Щрихи от личния живот на древните тракийски царе и благородници

Главната стенописна композиция в прочутата Казанлъшка гробница представя владетеля Ройгос и неговата любима жена

Меда от Одесос е една от съпругите на знаменития македонски цар Филип ІІ

Древните траки са най-старите исторически доказани жители на Мизия, Тракия и Македония, както и на много по-обширно пространство до Карпатите и в Северното Причерноморие. Известна е оценката на Херодот, че древните ни предци са „… огромен народ, втори след индийците…“ Тракийските царства на одриси, македони, гети и трибали участват в “голямата политика”, но знанията ни за личния живот на техните владетели и аристокрация са твърде оскъдни. Изключение са македоните, създали най-известното тракийско царство, достигнало върха на своето могъщество при знаменитите владетели Филип II (359-336 пр. Хр.) и Александър III Велики (336-323 пр. Хр.). За тях ще разкажем в друг епизод на нашата поредица, а  днес ще се спрем на някои сведения за одриси, гети и трибали, включени в написаната от мен и подготвена за печат книга „Власт и страст в българската история“.

Одрисите обитават долините на реките Тунджа и Марица, Родопите, крайбрежията на Черно и Егейско море. Създател на могъщото царство е Терес І, починал около 445 г. пр. Хр. Държавата достига най-голямата си политическа и военна мощ при  Котис І (383-359 г.пр. Хр. ), но след смъртта му се разпада. Кризата е използвана от Филип   II (359-336 пр.Хр.), който подчинява одрисите, но запазва тяхната автономия. Век по-късно в древна Тракия настъпва упадък, а негативните процеси съвпадат с нахлуването на войнствените келти от Средна Европа. Те подчиняват траките, създавайки свое царство със столица Тиле в Източна Стара планина. Така или иначе, келтското господство е пометено от въстание на покорените траки, но освобождението е кратковременно предвид последвалата римска експанзия на Балканите.

Както стана дума, данните за личния живот на одриските царе са твърде бегли. Когато става дума за Котис I, проф. Маргарита Тачева се спира на един колоритен памфлет за одриския цар, написан от съвременника му Теопомп. Котис е представен като човек, отдаден на удоволствията, включително на силното си влечение към виното… Според сатиричния сюжет одриският цар кани самата Атина на "сватбено пиршество"! Нещо повече, изпраща слугите си да проверят дали богинята се е настанила в приготвеното сватбено ложе… Според доц. Константин Бошнаков разказвачът представя в саркастичен маниер „… най-важното тайнство в религиозната обредност на древните траки – свещения брак на владетеля с Богинята-майка, чрез която става безсмъртен..." Проф. Тачева прави връзка с една сцена от Летнишкото съкровище, изработено най-вероятно по времето на Котис – „… изображението представя интимен акт между мъж и жена, в които се припознават Котис и тракийската Богиня майка…“

Интерес будят сведенията за Севт I във времето, когато е „втори човек“ в държавата при своя чичо Ситалк (440-424 г. пр. Хр.). Бъдещият владетел уговаря за себе си династичен брак с македонската принцеса Стратоника и по време на собственото му управление в периода 424-410 г. пр. Хр. тя е царица на одрисите. Една от целите на този брак е одриският престол в близко бъдеще да бъде зает от неин син, т.е. от владетел и с „македонска кръв“. В този замисъл можем да „разчетем“ опит за по-силно влияние на царския дом на одрисите в държавата на родствените им македоните.  Севт III (331-305 г. пр.Хр.) е последният от бележитите владетели на Одриското царство. През 2004 г. археологът д-р Георги Китов разкри неговия гроб в могилата „Голямата Косматка“ при Казанлък, с известната бронзова глава – портрет на владетеля. Севт има два брака, вторият от които е с малоазийската принцеса Береника, родственица на „диадоха“ Антигон, наместник на Александър Велики в Близкия Изток. Бракът официализира политически съюз срещу Лизимах, диадохът на Тракия. След смъртта на царя Береника управлява Одриското царство като регентка на своите синове. При проучването на известния тракийски град Севтополис  (днес на дъното на язовир „Копринка“ при Казанлък) е открит надпис – клетва на царицата майка Береника и синовете ѝ, но в резултат на вътрешните борби властта е завзета от Котис, син на Севт III от първия му брак.

Ройгос и съпругата му - Казанлъшка гробница

Една „история“ за любов и привързаност ни разкрива прекрасната живопис в Казанлъшката гробница, паметник на световното културно наследство в листата на ЮНЕСКО. Гробницата, изградена в края на IV в. пр. Хр., днес се радва на заслужена известност, а пред нашите погледи са владетелят Ройгос и неговата неизвестна по име съпруга. Двамата са изобразени със златни венци, сплели ръце на раздяла... Тракийският художник е създал сцена,  отразяваща любовта между двамата съпрузи, а според  доц. Бошнаков  в надпис от гробницата Ройгос е представен като „син на Севт“ – навярно свидетелство за неговото управление, кратко по време.

За Херодот гетите са «... най-смелите и най-справедливите от всички траки...», известни още от времето на похода на персийския цар Дарий срещу скитите (513 г.пр.Хр.). През ІV в. пр. Хр. царството на гетите се разпростира от двете страни на  Дунав, вкючвайки днешна Североизточна България и Добруджа. Освен традиционните тракийски култове, гетите почитат като бог своя знаменит цар и жрец Залмоксис. При археологически проучвания е разкрита гетската  столица Хелис и царската гробница при с. Свещари (в резервата Сборяново, близо до гр. Исперих), която най-вероятно е изградена от гетския цар Котела. Неговата дъщеря Меда,  наричана най-често «Меда от Одесос» (Варна), е една от седемте /!/ съпруги на македонския цар Филип ІІ, а нейният златен венец е една от най-впечатляващите находки от световноизвестната царска гробница във  Вергина. Завоеванията на Александър Велики на Балканите обхващат гетските земи до Дунав, но тракийските племена северно от голямата река (известни и с по-късното название даки), се противопоставят успешно на инвазията. При своя владетел Децебал (87-106 г. сл. Хр.) даките са сериозен противник на Рим, с което оставят ярка следа в античната история.

Интересен „сюжет“, свързан с гетите, разкрива проучената наскоро тракийска могила при Смядово – единствената, известна засега, която е посветена не на древен цар, а на владетелка! Нейното име е Гонимаседзе, „жената на Севт”. Приема се, че съпругът на знатната тракийка е виден пълководец. Ако се съди по „царското име“ Севт обаче, би могло да се търси и друго решение, което да ни отведе към непозната страница от историята на гетите.

Тракийската общност трибали обитава пространството от Западна Стара планина до Дунав, между Искър и Велика Морава, наричана в продължение на векове Българска Морава – на територията на днешна Северозапада България и източната част на съвременна Сърбия. През 424 г. пр. Хр. войнствените трибали  отблъскват нападението на одриския цар Ситалк, а при своя владетел Халес извършват наказателен поход на юг към Егейско море (376 г. пр. Хр.). Опитите на знаменитите завоеватели Филип II и Александър Велики да подчинят трибалите срещат добре организирана съпротива и в крайна сметка завършват без успех. Нова и интересна светлина върху културата на трибалите и техния социален живот хвърлят откритията от Могиланската могила в старата част на Враца, в която са проучени гробовете на неизвестна по име трибалска принцеса и други благородници.

От разкопаните при проучванията три гробници най-силен интерес предизвиква означената като «номер 2», в която е намерен скелет на младо момиче със златен лавров венец, масивни златни обеци, украсени с фигурки на сфинксове и растителни орнаменти и златни апликации, украсявали булото, което е покривало главата на принцесата. Заедно с тези находки е открита тракийска колесница с два впрегнати коня, убити ритуално. В третата гробница, частично ограбена преди векове, са намерени скелети на мъж и жена. Сред богатите гробни дарове се откроява златна кана с изобразени върху нея две галопиращи колесници, теглени от по четири коня, и управлявани от облечени в ризници тракийски воини.