Дядото участва в спиритически сеанс край Тунджа

Социалисти търсят съвет от покойния Фридрих Енгелс

Авторитети като Димитър Благоев-Дядото не са неподвластни на вродената тръпка на човечеството към окултното. В ключов момент бащата на социализма в България се обръща към медиум, за да чуе напътствия лично от духа на Фридрих Енгелс. В този случай става въпрос по-скоро за суеверие, отколкото за сериозен интерес към езотеричните теми, но въпреки всичко тази история също намира място в рубриката “Кристална топка” на в. “Труд”.

Димитър Благоев кривна от научния комунизъм с участие в спиритическа сбирка. През юли 1898 г. в Ямбол се провежда Петият конгрес на БРСДП. Присъстват 51 делегати от 20 градове и села. Освен Дядото на форума са Георги Кирков, Никола Габровски, Евтим Дабев, Янко Сакъзов.

Конгресът обсъжда съдбовен въпрос: работническа или дребнобуржоазна ще е младата партия. Крилото на Благоев отстоява революционния характер на организацията, а хората на Сакъзов са за съглашателство с капитала.

В тази напечена обстановка група социалисти викат духа на Фридрих Енгелс и го питат какъв ще е изходът от конфликта. “Това е станало на ул. “Д. Манолова” №28 в къщата на Васил Джинков”, пише ямболската краеведка Илиана Илиева, която черпи сведения от стари съграждани.

Медиумът Джинков

Медиумът Джинков е шивач, учил до първи прогимназиален клас. Той си падал по театрото и по тайните на отвъдното. Преди всичко обаче Васил Джинков е пионер на тукашното социалистическо движение.

През есента на 1891 г. Джинков организира соцдружинка. През 1894 г. създава и Работнически политически клуб. “Той има една доста хубава библиотека, получава вестници и списания, така щото той се явява като действително читалище”, хвали клуба Димитър Благоев.

Един ден сред книгите попада двутомникът “Анимизъм и спиритизъм” от руския публицист Александър Аксаков. Това съчинение пали Джинков по викането на духове. И когато спорът с общоделците зацикля, Васил предлага на Благоев да се консултират с някоя велика червена сянка.

Духът на Енгелс знаел български

Делегатите избират съратника на Маркс, защото Фридрих Енгелс знаел български. На стари години той се хваща да учи езика в Лондон. През 1893 г. нашият социалист Стоян Ноков му праща севлиевското списание “Социалдемократ”. Енгелс отговаря с лозунг на кирилица: “Да живее интернационалния Социализъмъ!”

Същата година философът упражнява българския на международен конгрес в Цюрих. Там Ноков му подарява букварчето “Бащин език за малки деца”. С тази илюстрована книжка ученикът показва завидна успеваемост. През 1895 г. смъртта прекъсва филологическите му занимания.

Когато призракът на Енгелс щръква в Ямбол, се оказва, че мъртвият не е забравил българския. Появата на сянката е документирана, понеже спиритистите снимали духовете. Участник в сеанса щракал на кадро таласъмите, твърдят информаторите на Илиева. Мистичните снимки са правени по тертипа на “Анимизъм и спиритизъм”, където има задгробни портрети. Изданието внушава респект, защото на Аксаковите сеанси е присъствал и Фьодор Достоевски.

Автор на българските фотографии е Благовест Качулев. “Всички Качулеви (родът на майка ми) са удивителни техници”, пише изкуствоведът Кирил Кръстев. Мирчо Качулев например е останал в историята с емблемата на спортния клуб Левски.

Лесно е било за сръчния фотаджия да изтипоса мъртвия Енгелс в компанията на живия Благоев. Има надежда уникалният негатив да бъде издирен. “Мисля, че стъклата още се пазят!”, каза госпожа Илиева през 1991 г.

Полиция разгонва сеанса

Не се знае обаче какво е рекъл призракът на нашите “чучулиги”, както по онова време наричат червените. Конгресът не приема резолюция за характера на организацията, не взема и решение за промени в ЦК. Правилният отговор от отвъдното е, че съдбата на партията ще се реши на Десетия конгрес през 1903 г. Тогава тесните социалисти отлюспват широките.

Вероятно духът не е могъл да се изкаже изчерпателно, защото полиция разгонва сеанса. За властта било все едно социалисти или спиритисти кроят шапка на държавния строй. “Поради подгонване от полицията спиритическият сеанс завършил с бягане през задния вход на Джинковия дом откъм реката. Наложило се да прегазят Тунджа нощно време”, отбелязва Илиева.

Благоев прецапва течението и хуква към влака. Тунджа обаче отново се изпречва пред него. Сега самоотвержен другар кляка пред Дядо и му предлага да го яхне. “За да стигне до железопътната гара, Димитър Благоев минал реката и на друго място - под еврейската махала, покачен на гърба на някакъв ямболия”, уточнява краеведката.

Въпреки инцидента Благоев е доволен от организаторите. “По уреждането на конгреса ямболските другари не отстъпиха на казанлъшките”, хвали ги той в органа “Ново време”. Лидерът на БРСДП има предвид предишния конгрес, проведен в Долината на розите.

Благоев не е единствен

Най-отговорно може да се твърди, че със спиритическия сеанс Димитър Благоев подхожда творчески към марксизма. За пълната и окончателна победа на пролетариата дори мистиката може да помогне, внушава революционната постъпка на Дядо.

Благоевият принос към диалектическия материализъм е използван от идните поколения борци. През 1934 г. например група комунисти правят единен фронт с мистична секта. След преврата на 19 май е разтурена Ангелска тръба. Водачът Рангел и помощникът Кукуригов са тикнати в затвора. Тук попадат на хора.

“В затвора те се държаха много добре, възприеха нашата платформа, бориха се заедно с нас - разбира се, без да се откажат от своите смахнати идеи”, атестира ги Жак Натан. “Двамата сектанти заживяха в нашия колектив, подчиняваха се на общите наредби, участваха във всички наши акции, четяха комунистическа литература и живееха с надеждата, че и измежду нас ще спечелят привърженици”, продължава разказа си партийният деец.

В един момент затворническите лидери на Ангелска тръба и БКП откриват, че изповядват сходна идеология. Стискат си ръцете и изготвят програма за “единен фронт” срещу общия враг капитала.