Ваня Джаферович, бившият футболист на „Берое“ и „Локомотив“ (София), направи обстоен анализ на хърватския национален отбор след първия двубой на мондиала и преди големия сблъсък с Аржентина. Победителят от „Сървайвър“ от 2014 година обяви настоящия тим на „шахматистите“ за най-добрата генерация, с която страната е разполагала. Хърватинът дори е на мнение, че тимът на Златко Далич не отстъпва по нищо на фаворитите в турнира.

- Ваня, мечтан старт за Хърватия. Колко важно бе за отбора да започне с победа в груповата фаза?

- Много важен мач. Хубаво е, че тръгваме с победа и за самочувствието, и за следващите мачове, в които ще имаме повече спокойствие. Сега няма да сме опряни до стената срещу Аржентина и да сме задължени да печелим на всяка цена. Но като цяло не мога да дам някаква оценка за играта на Хърватска, защото се видя, че Нигерия не е водеща сила. Да, може би е най-качественият африкански тим, но не бе на ниво поне в тази среща. Ако трябва да съм честен, Хърватия също не показа особено добра игра, но най-важното бе да вземе победа на старта.

- Успехът над Нигерия развенча т.н. прокоба на „шахматистите“. Предишните три мача на тима от откриването на световни финали бяха загубени. Добър знак ли е това?

- Точно така. За последно спечелихме първия си мач през 1998 година във Франция. Тогава победихме Ямайка, а после станахме трети. Може би е добър знак. Преди четири години стартирахме срещу Бразилия, дори поведохме. Играхме силно, но загубихме с 1:3. Преди това също трудно играехме в първите срещи и това донякъде се отразяваше на тима.

- Има ли нещо, което ти направи по-сериозно впечатление в мача с Нигерия? Кой играч би отличил от хърватите?

- Хареса ми, че не дадохме шанс на Нигерия. Те не успяха да създадат нищо сериозно пред вратата на Даниел Субашич с изключение на един-два удара, които обаче не бяха кой знае колко опасни. Деян Ловрен направи много силен мач, заедно с Лука Модрич бяха най-добрите на терена. Радвам се за него, защото имаше проблеми през сезона, но през пролетта показа, че отново навлиза във форма. Играта на Анте Ребич също ми хареса. Това момче не е добре познато на широката общественост, но има много качества. Играе в „Айнтрахт“, но може да бъде едно от откритията на турнира. Силен е физически, но също така има и добра техника. Гледах го в контролата срещу Бразилия преди мондиала и направо смачка Марсело. Що се отнася до играта на Хърватия трябва да отбележа, че може да имат проблеми на бековете. Там са Шиме Върсалко и Иван Стринич. Двамата просто не са на нивото на останалите. Рискови футболисти са. Особено Стринич, който често прави груби грешки във възлови двубои. Но пък халфовата линия на Хърватия е на световно ниво. За мен е може би най-добрата на мондиала. По нищо не отстъпва на тази на Испания, Германия и другите фаворити.

- Успешното начало бе помрачено от скандала с Никола Калинич. Ще повлияе ли според теб на отбора?

- Видях, че е отказал да влезе в 85-ата минута срещу Нигерия. Официалната версия е, че Калинич има болки в гърба, но това не е вярно. Той имаше проблеми със селекционера Златко Далич още преди старта на световното. Калинич искаше да има по-сериозна роля в отбора, повече игрово време. Не мисля, че това ще повлияе на отбора, дори може да подейства по-добре, защото един недоволен играч си тръгва. Това ще успокои съблекалнята, няма да има излишно напрежение. А и Калинич не е водеща фигура в тима. Можеше да повлияе негативно, ако да речем един Ковачич бе изгонен. Проблемът е, че Хърватия не разполага с типичен таран. Марио Манджукич не е такъв, а другите в отбора са Марко Пяца и Андрей Крамарич. Иначе такива неща е имало и преди. На Евро 2016 Ловрен бе изваден от състава още преди началото на турнира.

- Предстои нов труден тест - сблъсък с Аржентина. Евентуална победа на Хърватия може да се окаже фатална за „гаучосите“. Имат ли сили играчите на Златко Далич за подвиг?

- Имат, да. Хърватия е доказала, че играе успешно срещу големите сили във футбола. През годините сме побеждавали Германия, Испания, Италия и много други. Имаме добър отбор, който не отстъпва на фаворитите. А и по-лесно се играе срещу Аржентина, отколкото срешу Исландия. Южноамериканците не се затварят, а разчитат на офанзивен стил. По този начин се откриват повече пространства, отколкото срещу сгъстена отбрана като тази на скандинавците. Дори мога да кажа, че по-вероятно е да бием Аржентина, отколкото Исландия. Като цяло играем трудно срещу исландците, а това се видя и в квалификациите, където бяхме в една група. Най-добре да решим всичко още срещу „гаучосите“, а не разчитаме на последния мач.

- Може ли да се каже, че Аржентина има големи звезди, но не и задружен отбор, какъвто е хърватският?

- Това е така. Аржентина има силен отбор като единици, но Хърватия има колектив. Ние играем със сърце и душа, задружни сме и в националния отбор рядко има конфликти. От балканските страни само ние сме толкова задружни. Вижда се, че Аржентина не е онзи отбор, който всички познаваме. Едва се класираха за мондиала, а и срещу Исландия не бяха на ниво.

- На подобни турнири отборите си правят сметки, колкото и грозно да звучи. Предполагам същото важи и за хърватите. А те показват, че ако спечелят групата, много е вероятно да избегнат за съперник на 1/8-финалите Франция. Така ли е?

- Никой не иска да играе с Франция. Ще е добре да ги избегнем при евентуално участие на 1/8-финалите. Предвид успеха ни срещу Нигерия, сега ще гоним първото място в групата. Ако го вземем ще се изправим срещу тимове като Дания, Австралия или Перу. Факт е обаче, че през годините сме отпадали в елиминации и от подобни съперници. Така че и аз вече не знам кое е добре и кое не...

- А докъде може да стигне Хърватия?

- Това е последен шанс за тази велика хърватска генерация. Може би за последен път виждаме Лука Модрич, Ведран Чорлука и Марио Манджукич на мондиал. Смея да твърдя, че този отбор е по-силен от онзи от 1998 година, когато станахме трети в света. Модрич е уникален футболист, трикратен шампион на Европа с „Реал“ (Мадрид). Този тим разполага с необходимия опит, може да се справя с напрежението, има и стабилен вратар, какъвто е Субашич. Да, не е най-великият, но не прави фрапантни грешки. Този отбор е достигнал върха на възможностите и сега е моментът да го покаже.

- За финал няма как да не отбележим факта, че големите фаворити започнаха колебливо. Каква е причината?

- Големите отбори като Испания, Германия, Бразилия, Франция са уморени. Вижда се, че са изцедени от дългия сезон. Играли са толкова много мачове през годината – вътрешно първенство, евротурнири, купи, световни квалифиации. Всяка седмица ги гледаме, дори и аз съм уморен от толкова много футбол по телевизията. Преди нямах търпение да дойде световното първенство и не изпусках мач, сега сме пренаситени от двубои. Вече не е същото. Но и всичко това се прави за пари.