Pavell и Venci Venc’: Иде лятото на бунта

Искаме да направим рок песен с Иван Лечев

Музиката е спасение от немотията и самотата

Нашата философия е да смесим полезното с приятното

Всяка една песен, която правим е една молитва, която се сбъдва

- Момчета, какви са плановете ви за лятото?

Pavell.: Графикът ни е пълен до януари 2019-та и единственото, което искам, е да съм жив и здрав и да успея да осъществя всичко, което съм планирал. Почивката това лято ще е повече за Венци, аз почти нямам свободно време, защото имам ангажименти в студиото и с други изпълнители на “Вирджиния Рекърдс”, но ще си крада колкото мога - по два три-дни в месеца.

Venci Venc.: Като цяло, нашата философия е да смесим полезното с приятното. От това лято вече съм горд собственик на бизнес на малкия частен залив Hasienda beach в Лозенец. Там създадохме занималня за пораснали деца и възрастни, казва се - “Naley Beach Bar Experience”, където всички приятели ще се събираме да играем билярд на маса с крака, който е българско изобретение. Там има също така джаги, кадилаци и динозаври, както и спайдъри - въобще цялото лято ще бъде една голяма играчка. Може даже да пренесем и студиото тук, за да правим музика с Павката.

- Планирате ли общ проект с някой от участниците или менторите в “Гласът на България” и кой беше вашият фаворит в шоуто?

V.: Нашият фаворит две години подред е кралят на рока - Мастър Иван Лечев. Искаме да направим обща песен с него - рок, облечен в нови, модерни звуци. Подготвили сме и още доста проекти, като смятаме да пускаме често нови песни и с по-улично звучене.

P.: Още от първия ни сезон като водещи - Иван ни е много на сърце, може би защото е най-неочакваният от всички треньори - като избор, а и аз съм роден в семейство на рокаджии. Рокаджия е начин на живот, то си е религия и ще е велико да направим нещо заедно!

- Новата ви песен “Хавана” вече превзема класациите и носи много лятно настроение, а видеото й е заснето в Куба. Изненада ли ви с нещо престоят ви там?

P.: В Куба всичко ни изненада, понеже никога не сме били там. С Венци сме родени през 88-ма година - в началото на прехода и не познаваме лично комунизма, но сме чували истории за това време, виждали сме остатъчния “материал” от него, а там още е така. За Куба казват, че е страната на щастливия комунизъм - там хората наистина са щастливи, може би благодарение на хубавото време и наличието на туризъм, който поддържа живота. Те са адски бедни и животът им е просто устроен, но съумяват да живеят по-щастливо от много българи, имащи по-висок стандарт.

V.: Куба ни изненада определено с факта, че е място на контрастите - машина на времето, в която най-бедните хора наистина живеят по най-щастливия начин.

- Какво от Хавана бихте искали да видите в България?

Р.: О, музиката определено! Искаме да видим толкова разпространена музикална култура у българите, каквато е у кубинците. Там музиката е като част от живота и тя е дори преди насъщния, защото хората в Куба гладуват - танцувайки! Музиката е едно спасение и от немотия, и от самота и от всичко негативно на този свят - тя е лекарство.

V.: Определено искаме да видим тук и тази свобода на населението, което живее без предразсъдъци, както и спокойствието, че дори да живееш ден за ден, утре пак можеш да се събудиш щастлив и усмихнат и да живееш, без притеснение.

- Харесаха ли ви мулатките и заредихте ли се с пури от Куба?

P.: Да, заредихме се с пури, а кубинките са огън жени! Наистина на тях страстта им е в кръвта и в поведението, те флиртуват, дори само произнасяйки името ти. Има много красиви кубинки. Широко разпространеното мнение, че българките са най-хубави е вярно, защото имаме голям процент красиви жени на глава от населението, но е факт, че има много хубави жени и в Куба.

V.: Заредихме се с три хумидора с пури, с които да почерпим наши приятели с нещо хубаво и качествено, директно от Хавана. А мулатките са красиви и послушни жени, стига да имаш пари! Даже мислех да си взема мулатка от там и известно време обмислях предложението на една от тях. (Смеят се.) Българките обаче са доста по-горещи жени от кубинките и много ми липсваше естествената красота на нашите дами.

- Влюбени ли сте в момента?

P.: О, да, влюбен съм!

V.: Най-вече в живота си.

- Според Алфредо Торес българките имат по-красиви лица, докато кубинките ги превъзхождат в телата…

P.: В ханша ги превъзхождат. Нагоооре-надооолу, ханш-ханш! Нали така, беше?!

- Каква беше причината, за да решите да пътувате до Хавана?

P.: Ние отидохме там, за да сбъднем мечтата на нашия тур-мениджър и приятел - Стефан Пачеръзов. Сбъднахме я, после имаше сълзи от щастие и много вълнение. В Куба бяхме и с оператора Петко Андонов. Върнахме се променени от там и с днешна дата четиримата още си вдигаме телефона с обръщението - Ермано (брат -б.а.).

V.: Така е. В Куба също така срещнахме много хубави хора и създадохме нови приятелства както с българи, така и с кубинци.

- Искахте ли съвети, или насоки от някой, който е бил вече в Куба, преди да заминете за там?

P.: Да, запознахме се с Йорданка Христова, малко преди да заминем и й поискахме съвет и ориентир. Тя беше много отзивчива и ни разказа всичко, което беше и много полезно за нас. Йорданка е велика! Спести ни много мъки, като ни каза, че снимането на клипове на официални места е забранено и като ни видят с големи камери там, ще ни спрат и могат дори да ни конфискуват техниката.

- Вие много държите на посланията във вашите песни, а кой е най-вдъхновяващият текст, който сте чували?

V.: Джон Ленън - “Imagine”, Боби Макферин - “Don’t Worry Be Happy” и “SeTaaBrat” на Pavell & Venci Venc’. (Смеят се.)

P.: На Еминем - “The Way I Am”.

- Venci, ако ти правеше интервю с Pavell, какво би го попитал?

V.: Дали ще се съгласи да тръгне с мен на еднопосочен трип до Марс, ако успея да намеря два билета и там да направим фийлд композинг. После ще изпратим песента по радио вълни надолу до нашата планета, ще бъде марсиански рап, нещо нечувано!

P.: С Венци отивам с еднопосочен билет докъдето и да е, ако е за правене на музика - тръгвам навсякъде. С него си пасвам най-много в живота като човек, така че - Марс, Юпитер, Слънцето, където кажеш, бро!

- Pavell, а ти какво би попитал Venci?

P.: Изми ли си зъбите тази сутрин? Това е кодиран въпрос и означава - пил ли си уиски тази сутрин? Понякога като стане сутринта, Венци казва, че отива да се нажабурка и да си пийне уиски, за да убие микробите. А ние му казваме - О, ти пак си миеш зъбите! Истината е, че рядко ни остава уиски, но се шегуваме по този начин.)

- А докъде стигнахте с покупката на самолет за майките ви?

P.: До ляво крило и задна перка! С две думи - още малко остава! (Смеят се.)

V.: Действаме по въпроса! Все още не можем да се справим с фактор гориво и чакаме Илон Мъск да изобрети електрически, за да намалим разхода, но вече имаме пилот за самолета - Божидар от Слатина. Той е един истински български воевода с по-голям мустак от мен, сега ни помага за бара на морето, но от него ще стане горд пилот!

- Какви качества цените най-много един в друг?

V.: Определено добротата, наличието на огромна съкровищница от толерантност и търпение, както и факторът “пичага” в много висока степен.

P.: В него - мустака! (Смее се.) “Шизофренията” му, свободолюбието и невъзможността да се подчинява - това е най-силното му качество. Много неща и обстоятелства се опитват да ни подчинят, но е хубаво човек да не се подчинява на нищо друго, освен на собствената си вяра за правилно и грешно.

- Рапът е музика на бунта. Срещу какво се бунтувате?

V.: Определено сме от хората, които като видят нещо, което не харесват - не лаят срещу него, а се опитват да го променят. Всяка наша песен опитва да промени нещо. Това лято в Hasienda е “Rebel Summer” - лятото на бунта.

P.: Наистина основата на рапа, исторически погледнато е бунтът. Ние се бунтуваме срещу всичко, което не ни харесва - стереотипите, сребролюбието, фалшивите профили, срещу кифли и батки. Много голяма част от музиката ни е молитва, тя варира от теми за любовта и влюбването, до приятелството и мотивацията, като станеш сутрин да излезеш и да “превземеш” света.

- Имате ли много приятели и познати, които не виждат смисъл и мотивация в това да останат в България?

P.: Не, но като всички нормални хора и ние имаме няколко познати, които искат да заминат, като мислят, че навън ще намерят щастие и част от тях наистина ще го намерят. Според статистиката - голяма част от народа ни напуска страната, но по-интересното за мен е да видим каква част се връща.

V.: В момента съм в компания с една страхотна млада дама - Белла Шербан, която е дизайнер на бижута и току-що се прибра от Милано. Каза, че е приключила с живота си там. Млада, алтернативна българка, която иска да допринесе нашата държава да върви напред и нагоре. Само от нас зависи дали ще бъдем хора, които могат да ценят качествата на другите, или ще продължим с байганьовщината.

- Правили ли сте песен, в която да изразите отношението си към родните политици и харесвате ли някой от тях?

V.: Нито един не харесвам, но най-много не харесвам Валери Симеонов. Партията, която ще направим с Павел след 10 години, е единствената, която харесвам.

P.: Имам едно самостоятелно парче отпреди много години, което беше само за политиката. Оттогава не съм намирал вдъхновение в тази тема, но може би, като бунт, ще дойде и този момент. У нас политиката я свързват с това, че тя е виновна за живота на хората, а аз вярвам, че хората са виновни за живота на хората.

- Коя е темата, или събитието, което ви развълнуваха най-силно в последно време?

P.: Въпреки, че не съм достатъчно запознат с фактите, чух за една българска майка, чиито деца били отнети от държавата в Норвегия. Мисля, че разликата между народите в техните критерии за правилно и грешно не трябва да става причина за такива драстични мерки. В Норвегия, ако повишиш тон, или удариш детето си, а съседът те види, то той може да подаде сигнал и да дойдат да ти го вземат. Ако трябва да сме честни, кой у нас не е бил плеснат или не му е бил повишаван тон в детството?! Аз също съм изял два шамара в живота си, но да те разделят от родителите ти за подобно нещо, просто ми се струва прекалено. Разликата наистина е в нашите разбирания и не трябва да се стига до там!

V.: Определено пътуването ни до Хавана, но има и една друга изненада в личен план, която ще разкрия скоро…

- Последните татуси, които си направихте?

V.: Венецът на главата, който си татуирах, е олицетворение на името ми - Венци и Слава. Поставих го като един урок върху кожата ми - може всички да ми казват различни неща в живота, но най-важният човек, когото да слушам, съм аз самият.

P.: Беше толкова отдавна, но мисля, че последно си направих един знак на Батман на лявата ръка - между палеца и показалеца. Татуирах си и няколко - “ха-ха-ха”, написани с емблематичния за Жокера шрифт. Ха-ха-ха - за да не се взимам прекалено насериозно и да ми напомня, че във всичко има шега. Може би дори съществуването на Вселената е нечия шега…

- В какво вярвате?

P.: В Батман!

V.: Вярвам в себе си и в доброто.

Нашите гости

Pavell и Venci Venc’ са сред най-ярките нови звезди на родната музикална сцена. Въпреки че двамата са водещи на шоуто “Гласът на България”, те самите избират за себе си по-трудния път към успеха. Известността им идва с много труд – стъпка по стъпка, а не ги сполетява изведнъж, както става с участниците в музикалното риалити. Pavell и Venci се запознават през 2012 година и веднага откриват общата си страст към музиката Обединява ги и сходната философия за живота. След като талантът им е забелязан от Саня Армутлиева - те подписват договор с “Virginia records”, а днес вече правят хитове не само за себе си, но и за много свои колеги. Не случайно двамата са най-номинираните артисти на тазгодишните награди на “БГ радио”.

Коментари

Задължително поле