South China Morning Post: През 2025 г. еврото може да преживее сериозни сътресения

Европейският капитал вероятно ще избяга отвъд океана

Между САЩ и Китай: Европа изглежда най-уязвима

Печатането на пари има последствия

Политиките на Доналд Тръмп като президент на САЩ, съпоставени с конкурентоспособността на Китай в производствения сектор, биха могли да предизвикат ликвидна криза за много държави, които се намират в пресата между двете сили.

Това е рискът от нарастващите лихвени проценти в САЩ заради предупрежденията на новоизбрания президент да наложи мита, обещанието му да депортира незаконно пребиваващи имигранти и увеличаващия се бюджетен дефицит на САЩ.

Еврото е в най-голям риск, но японската йена и индийската рупия също са изправени пред заплаха. Дългова криза в САЩ е възможна в по-късен етап, когато вече няма значими икономики, от които да се извличат ресурси.

Облигационният пазар вече се настройва спрямо ефекта „Тръмп“. Инфлацията всъщност никога не е изчезвала, въпреки положителната перспектива на Федералния резерв на САЩ малко преди президентските избори, която така или иначе не помогна на демократите. Напротив, инфлацията в САЩ сякаш пуска корени.

Две години след пандемията, американските компании и държавни агенции все още изпитват трудности да върнат служителите в офисите. Шансовете продуктивността да намали инфлацията са минимални.

Дори евентуалните нови мита да стимулират вътрешното производство, това би отнело много време. Повече мита върху китайските стоки от предния мандат на Тръмп доведоха до увеличен внос от други страни, което ограничи инфлационния ефект. Но обещаната търговска война на Тръмп 2.0 има глобален обхват.

Освен това политиката срещу нелегални имигранти би довела до инфлация на заплатите в момент, когато пазарът на труда в САЩ е вече напрегнат.

След пандемията предпочитанията за работа се промениха в много държави. Средната възраст на населението в САЩ е 39 години, а за бялото население тази възраст е 44 години. С напредването на пенсионирането на бейби бумърите, предлагането на труд в САЩ става все по-зависимо от имиграцията – законна или незаконна.

Увеличение на инфлацията ще затрудни Федералния резерв да намали лихвените проценти и ще го принуди да свие баланса си. Подкрепата му за пазара на държавен дълг на САЩ ще отслабне. Фискалният дефицит на САЩ ще изисква повече пари от пазара за финансиране, особено от други страни. А с обещанията на Тръмп за удължаване на данъчните облекчения, фискалният дефицит е малко вероятно да се намали.

Пазарът на дългове в САЩ миналата година е привлякъл около 1 трилион долара чуждестранни средства и ще има нужда от още през следващите години. САЩ ще трябва да повишат доходността на облигациите и да поддържат силен долар. Подобно гигантско упражнение за изтегляне на ликвидност вероятно ще доведе до спад в някои икономики. Европа изглежда най-уязвима. Енергийната й криза изтласква индустриите й извън континента. В същото време предстоящите американски мита могат да ги привлекат в САЩ.  Структурно, Европа губи конкурентоспособността си спрямо Китай и нейните индустрии може да се нуждаят от защита чрез американски мита, за да оцелеят. Това е мощен дългосрочен стимул. Европейският капитал вероятно ще избяга към САЩ.

Важен стълб на европейската икономика е автомобилната индустрия, която дълго време се радваше на доминация в износа, както и в научноизследователската и развойна дейност. Но поради зависимостта си от брандирането за постигане на печалба на пазарите в Китай и САЩ, тя пропусна революцията на електрификацията. Печалбите в Китай се сринаха, а страната се готви за най-големите ценови войни досега през 2025 година.

През 2025 г. еврото може да преживее сериозни сътресения. След спукването на „дотком“ балона през 2000 г., еврото падна до около 80 американски цента. Историята може да се повтори тази година. Но този път Европа е много по-слаба. Еврото е крехко.

Глобалната финансова система преживя пандемията сравнително добре благодарение на масираната подкрепа за ликвидност от основните централни банки. Но когато тази ликвидност се превърне в инфлация, следват финансови кризи. Печатането на пари има своите последствия. Те просто бяха отложени с четири години. 

ТЕКСТ ПОД СНИМКА 

Последствията от печатането на пари бяха отложени с четири години, а за 2025 г. анализатори прогнозират повтаряне на историята със спукването на „дотком“ балона. 

От South China Morning Post, заглавието е на "Труд news"