Годините са само цифри с непостоянна страст

Анжела Димчева пред важен юбилей

Представяме част от творчеството на писателката

Родена е на 12 февруари 1963-а година

Анжела Димчева е оперативен литературен критик, филолог, д-р по наукознание. Работи като журналист, ПР експерт и писател. Автор е на 10 книги – поезия, фрагменти, литературна критика, издадени в България, Украйна и Германия. Била е редактор във в. „Словото днес“, отг. редактор на сп. „Световете“. В момента е постоянен автор за културна тематика на в. „Труд“, международен секретар на Съюза на българските писатели, секретар-ковчежник на Българския П.Е.Н.-център. Нейната международна активност в сферата на авторските права беше оценена от Европейския писателски съвет и тя беше определена за председател на българското жури за присъждане на Европейската награда за литература – 2021.

Мария Габриел, Георги Бърдаров и Анжела Димчева в Брюксел на връчването на Европейската награда за литература – ноември, 2021.

В края на 2021 г. излезе нейният солиден том с литературна критика „Под лазера на критика“, където са събрани статии, рецензии и есета за знакови български писатели. През юни 2022 г. сборникът ѝ с поезия, афоризми и фрагменти „Игли в съня“ (български/немски) беше представен в Берлин, Дрезден и Хамбург. На 14 март тази година авторката ще има среща с немскоговоряща публика в „Гьоте институт“ – София. На 12 февруари Анжела Димчева навършва 60 години. 

Из „Игли в съня“ 

• • •
Аз нищо не измислям, думите са самозараждаща се плазма. Който може – я облагородява, който иска – я обсебва, който страда – я дарява.

• • •
Ако получавахме всичко, човечеството щеше да загине. Не от преяждане, а от липса на въображение. Особено в любовта…

• • •
Пречупването на илюзиите е не по-малко страшно от пречупения кръст. Всеки символ е следствие от излъгани очаквания, а неговата сянка променя формата си, но не и диханието си.

• • •
Да отворим прозореца, преди „прозорците“ от компютърния екран да ни зазидат окончателно.

• • •
Животинското у човека е по-страшно от простия инстинкт, защото – освен от борбата за оцеляване – то се движи и от омразата.

• • •
Не се гледайте в огледалото, когато сте щастливи. Оглеждайте се в завистта на околните.

• • •
Изкуството е сляпо… Щом не вижда, че създателят му е просяк.

• • •
Човекът е излязъл завинаги от пещерата, когато е разбрал, че смисълът на живота е да разговаря.

• • •
Когато се опиташ да летиш, разбираш, че светът е твърде тесен.

Другите за творчеството на Анжела Димчева

Нейната критика е наистина любов 

Тя говори с такава съпричастност за текстовете на днешни герои и вчерашни мъченици, и на вчерашни безличия и днешни личности, че самата им биография се изтрива в естетската обсесивност на нейния поглед, за да открие читателят колко по-дълбоко от житейското е творческото, там, където сме го мислили заличено от конформизъм и пози. В този аспект нейната критика е наистина любов от най-чист естетски порядък, за която могат да ѝ завидят и най-големи оперативни критици.

Проф. Симеон Янев

„Игли в съня“ е за същността на изкуството 

Държите в ръцете си една необичайна книга – „Игли в съня“, сборник от философско-поетични фрагменти, които могат да бъдат причислени към жанра на кратката или афористична проза, бидейки разнообразни по съдържание, метафоричен изказ и морално-интимни послания. Акцент е сложен върху същността на изкуството, в частност – върху ролята, битието и сложния вътрешен мир на твореца в България днес; тя не налага категорично мнението си, а говори с кристално ясни метафори за вариативния характер на ред понятия и актуални дилеми на взаимоотношенията в съвременното общество: любовта, лицемерието, омразата, нещастието, религията, смъртта, измамата, парите, кражбата на идеи, думите, завръщането, илюзиите, завистта, „безкрайния преход“, самовнушението, отмъщението, свободата, пресечната точка и т.н. Казвал съм и друг път: Не надеждата умира последна, уви! Последна умира омразата. Нека помислим за илюзиите, които се разтопяват днес пред очите ни – това ни казва с тези фрагменти авторката.

Любомир Левчев

Успешно дебютира в един не лесен жанр 

Прочитайки „Игли в съня“ на Анжела Димчева, оставам с убеждението, че тя прави много успешен опит да дебютира и в този съвсем не лесен литературно-философски жанр, искащ задължително не само писателски, но и човешки опит. Житейската и художествената зрялост на нейното мислене ѝ позволяват да навлезе в много територии на мисълта и чувствата, които почти винаги ѝ предлагат богат набор от поводи за художествено осмисляне на „нещата от живота“, на които невинаги човекът обръща достатъчно внимание, смятайки ги за дребни и банално-ежедневни, или пък, улисан именно в баналното ежедневие, е загубил вътрешното си око за най-едрите и най-важните от тях. 

Проф. Кирил Топалов

Създава откровена и чувствена поезия

„Дубльор за ада“ е книга с много предимства. Тя носи модерното светоусещане на човек, който знае цената на болката и е намерил пътя към победите. Знае също така, че поетическото изкуство е самотно и неблагодарно занимание, носещо повече страдания, отколкото заслужена слава. Стиховете в тази книга са лишени от фалш и в тях не можем да намерим отломъците на познати до болка схематични рамки и римувани ребуси. Без да робува на формата, но и без излишни и безплодни експерименти със словото, Анжела Димчева създава откровена и чувствена поезия, в която болката не е отчаяние, а начин за преодоляване на предизвикателства и бездуховни целини.

Боян Ангелов

Из „Дубльор за Ада“

Сняг

Снегът 
 е омагьосан огън
и къщите подпалва с белота.
Тържествено и неизбежно строго
горят гримасите на вечерта.

Антични мраморни колони
израстват в мрака
   изведнъж,
бедняци, влюбени и болни
излизат да се поздравят.

Докосват луди пръсти
 невярващата голота...
Сред храстите замръкват
   клепки –
червени, стенещи листа.

И сякаш в елински театър
(от сюрреалистичен филм!)
през маските
  нахлува вятър
от радост, че е съгрешил...

Прозорците се пръсват сънно
и денем никой вече не е тук.
Да се родиш е страшно късно,
да станеш мит е черен лукс.