Европа и светът са пред ядрена катастрофа, която по своите мащаби ще надхвърли катастрофата в АЕЦ Чернобил

Европа и светът са пред ядрена катастрофа, която по своите мащаби ще надхвърли катастрофата в АЕЦ Чернобил през 1986 г., която на свой ред е от най-високата 7-ма степен по скалата на Международната агенция за атомна енергия. От същата най-висока степен е и аварията в АЕЦ Фукушима през 2011 г. Никой не знае точно колко загинаха и колко още ще загинат от тези две катастрофи. У нас обаче се знае, че детските левкемии са скочили многократно след аварията в Чернобил. Това означава хиляди тежко болни и неродени български деца.

В момента под атака или заплаха са две АЕЦ на територията на Европа: украинската Запорожка АЕЦ, окупирана от Русия през 2022 г., и руската Курска АЕЦ, в близост до която се водят активни бойни действия. Запорожката АЕЦ е най-голямата в Европа с 6 водно-водни реактори като тези в АЕЦ Козлодуй. За разлика от Чернобил, реакторите в ЗАЕЦ и в АЕЦ Козлодуй са много надеждни и в частност имат защитни куполи. В момента реакторите в ЗАЕЦ са спрени. Те обаче изискват непрекъснато охлаждане и съответно достъп до вода и електроенергия.

Не по-малко опасно е това, че на територията на ЗАЕЦ се намира голямо хранилище за ядрени отпадъци. Разрушаването на реакторите в ЗАЕЦ и на съответното хранилище там ще замърси Европа и света много по-тежко, отколкото това стори аварията в Чернобил преди 38 години. Отново ще умрат милиони човешки същества и милиони други ще останат инвалиди. Или просто няма да се родят - ще бъдат абортирани. До там ни докара човешката глупост, която започна на 22 февруари 2022 г. За тази глупост има както много виновни, така и по-малко виновни. Но невинни категорично няма.

Друга АЕЦ под опасност е намиращата се близо до бойните действия Курска АЕЦ на руска територия. Тя има два действащи реактора, но от много опасния чернобилски тип РБМК без защитни куполи. Така разрушаването на КАЕЦ ще има не по-малко ужасен ефект от това на ЗАЕЦ. С КАЕЦ впрочем е свързана една забележителна история. Дълги години централата се ръководи от рускинята Людмила Николаева, която е омъжена за главния инженер на КАЕЦ Том Николаев. Те именно спасяват централата си и света от катастрофа от Чернобилски тип през 1986 г.

Как става това? През онази година малоумното съветско ръководство начело с Горбачов планира да проведе ядрени експерименти с цел да провери поведението на АЕЦ при аварийна ситуация с обезточване (аварийно прекъсване на подаването на вода и ток) на реакторите. Първият трябвало да е в Курск през март, а вторият – в Чернобил през април 1986 г. Смята се, че една от причините за този експеримент е разрушаването на АЕЦ (където се обогатявал уран) в Ирак през 1981 г. от израелските ВВС. Иначе официалната версия за експеримента била … икономия на електроенергия (!). Та руснаците решили да видят какво ще стане, ако някой им думне реакторите. Е, видяха: след 5 години СССР скоропостижно се спомина.

Специално в КАЕЦ инженер Николаев категорично отказва да проведе експеримента, защото го оценява като много опасен. За разлика от него, в Чернобилската АЕЦ персоналът послушно изпълнил безумния експеримент, наложен от централното ръководство. Резултатът е известен. От историята също знаем имената на храбри мъже и жени под пагон (руснаци и американци), отказали да извършат действия, които биха довели до Трета световна война, и така спасили света. Към тях би трябвало да добавим и тези на семейство Николаеви.

За разлика от тези герои, на нас, съвременните европейци и американци, изглежда ни липсва както смелост, така и елементарен акъл. Ако не спрем войните в Украйна и в Близкия изток и свързаните с тях атомни игри, ще загинем по мъчителен начин, дори без да използваме складираните за целта 10 хиляди ядрени бойни глави. Ако тази съдба ни застигне, тя ще бъде напълно заслужена. Жалко за децата и внуците, които ще плащат за греховете ни. Сред които безспорно най-страшният е глупостта.