Програмата за климата се проваля

Ню Йорк ще глоби дружества за изкопаеми горива със 75 млрд. долара

Избирането на Тръмп е важен фактор

Големите европейски енергийни компании увеличиха инвестициите в петрол и газ през 2024 г., за да се съсредоточат върху печалбите в краткосрочен план, намалявайки инвестициите в зелена енергия, пише Ройтерс. Това става след като правителствата по света забавиха въвеждането на политики за чиста енергия.

Големи европейски енергийни компании, които са инвестирали сериозно в прехода към чиста енергия, установиха, че представянето на акциите им изостава от американските конкуренти Exxon и Chevron, които запазиха фокуса си върху петрола и газа. На този фон компании като BP и Shell тази година рязко забавиха плановете си да харчат милиарди за проекти за вятърна и слънчева енергия и пренасочиха разходите към петролни и газови проекти с по-висок марж на печалба.

BP, която имаше за цел 20-кратен ръст на възобновяемата енергия през това десетилетие до 50 гигавата, обяви през декември, че ще отдели почти всички свои офшорни вятърни проекти в съвместно предприятие с японския производител на електроенергия JERA. Shell, която някога обеща да стане най-голямата електрическа компания в света, до голяма степен спря инвестициите в нови офшорни вятърни проекти, напусна енергийните пазари в Европа и Китай и отслаби целите си за намаляване на въглеродните емисии. Норвежката държавна компания Equinor също забави разходите за възобновяеми енергийни източници.

“Геополитически сътресения отслабиха стимулите на главните изпълнителни директори да дадат приоритет на прехода към нисковъглеродни емисии на фона на високите цени на петрола и променящите се очаквания на инвеститорите”, каза Рохан Боуотър, анализатор в Accela Research, пред Ройтерс. От Shell коментираха пред Ройтерс, че остава ангажиментът компанията да се превърне в енергиен бизнес с нулеви емисии до 2050 г. и продължават да инвестират в енергийния преход. Коментарът на Equinor е: “Офшорният вятърен сегмент премина през трудни времена през последните години поради инфлация, тесни места във веригата на доставки и Equinor ще продължи да бъде избирателен и дисциплиниран в нашия подход”.

И 2025 г. се очертава да бъде бурна година за енергийния сектор на стойност 3 трилиона долара, когато скептикът към климата Доналд Тръмп се завръща в Белия дом. Очакванията са, че в Китай ще нарасне търсенето на петрол. Европа е изправена пред продължаваща несигурност във връзка с войната в Украйна и политическите сътресения в Германия и Франция.

Енергийните компании ще следят дали Доналд Тръмп ще изпълни обещанията си да отмени политиките на президента Джо Байдън за зелена енергия, които стимулират инвестициите във възобновяеми енергийни източници в САЩ. Тръмп се зарече да отстрани САЩ от глобалните усилия за климата и назначи друг скептик в областта на климата, петролния изпълнителен директор Крис Райт, за свой енергиен секретар.

На този фон щатът Ню Йорк ще наложи глоби на компаниите, работещи с изкопаеми горива, на обща стойност 75 млрд. долара през следващите 25 години, за да платят за щети, причинени на климата, съгласно законопроект, който губернаторът Кати Хочул подписа преди дни. Законът цели да прехвърли част от разходите за възстановяване и адаптиране на изменението на климата от отделните данъкоплатци към нефтените, газовите и въглищните компании. Събраните средства ще бъдат изразходвани за смекчаване на въздействието от изменението на климата, включително адаптиране на пътища, транзит, водоснабдителни и канализационни системи, сгради и друга инфраструктура.

Компаниите, работещи с изкопаеми горива, ще бъдат глобявани въз основа на количеството парникови газове, които са изпуснали в атмосферата между 2000 г. и 2018 г., които ще бъдат плащани в климатичен суперфонд от 2028 г. Това ще важи за всяка компания, която Нюйоркският отдел за опазване на околната среда определи, че е отговорна за повече от 1 млрд. тона глобални емисии на парникови газове. Ню Йорк е вторият щат, който приема подобен закон, след като Върмонт прие своя версия през лятото. Очаква се енергийните компании да оспорват пред съда новия закон.