Хищните буболечки се срещат по парковете и градинките

Нилските водоплавки не причиняват смърт, но пробождат болезнено с дългия си хобот

Яде малки риби, жаби, червеи и дори себеподобни

Нашествие на гигантски хищни водни дървеници, известни още като Нилски водоплавки, стряска хората в парковете на Пловдив, Пазарджик, Хасково, Стара Загора, Димитровград.

Аналогична е ситуацията и в Свиленград, Първомай и Бургас - огромната буболечка се забелязва най-вече по поречието на река Марица в този период - излиза от водата и лесно може да бъде забелязана по зелените площи на градски паркове и градинки.

Свръхпопулацията мнозина си обясняват с твърде горещото, досущ тропическо лято тази година.

Буболечката не бива да се пипа с голи ръце.

“Хапят ужасно, пазете се, пазете си децата, цял месец имах подутина, болеше и пареше”, сподели пред “Труд news” Георги Радославов от града под тепетата.

Lethocerus patruelis, сем. Belostomatidae е най-едрото водно насекомо и най-едрата европейска буболечка.

Храни се с попови лъжички, малки риби, жаби, червеи и дори себеподобни. Убива жертвите си, като ги пробожда с дългия си хобот, през който инжектира парализираща слюнка. След като секретът парализира жертвата и разгради вътрешностите ѝ, дървеницата буквално я изсмуква.

Ужилването на водоплавката е много болезнено за човека, но не е смъртоносно, казват ентомолозите. Тъй като насекомото обитава предимно замърсени водоеми, препоръчва се при ужилване да се постави ваксина против тетанус. Експертите съветват буболечката да не се пипа с голи ръце, тъй като атакува с убождане, когато се почувства застрашена.

Зоолози и ентомолози са категорични обаче, че Нилската водоплавка не обитава водите на река Нил, нито може да бъде забелязана в Африка. Учените дори избягват да ги наричат с това име. Видът се среща по нашите ширини от хилядолетия насам и е типичен за Южна Европа. Специалистите казват, че има две основни причини да виждаме с очите си огромните водни дървеници повече от преди. Една от тях е мобилните устройства, интернет и социалните мрежи, чрез които информацията достига до повече хора. Вторият фактор е, че по това време на годината тварите летят нощем и лесно се дезориентират от големия брой осветителни тела в градската среда, заради което все по-често осъмват на сушата.

Проф. Мария Стаевска, алерголог, пред “Труд news”: Хистаминът в слюнката им причинява зачервяване и сърбеж

“Твърде вероятно е в състава на слюнката на т. нар. водоплавки да се съдържа хистамин и други подобни субстанции. Затова ухапаните могат да получават сърбеж, лека болка и зачервяване. На този етап няма регистрирани случаи на тежки алергични реакции. Те включват сериозни симптоми като задушаване, подуване, световъртеж, замаяност, гадене. Най-често при алергичен пристъп лекарите прилагаме противоалергични лекарствени препарати под формата на инжекции или таблетки, според сериозността на състоянието на пострадалия. При подобна симптоматика трябва да се потърси медицинска помощ, самолечението в тези ситуации е изключено”, заяви пред “Труд news” проф. Мария Стаевска, специалист по вътрешни болести и алерголог с над 30-годишен опит.

Д-р Петър Берон, зоолог, биоспелеолог и научен изследовател, пред “Труд news”: Най-добре не ги пипайте!

Твърде любопитните хора да хващат гигантското насекомо само отстрани на тялото, а по възможност - изобщо да не го пипат.

Това съветва д-р Петър Берон, дългогодишен директор на Природо-научния музей, изтъкнат биолог, биоспелеолог и изследовател.

Ученият побърза да уточни, че водните дървеници са летящ вид, хранят се с дребни рибки и жаби, но не са смъртоносни за човека.

“Срещата им с човешки представители ги стресира излишно и е напълно възможно водоплавката да влиза в отбранителен режим. Всяко животно хапе, когато някой започне да го стиска с ръце. Моят съвет е да не тормозим тварите. Те предпочитат рибки и жаби в менюто си, не хора. Знам, че видът им е повече от внушителен и плаши хората, но те са част от нашата природа и трябва да си останат в нея”, заяви д-р Берон.

Зоологът разказа, че откакто се помни, в България има водни дървеници, но доскоро се срещали предимно в Петричкия регион, където е доста по-горещо. В момента обаче видът може да бъде забелязан в цяла Южна България.

“Това е любопитното. Смятам, че разпространението на вида и в други части на страната се дължи на затоплянето. Имахме едно много горещо лято, което надали ще е последното такова”, отбеляза д-р Берон.

Зоологът сподели, че е донесъл подобни видове дървеници от Южна Америка - отново с гигантски размери. Експонатите са изложени в Природо-научния музей до Руската църква в София.

“Вместо да се страхуваме - защо не заведем децата си на музей. Нека видят какви водоплавки си имат в Америка!”, зове д-р Берон.

Пловдивчани редовно публикуват гиганти

Социалните мрежи са пълни с кадри на буболечката

В коментари хората се предупреждават, че хапе болезнено

Срещат се най-често покрай р. Марица и Гребния канал.

Публикации в социалните мрежи показват Нилска водоплавка най-често от Пловдив.

В коментарите под кадрите хора споделят, че са видели такива насекоми в различни части на града.

“Миналата седмица на Сахат тепе. Нилска водоплавка, ухапванията са много болезнени. Инвазивен вид, тук е поради затопляне на климата”, пише потребител. Други уточняват, че се срещат най-често покрай р. Марица, но и на Гребния канал.
“В Смирненски също видях вчера. Доста е неприятно, за първи път виждам...”, пише момиче.

Друго отговаря, че е видяло преди 10 години за първи път: “Имаше една смазана на Пешеходния мост. Изглеждаше зловещо.” 
“Аз съм на 67 и откакто се помня, водоплавките са си живели по Марица. Така че всички алабализми, че са тук заради глобалното затопляне, са пълни глупости. Съветвам ви само да стоите по-далеч, защото като дете ме е хапала и е много болезнено!”, коментира друг потребител.

Граждани уточняват, че водоплавките се срещат често и в околните градове на Пловдив.

Има ги и в Бургас

Все по-често ще ги срещаме, ще се размножават тепърва

Екземпляр от Природонаучния музей в Бургас

Мария Кехайова,
Труд news, Бургас

Гигантските водоплавки се срещат и в Бургас. Преди десетина години, от Нефтохим, донесли един екземпляр в Природонаучния музей. От тогава всяка година има “находки”.

“Имаме ги като експонати в музея. Те са с дължина до 7- 8 сантиметра и живеят в сладководни водоеми. Хранят се с попови лъжички и рибки. Свирепи хищници са, разказа Светла Далакчиева от Природонаучния музей в морския град.

С предните си крака гигантските водоплавки хващат жертвата си и с хоботче пробиват тялото ѝ, като вкарват вътре слюнка.

Могат да разпознаят водоплавката по това, че има крила и прилича на много голяма хлебарка.

В миналото се е смятала за прелетен вид, но със затоплянето на климата вече се среща в южните части и на нашата страна.

Привличат я многото светлини. Лети през нощта.

Скоро ще се размножава и у нас, предричат учените. С времето, гигантската водоплавка у нас увеличава числеността си.