Образованието страда от дълбоко вкоренени слабости

Най-същественият проблем е ниското ниво на функционална грамотност сред учениците

Дигитализацията на образованието бележи напредък

С началото на всяка учебна година темата за образованието отново излиза на преден план. Въпреки множеството стратегии, намерения за реформи и политически усилия училищната система продължава да се сблъсква с дълбоки структурни предизвикателства. Докладът на Европейската комисия за 2022 г., резултатите от международните сравнения PISA, стратегиите за развитие на образованието и предприетите мерки през последното десетилетие очертават сложна картина, в която напредъкът съжителства с устойчиви дисбаланси.

Силни страни и постигнати подобрения

Въпреки множеството предизвикателства българската образователна система отбелязва някои положителни развития, които заслужават внимание. През последните години се наблюдава активна политика за подобряване на условията в училищата, повишаване на престижа на учителската професия и модернизация на учебната среда.

Едно от най-значимите постижения е свързано с преодоляването на хроничния недостиг на хора, желаещи да станат учители. Реформата от 2016 г. и последвалото поетапно увеличение на възнагражденията от 2017 г. насам доведоха до засилване на интереса към педагогическите специалности. Стартовата заплата на учителите нарасна над два пъти, а средната заплата на педагогическите специалисти вече надвишава средната за страната. Освен това се въведоха допълнителни стимули като покриване на транспортни разходи, освобождаване от такси за обучение, стипендии и целенасочено финансиране на обучението в педагогически направления. Тези мерки не само увеличиха броя на кандидатите за учителската професия, но и създадоха предпоставки за по-добро кадрово обезпечаване на системата.

Финансирането на образователните институции също претърпя изменения. Въведени бяха нови стандарти за институция и паралелка, както и регионални коефициенти, които позволяват целево разпределение на средствата. По този начин се отчита влиянието на фактори като географско положение, социално-икономически контекст и специфични нужди на училищата, а не само на броя на учениците. Така се създава по-гъвкава и адаптивна рамка за управление на ресурсите.

Съществена стъпка е и стремежът за въвеждане на подхода на компетентности в учебните програми. Целта е обучението вече да не се фокусира единствено върху усвояването на информация, а върху придобиване на ключови умения, които са приложими през целия живот. Учителят се разглежда като партньор и съветник, а учебният процес би следвало да се ориентира към практическа насоченост, критическо мислене и работа по проекти. Това съответства с европейските тенденции за модернизиране на образованието и за подготовка на учениците за динамичния свят на труда и технологиите.

Законът за предучилищно и училищно образование въведе статута на иновативното училище, което даде възможност на образователните институции да експериментират с нови методи, съдържание и организация на обучението. Към 2023 г. броят на иновативните училища достигна 548, разпределени във всички области и над 130 общини. Създадени са мрежи от иновативни училища за обмен на добри практики и развитие на съвместни проекти.

Дигитализацията на образованието също бележи напредък. Внедряват се училищни STEM центрове - оборудвани пространства за изучаване на математика, природни науки и технологии. Те предоставят възможност за практическо обучение, експерименти и развиване на дигитални компетентности. Освен това се въвеждат електронни платформи за управление на учебния процес, които улесняват комуникацията между учители, ученици и родители.

Структурата на приема в училищното образование се променя в посока увеличаване на дела на професионалните и профилираните паралелки. През учебната 2020-2021 г. учениците в професионални паралелки вече са 57% от всички приети в 8 клас. Допълнително финансиране се отпуска за защитени специалности и такива с очакван недостиг на кадри, като се отчита и регионалната специфика. Развива се дуалното обучение с цел за съчетаване на теория и практика, с участието на работодатели и обучени наставници.

През последните години се наблюдава активна политика за подобряване на условията в училищата.

Образователната инфраструктура се подобрява чрез целенасочени инвестиции. Частични или цялостни ремонти са извършени в значителен дял от училищата и се реализират специални програми за модернизиране. През 2023 г. е стартирана програма за осигуряване на учебници за всички ученици от първи до дванадесети клас за сметка на държавния бюджет. Липсата на подоходен критерий обаче означава, че по този начин се подпомагат семейства с високи доходи, което не е оправдано.

Наред с това се предприемат стъпки за подобряване на социалния статус, привлекателността и престижа на учителската професия. Продължава работата по повишаване на качеството на базовата подготовка и последващата квалификация на педагогическите специалисти. Минималният размер на основната месечна заплата се увеличава постоянно, а финансирането за 21 национални програми в подкрепа на средното образование е гарантирано.

Всички тези мерки показват, че се полагат усилия за преодоляване на дългогодишни дефицити. Въпросът е дали тези усилия ще допринесат за подобряване на резултатите от обучението и социалната интеграция на учениците.

Слабости и рискове

Българската образователна система продължава да страда от редица дълбоко вкоренени слабости, които ограничават нейния потенциал и въздействие. Най-същественият проблем, който се откроява както в националните анализи, така и в международните изследвания, е ниското ниво на функционална грамотност сред учениците. Според резултатите от PISA 2023, над половината от българските ученици на 15-годишна възраст са функционално неграмотни - те не могат да осмислят прочетеното, да решават практически задачи или да прилагат наученото в реални житейски ситуации. Това не е просто образователен дефицит, а социален и икономически риск, който ограничава възможностите за професионална реализация и участие в обществения живот.

Друг сериозен проблем е задълбочаващото се неравенство в достъпа до качествено образование. Учениците от семейства с нисък социално-икономически статус, от селски райони или от уязвими общности, включително ромски, са значително по-уязвими. Те не само постигат по-ниски резултати, но и по-често отпадат преждевременно от системата. Сегрегацията в училищата - както първична, така и вторична - води до стратификация и клъстеризиране, което допълнително засилва различията в индивидуалните постижения. Вместо да компенсират социалните различия училищата често ги възпроизвеждат и дори засилват.

Финансирането на образованието остава ориентирано към процесите, а не към резултатите. Механизмът “парите следват ученика” създава изкривени стимули, при които училищата са мотивирани да задържат ученици на всяка цена, независимо от техните реални постижения. Това води до понижаване на критериите за оценяване, формално преминаване в по-горен клас и дипломиране без реално усвоени знания. Липсва обвързване на финансирането с качеството на обучението, с реализацията на завършилите на пазара на труда или с напредъка на учениците.

Качеството на преподаването също е под въпрос. Подготовката на новите учители често е прекалено теоретична, с недостатъчна практическа насоченост. Въпреки увеличения интерес към педагогическите специалности, не всички нови кадри са достатъчно подготвени. Липсват ефективни механизми за професионално развитие, менторство и диференцирано заплащане, което да отразява реалните резултати. По-опитните учители не са достатъчно стимулирани да обучават младите си колеги, а системата не гарантира последователно повишаване на квалификацията.

Учебните програми остават претоварени с информация, без достатъчно време за усвояване и практическо приложение. Външното оценяване не гарантира сравнимост между различни години, а резултатите често не отразяват реално постигнатите компетентности. Входното ниво в началото на учебната година и последващите проверки не се използват системно за проследяване на напредъка и за предприемане на коригиращи действия. Липсва целенасочена система за мониторинг и оценка на въздействието от иновативните дейности и обмяната на добри практики.

Рисковите фактори, които възпрепятстват включването и задържането на учениците в системата, са многобройни и често извън контрола на училището. Икономически затруднения, скрити разходи за образование, липса на родителска подкрепа, ниски очаквания за ползите от образованието, слабо владеене на български език и ранни бракове - всички те допринасят за отпадането и за ниските резултати. Демографските тенденции - намаляващ брой ученици, миграция и застаряващо население, също оказват натиск върху училищната мрежа и кадровото обезпечаване.

Липсва последователност в утвърждаването на образованието като хоризонтална политика. Консервативните обществени нагласи затрудняват прилагането на компетентностния подход и възпрепятстват изпреварващи промени, съобразени с развитието на технологиите и нуждите на съвременното общество. Недостатъчно развита е и културата за иновации, креативност и споделяне на ресурси между училищата. Взаимодействието с родителите остава ограничено, а училищните общности не са достатъчно ефективни.

Освен това липсва целенасочен подход за прогнозиране на необходимите умения и за съответствие между образованието и реалната икономика. Завършващите ученици, особено от професионалните направления, често не намират реализация по специалността си. Заетостта три години след завършване остава ниска, а работодателите са принудени да инвестират в допълнително обучение на новоназначените кадри. Това намалява конкурентоспособността и ефективността на пазара на труда.

Като цяло българската образователна система се нуждае от дълбока трансформация. Необходима е промяна на учебните програми, обвързване на финансирането с резултатите, подобряване на подготовката и мотивацията на учителите, както и изграждане на ефективни механизми за мониторинг и иновации. Само чрез системен подход, политическа воля и обществена подкрепа образованието може да се превърне в реален двигател на развитие, а не в източник на задълбочаващи се социални неравенства.