Георги Китов открива „Долината на тракийските царе“

Наричат изработения от 23-каратово злато и тежък 672.5 г. златен съд “Маската на цар Терес”

Най-силната година бе 2004 г.

Тези дни всички тръпнехме от ужас какво ще се случи с тракийските съкровища при големия пожар край музея “Пол Гети” в Лос-Анжелис, където те гостуваха. Репортерите обикновено говореха за Панагюрското съкровище - една от емблемите на България. Но там бяха и много други ценни предмети, много от които открити от големия български археолог Георги Китов.

Вече съм разказвал за неговите първи сензационни находки. Той разкрива редица тракийски гробници, но без съмнение сърцето му остана край Казанлък в обширната котловина, която сам нарече “Долина на тракийските царе”. Името идва от невероятната концентрация на надгробни могили, които са над 1500. В тях са погребани царе и високопоставени аристократи на Одриското царство, чиито разцвет е през последните векове на старата ера. Както се знае, неговата столица Севтополис се е намирала само на няколко километра от днешния Казанлък.

Шедьовър сред тези гробници безспорно е прочутата Казанлъшка гробница, която е открита случайно през 1944 г., а днес е в листата на ЮНЕСКО. Датира се във втората половина на III в. пр. Хр. и е класическо погребално съоръжение с каменно предверие, тухлен коридор и куполна гробна камера. Във вътрешността археолозите откриват кости на мъж и жена, а в предверието - скелет на ритуално убит кон. Без съмнение главна забележителност са уникалните стенописи. В коридора са изрисувани основно военни сцени, свързани с живота на погребания тракийски владетел. В гробната камера пък е мащабната композиция на пищното угощение след неговата смърт. Прави впечатление невероятно реалистичното изобразяване на всичко, от което се е нуждаел царят в предстоящия си задгробен живот.

Преди да се появи Георги Китов, през 50-те години край Казанлък са разкопани още няколко съоръжения. През 1965 г. е разчистена изградената от камък и тухла Мъглижка гробница с предверие, коридор и гробна камера и с дължина близо 22 м. Тя е изградена по време на разцвета на столицата Севтополис в края на IV - началото на III в. пр. Хр. и е била богато изписана. Част от оцелелите фрески днес могат да се видят в музея на Казанлък. През 60-80-те години на ХХ в. археолозите откриват гробници в землищата на редица села край Казанлък - в Тулово, Дъбово, Тъжа и др.

Така се стига до идването на Георги Китов, който с малки прекъсвания работи със своята експедиция ТЕМП от 1992 до 2006 г. В резултат на направените разкопки са проучени около 200 тракийски могили, разкрити са 15 гробници, 3 зидани гроба и много богати погребения. Благодарение на усилията на Община Казанлък сега много от тях са реставрирани и социализирани със собствени и европейски средства. Гробниците от могилите “Голямата Косматка”, “Оструша”, “Шушманец”, “Арсеналка” и други вече са превърнати в музеи с отличен достъп до тях.

Моята любима гробница в “Долината на тракийските царе” е тази в могилата “Оструша”, чиято реставрация бе завършена с европейски проект от Община Казанлък през 2024 г. Според наличните данни съоръжението е построено в първата половина на IV в. пр. Хр. и е уникален комплекс от пет правоъгълни и едно кръгло помещение. Изградено е от отлично издялани каменни блокове, здраво захванати с железни и залети с олово скоби. Изключително интересна е гробната камера, издялана във формата на античен храм от каменен монолит с тегло от 60 тона. При разкопките Китов намира скелет на ритуално убит кон, красиви керамични съдове, оръжия, сребърна кана и апликации от конска амуниция, монети на македонския цар Филип II.

Най-забележителна е вътрешността на гробната камера, където се намира украсеното с пластична орнаментация и парапети каменно ложе. А над него е невероятният таван, имитиращ дървен гредоред. Той е разделен на правоъгълни и триъгълни полета, а в центъра е изваяно изображение на слънце. В полетата са изпълнени прекрасни живописни сцени от живота на тракийската аристокрация, портрети на мъже и жени, пасторални композиции. За съжаление в раннохристиянския период по-голямата част от тях са силно унищожени. По чудо се е запазил прекрасният портрет на млада жена, който е сред любимите ми антични изображения. Някои предполагат, че християните са видели в него образа на Богородица и са го запазили.

Няма съмнение, че най-силната година за Китов в “Долината на тракийските царе” бе 2004. Първо в гроб от могилата “Светицата” се появи изключителната златна фиала във формата на човешко лице. Журналистите нарекоха популярно изработения от 23-каратово злато и тежък 672.5 г. златен съд “Маската на цар Терес”. Според Китов тракийският владетел първо изпивал с фиалата свещеното вино в орфическия ритуал, а после я слагал на лицето си, вдъхвайки страхопочитание у поданиците си.
Истински шок обаче порази българското общество с направеното на 24 септември откритие. Тогава Китов и екипът му проникна в уникалната гробница, лежаща под могилата “Голямата Косматка”. По това време аз копаех Перперикон и с интерес следях новините от Казанлък. А, когато по-късно посетих гробницата, образно си представях как археологът влиза в нея.

Гробното съоръжение е построено в края на V - началото на IV в. пр. Хр. в предварително натрупана могила. В него се влиза по дълъг 13 м коридор, в чиито край е изящна фасада, зад която е първото помещение. Тя е иззидана от каменни блокове, а пода е застлан с каменни плочи, където намират принесен в жертва кон. После изследователите проникват във втората камера с кръгъл план и масивен купол. Върху каменния под са три човешки зъба и клонче от златен венец. Забележителна е вратата между двете помещения, направена от камък и украсена с изображения на Хелиос и Медуза. Най-сетне Китов влиза в третата камера, издялана от тежък 60 тона монолитен блок, оформен както при “Оструша” като античен храм.

Неограбените гробници в нашата практика са голяма рядкост и затова екипът изпада във възторг, когато вижда пръснати върху погребалното ложе и каменния под златни предмети. Навсякъде са разхвърляни изделия от злато и сребро - погребален венец с дъбови листа, съдове за пиене на вино (киликс и фиала), различни апликации, тоалетно сандъче във форма на мида. Отделно е въоръжението на погребания - бронзов шлем с инкрустиран със сребро надпис, бронзови наколенници с женски образи и меч, поставен в орнаментирана със злато ножница.

Еуфорията от намирането на великолепната гробница по-късно се подсилва от разчитането върху няколкото врязани върху въоръжението и съдовете. Там е изписано името на Севт - основателя на столицата на одрисите Севтополис. А пред гробницата е открита невероятно изработена глава от бронз, изпълнена от най-добрите древногръцки скулптори. Изследването показва, че това е самият цар Севт III. Това откритие доказва и гениалната хипотеза на Китов, че гробниците в “Долината на тракийските царе” са били своеобразни храмове, които са били използвани цели столетия.

Бронзовата глава на тракийския цар шества победоносно из световните музеи и сега е в американския “Пол Гети”. А през 2015 г. откритият от Георги Китов паметник бе гвоздеят на изложбата “Епопея на тракийските царе” в най-големия световен музей “Лувър” в Париж.