Писателят Георги Господинов препълни залата в Българския културен институт „Дом Витгенщайн“ (Виена) в мразовитата вечер на 16 януари. Събитието беше част от тържествата за 40-годишнината на БКИ, а директорката – проф. Румяна Конева, поздрави публиката за Новата година и си пожела една наситена с културни събития юбилейна година. Сред гостите бяха съпругата (Биляна Курташева) и дъщерята (Рая) на Георги Господинов, преводачът Александър Зитцман (Alexander Sitzmann), който превежда много български, македонски и сръбски автори на немски език. Той е един от носителите на най-високата Австрийска държавна награда за художествен превод от и на немски за 2016 г.

Присъстваха и членовете на Българския литературен кръжок във Виена Елица Ценова, Соня Димитрова, Катя Кремзер, Димитър Драндийски, както и много почитатели на литературата, българи, живеещи във Виена.

Програмата на събитието включваше и изпълнения на роял от Дениз Герганова, която говори за създаването на аудио-книги и нейния сайт audioknigi.bg, където българите от целия свят могат да свалят над двеста аудио-книги, включващи цялата българска класика, както и петте книги на Георги Господинов, една от които, „Физика на тъгата”, е записана и прочетена от самия него.

Стихосбирката на Георги Господинов, „Там, където не сме“ представи Елица Ценова, създател на блога за българите в Австрия „Melange“. Тя зададе основния въпрос: „Кои са местата, където не сме?”

Георги Господинов, в типичния си носталгичен стил, отговори, че поетите обикновено пишат за неслучилите се неща, за местата, където не сме били, и хората, с които не сме били, че пишем за нашите несбъднатости. Нашите мисли живеят доста голяма част от времето там, където не сме били…

Поетът разказа и за книгата, която е писал със своята дъщеря Рая, как са си измисляли всеки своя история и рисунка. Темата за детството е постоянно присъстваща в творбите му. „Възрастният човек, каза Георги Господинов, се опитва да бяга тогава от клишето, но дори и това си личи, какво се опитва да избегне, а света на децата е толкова непосредствен и чист.” Той сподели, че в писането на истории дъщеря му Рая го превъзхожда категорично, но той се утешава, че в рисунките е по-добър.

Поетът прочете няколко творби от стихосбирката, между които беше стихът посветен на дъщеря му – „Рая, която“, както и „Там, където не сме“, „Враните над Виена“, „Боже над Берлин“, „Там‘“ и др.

Неповторимата атмосфера на стиховете беше озвучена от акомпанимента на Дениз Герганова, която изпълни „Прелюд номер 8” от Бах, „Стъпки в снега” от Дебюси и „Гносиен номер 4” от Ерик Сати.

Дълга опашка от почитатели на Георги Господинов се изви за автографи и снимки с автора. Всеки искаше да размени по няколко думи с него, да се посмее на неговата оригиналност, а всеки автограф представлява един уникат – компилация от графика и поздрав.

За гостите имаше и бюфет с българска баница и вино, което несъмнено допринесе за доброто настроение на всички.

И все пак темата за България не отмина въпросите към Георги Господинов, който винаги е изказвал ясна позиция.

Кой е най-големият проблем на днешните българи?

„Загубването на смисъл в обществото. Хората са загубили чувството, че могат да правят и движат нещо в България. Но по-добре е да се разочарова човек, отколкото никога да не изпитва надежда”, каза Господинов.