според гласове в протеста е и излишно оскъпяване на болницата. Как бихте коментирал?

- Беше поставена задача да се съберат всички хирургични специалности на едно място. Трябва да се има предвид, че поради спецификата си, някои специалности имат нужда от две, даже три строго профилирани и със специално оборудване операционни. Поради тази причина се наложи този брой, като проектът предвижда и дублиране на по-общите зали, което е доста компромисно. За сравнение, във Военна болница операционният блок разполага с 20 зали, а в болница „Н. И. Пирогов“ -  с 15, без да смятаме специализираните операционни зали.

- Смятате ли, че е възможно с изграждането на националната детска болница да се възроди престижа на педиатрията, от която в последните години има отлив, както и желанието на младите хора да учат за професионалисти по здравни грижи?

 - Кризата с медицинския персонал е много тежка и неглижирана от години. Ние тепърва ще посрещаме последиците от това. Надявам се, че със създаването на детската болница, ще се изгради един престижен център не само за диагностика и лечение на деца, но и за обучение както на лекари, така и на специалисти по здравни грижи и рехабилитатори с детски профил.

Да лекуваш болно дете е смисълът на много от дните ни  - на всички нас, които имаме тази привилегия! Крайно време е това да се случва в една обединена болница и вече е болезнено необходимо изграждането и да стане основен национален приоритет!

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Здраве