При вдигане на ДДС на 22% ще възникне социално недоволство

Разходите за персонал се увеличават с 20.9% и достигат почти 13.5 млрд. лв.

Банките авансово платиха за 2025 и 2026 г.

Министерството на финансите оповести данните за изпълнението на консолидираната фискална програма (според националната методология) към края на месец юли. Бюджетният дефицит продължава да расте и достига 4.3 млрд. лв. (1.9% от очаквания от Българската народна банка брутен вътрешен продукт за 2025 г.). Това означава, че общо за периода август – декември дефицитът би следвало да не надвиши 2.36 млрд. лв., за да не надхвърли 3% от БВП според актуалната прогноза на МФ (2.4 млрд. лв. според прогнозата на БНБ). Вероятно и двете прогнози няма точно да познаят размера на номиналния БВП за 2025 г. заради по-високата инфлация, която се очертава спрямо основните сценарии в тях, но все пак оставащата възможност за дефицит без отклоняване от фискалните правила не е голяма предвид наличните към момента данни за изпълнението на бюджета.

Преди да продължа с изследването на текущата бюджетна ситуация трябва да обърна внимание на практиката вече да не се обявяват предварителните частични данни за изпълнението на КФП в края на съответния месец заедно с обичайните данни за предходния. Причините за тази промяна вероятно трябва да се търсят във влошаването на състоянието на публичните финанси и в предстоящото членство в еврозоната от 1 януари 2026 г. Предоставянето на по-актуални данни, разбира се, няма да промени бюджетната ситуация, но би дало допълнителни аргументи на опозицията да критикува настоящото правителство. Колкото до еврозоната - правителството не иска да признае, че няма да изпълни целта си за дефицита (споменатите вече данни са на касова основа, докато европейската методология е на начислена, но те са показателни за случващото се). Освен това в бюлетина за изпълнението на държавния бюджет вече почти липсват обяснения за причините за конкретни изменения.

Какво показват данните за приходите?

Реализираните от началото на годината до края на месец юли общи приходи по КФП възлизат на почти 46.4 млрд. лв., което означава, че се увеличават с 13.5% спрямо аналогичния период на 2024 г., което само по себе си е добро постижение. Изпълнението на приходната част не е равномерно през годината, но посоченият растеж е далеч по-нисък от заложения за годината като цяло – 19.5%. Тоест (ако все пак допусна, че е равномерно) приходната част вече изостава с около 2.6 млрд. лв. спрямо плана.

Представянето при данъчно осигурителните приходи е впечатляващо предвид официалния темп на инфлация през периода, който според данните на Националния статистически институт е едва 4.1% според индекса на потребителските цени (между другото юли 2025 г. е първият месец, през когото ценовото равнище е над 100 пъти по-високо отколкото през базовата 1995 г.). Те достигат 37.8 млрд. лв. и нарастват с 16.7%, но по план растежът би трябвало да бъде 22.2%. Най-голямото неизпълнение се очаква при данъка върху добавената стойност. Приходите до края на юли са 11.6 млрд. лв. и растежът на годишна база с 16.4%, докато заложеният по план е 33.3%. Изостават също така приходите от акцизи и от социалноосигурителни вноски. Повишаването на акцизните ставки при цигарите е в сила от 1 май, но засега не осигурява желания от законодателите растеж на приходите.

Юли 2025 г. е първият месец, през когото ценовото равнище е над 100 пъти по-високо отколкото през 1995 г.

На другия полюс са приходите от корпоративното подоходно облагане, където обаче причината е направената през юни авансова вноска от банковата система за дължими за 2025 и 2026 г. данъчни задължения. Всъщност това не беше изненада, тъй като банките поеха този ангажимент, за да се „откупят“ от въвеждането на предложения конкретно за тях данък върху свръхпечалбите. Разбира се, това поражда опасения за бюджета за 2026 г., където такива приходи няма да бъдат реализирани. Освен това въпреки твърденията на МФ, че на начислена основа по този начин ще се намали дефицитът за 2025 г., това предстои да бъде потвърдено.

При данъка върху личните доходи също е налице по-висок растеж от планирания, което предполага, че в края на годината ще се реализира преизпълнение. Причината за това е по-големият растеж на заплатите и вероятно на заетостта. Интерес представлява разминаването между постъпленията от осигурителни вноски и от данъка върху личните доходи. Изглежда, че нарастването на осигурителния доход е по-бавно от облагаемия с данък, макар че в бюджета е заложено противоположно развитие. Причината за това трябва да се търси при здравните вноски, които често се плащат за минималния праг (например при пенсионерите), а освен това по-високата вноска не осигурява по-големи права.

Растежът на неданъчните приходи е 12.9% и също изостава от плана за годината (16.9%). Това се случва въпреки направената от БНБ вноска в размер 550 млн. лв. през април и събраните авансови дивиденти от държавните предприятия. Тоест приходите от такси, концесии, глоби и т.н. също са били планирани твърде оптимистично.

Изпълнението при помощите към момента също не отговаря на планираното. Освен това през първите 7 месеца на годината всъщност приходите са по-ниски с почти 0.7 млрд. лв. По това направление приходите са силно неравномерни по месеци, така че не могат да се направят надеждни изводи. Подадено е искане за второто плащане по Плана за възстановяване и устойчивост в размер почти 1.3 млрд. лв. и то вероятно ще бъде получено през 2025 г. Управляващите твърдят, че се подготвя искането и за третото плащане, но вероятността, то да бъде изпратено и по него да бъдат изплатени средства до края на годината е ниска. Това означава, че споменатото изоставане едва ли ще бъде компенсирано.

Данните показват, че при запазване на настоящите темпове на растеж и получаване на втория транш ще бъде реализирано значително неизпълнение на приходната част (над 7% от планираните приходи), което беше ясно още при приемането на бюджета за 2025 г.

Разходи

Ситуацията в разходната част на бюджета е не по-малко тревожна. Заложеният растеж на общите разходи, които включват и вноската в бюджета на Европейския съюз, е 18.6% по програма за цялата година. Реализираният до края на юли е вече 21.1%. Този свръхрастеж произтича от капиталовите разходи. Те се увеличават спрямо изпълнението им през миналата година с 94.9% и достигат рекордните за края на месец юли почти 5.3 млрд. лв., при положение че за цялата 2024 г. са били малко под 6.8 млрд. лв. Особено активни са били плащанията през юни и юли като са достигнали общо 2.75 млрд. лв.

При текущите нелихвени разходи темпът на растеж през първите 7 месеца на годината е 15% и по този начин е по-нисък от заложения за цялата 2025 г. (16.7%). Достигнатият размер обаче е впечатляващ - 43.4 млрд. лв., които, както показва наименованието им, се използват за текущи нужди и няма да имат никакъв принос за развитието на икономиката след настоящата година. Особен интерес предизвикват разходите за персонал, които се увеличават с 20.9% на годишна база и достигат почти 13.5 млрд. лв. Този темп е по-нисък от планираните 26.1% за цялата година, но представлява видим израз на политиката по доходите през последните години. Тя допринася за рязко повишаване на заплатите на някои служители в бюджетния сектор и дава стимул на останалите на свой ред да изискват по-високи възнаграждения, които рано или късно те получават.

Така се създава силен натиск върху пазара на труда да се увеличават заплатите като цяло в икономиката, но той не произтича от нараснала производителност в търгуемия сектор. Напротив - такова повишение действа негативно върху разходната конкурентоспособност и повишава разликата между растежите на двата показателя.

Следователно според наличните данни запазването на настоящите темпове на растеж на разходите би допринесло за неизпълнение с под 1% от планираната стойност.

При този сценарий обаче дефицитът по КФП значително би надхвърлил заложената цел от 3% от БВП (над 5.7% от БВП) и поради това предполагам, че правителството би предприело мерки за ограничаването му.

Месец август изтече, но все още информацията за изпълнението на бюджета не е налична. До края на годината остават по-малко от 4 месеца. През последните 3 години се наблюдава тенденция относителният дял на разходите през този период да намалява спрямо общите за годината, което се случва заради неизпълнението на капиталовата програма. Така през 2024 г. неизпълнението на капиталовите разходи е над 3.2 млрд. лв. Тогава обяснението беше, че не са получени очакваните плащания по ПВУ.

През 2025 г. според уверенията на правителството второто плащане ще бъде получено, а искането за третото се подготвя. Въпреки това не очаквам то да се случи до края на годината. Това отново може да бъде основание за свиване на капиталовата програма спрямо планираната. Само че вече са изпълнен значително по-голям дял на капиталовите разходи спрямо предходните години, което може да се тълкува като нежелание това да се случи в голям размер и през 2025 г. Тоест неизпълнение ще има, но само по себе си то ще се окаже недостатъчно за овладяване на дефицита до 3% от БВП.

При останалите разходи няма голямо пространство за маневриране. Намаленията на пенсиите или на фонда за заплати в бюджетния сектор представляват почти невероятни събития. Лихвите също не могат да бъдат променени. Остават субсидиите, при които също е много трудно, и издръжката. Тоест биха могли да не се извършат част от разходите за издръжка или капиталовите.

Следователно вниманието трябва да се насочи към приходите и най-вече данъчните. Дискутира се предложението за повишаване на ставката по данъка върху добавената стойност с 2 процентни пункта до 22%. То е възможно да се случи дори още през настоящата година и ще допринесе за увеличаване на постъпленията от този данък.

Това обаче ще повиши и равнището на потребителските цени и предвид структурата на повечето пазари това увеличение може да бъде за някои стоки и услуги почти 1.7% допълнително. Разбира се, по-нискодоходните групи ще усетят това по-силно, особено когато се съчетава с вече покачваща се инфлация. Вероятно ще възникне социално недоволство, така че управляващите вероятно разглеждат тази възможност много внимателно.

Както вече прогнозирах, тази ситуация ще наложи актуализация на държавния бюджет.