Цените растат – еврото идва

Големите вериги постепенно увеличиха цените и вече немалка част от артикулите в тях са по-скъпи, отколкото в кварталните магазинчета

Хранителните стоки и безалкохолните поскъпнаха с 6.9% за година

Годишната инфлация вече е 5.3%

Инфлацията представлява процес на трайно повишаване на общото равнище на цените. (първоначално с това понятие се е обозначавало увеличаването на количеството на парите в икономиката, но вече то се използва за следствието вместо за причината). Промените на относителните цени се случват постоянно, но ако не се повишава цялостното равнище това не е инфлация според използваното определение.

Временните колебания във възходяща посока, дори когато засягат всички цени, не представляват инфлация. Така шоковете на предлагането (необичаен недостиг на суровини или краткотрайно повишаване на цените на някои фактори за производство) не са причина за инфлация. Потребителските цени може да се променят, но това ще бъде за ограничен период от време, докато икономиката се приспособи. Единственият фактор, който може да направи такова повишение трайно, е нарастването на паричната маса.

Цените от своя страна се измерват в пари. Повишаването на цените на потребителските стоки и услуги всъщност представлява обезценяване на парите – с една и съща сума вече могат да се купят по-малки количества.

Цената на един продукт зависи от желанието на хората да го купят, от оскъдността му и от пределната му полезност (тя се получава от потреблението на една допълнителна единица от него). Колкото повече хората желаят да купят продукта (търсене), толкова по-висока е цената му. Колкото по-оскъдна е стоката или услугата (по-малко производство), толкова по-скъпа е тя. И накрая – пазарната цена се определя от полезността на последната потребена единица и при висока полезност цената също ще е висока.

В съвременните условия количеството пари в икономиката и лихвените проценти се управляват от централните банки чрез паричната политика. Като държавни или квазидържавни институции обаче те в по-голяма или в по-малка степен фактически са зависими от изпълнителната власт въпреки нежеланието си. Налице са множество инструменти за осигуряване на тяхната независимост – продължителни мандати, институционални правила, собствени бюджети и т.н., но в крайна сметка те се управляват от хора.

Един от паричните режими, които осигуряват действителна независимост на централната банка, е валутният борд. Причината за това е, че той провежда твърде ограничена парична политика и не разполага с инструменти за пряко въздействие върху паричната база, каквито са операциите на открития пазар и сконтовата политика. Това се дължи на факта, че валутният борд не може да инвестира в активи, емитирани от местни лица, т.е. по този начин той не може да притежава държавни ценни книжа на местното правителство или да отпуска кредити на банките за осигуряване на ликвидност.

При останалите режими обаче често се наблюдава фискална доминация. При бързо нарастване на бюджетните разходи възникват дефицити, които се финансират чрез емисии на ДЦК. По този начин търсенето на кредит се увеличава и това води до натиск върху лихвените проценти също да нарастват. За да не се понижат частните инвестиции заради по-високите лихви, централната банка следва правителството и на свой ред увеличава паричната маса като изкупува (част от) емитираните вече ДЦК (процес, известен като печатане на пари). По този начин обаче ценовото равнище се повишава. Ако фискалната експанзия продължи и централната банка не промени политиката си, това ще доведе до инфлация.

В този случай източник на първоначалния импулс не е централната банка, а правителството. Въпреки това, ако не е налице фискална доминация, тоест ако централната банка спази мандата си за поддържане на ценова стабилност и предприеме мерки за повишаване на лихвените проценти и за понижаване на ликвидността, инфлацията няма да се случи, защото правителството на свой ред ще трябва относително бързо да коригира политиката си.

Ако е налице понижаване на предлагането на група стоки и услуги, цените им ще се повишат. При непроменено количество пари хората ще трябва да преразпределят доходите си и да отделят по-голяма част за тези продукти, но по-малка част за всички останали. Тогава цените на останалите продукти ще се намалят и общото равнище на цените ще остане практически непроменено. Ситуацията би се променила, ако централната банка се опита да стимулира икономиката при очакване за негативно въздействие върху производството и заетостта заради посочения шок.

Следователно без повишаване на паричното предлагане не може да се случи трайно увеличение на цените.

Изпълнението на критерия за инфлацията не е устойчиво

Българската икономика се намира във финалната фаза на подготовката за приемане на еврото на 1 януари 2026 г., за което основен принос има режимът на валутен борд. Официалните оценки за изпълнение на критериите за конвергенция са положителни. През юни 2025 г. Европейската централна банка и Европейската комисия потвърдиха, че България изпълнява критерия за ценова стабилност. Към април 2025 г. 12-месечната средна инфлация, измерена чрез хармонизирания индекс на потребителските цени, възлиза на 2.7%, което е точно под референтната стойност от 2.8%.

Покриването на формалния критерий обаче далеч не означава, че това се случва устойчиво. Оставането в рамките му беше за едва 7 месеца – от януари до юли включително. През целия период имаше ясно изразена тенденция инфлацията постепенно да се повишава, докато през август не се стигна до ситуацията темпът отново да надхвърли граничната стойност. Принос за това има и дизайнът на самия критерий, при когото се избират трите най-добре представящи се държави от Европейския съюз.

Посочените по-горе данни не би трябвало да предизвикат особено голямо вълнение сред хората, тъй като не се отклоняват силно от средните за ЕС и за еврозоната, където според използвания показател инфлацията към август е 2.4%. Само че за следящите по-внимателно икономиката е ясно, че по-подходящият текущ измерител трябва да се базира на индекса на потребителските цени и да се отнася не за последната година, а за последния месец.

Според Националния статистически институт нарастването на цените на годишна база (август 2025 спрямо август 2024 г.) е вече 5.3%, докато през април е било 3.5%. тоест въпреки въздействието на сезонни фактори, които по принцип допринасят за понижение на цените, темпът на растеж се ускорява с 1.8 процентни пункта (все пак през август темпът на годишна база се запази непроменен спрямо юли).

Темповете на изменение на цените не са равномерни. Най-силно впечатление на потребителите прави повишаването на цените на артикулите, за които плащат най-често. Такива са хранителните стоки и безалкохолните напитки, където нарастването на цените с 6.9% на годишна база през август, алкохолните напитки и тютюневите изделия (7.7%), комуналните услуги (8.5%), ресторантите и хотелите (9%) и забавленията (14.1%). Изброените групи артикули представляват приоритет за голяма част от населението и това е една от причините при тях да се реализират най-големите увеличения на цените.

При тях основният фактор за по-високите цени е търсенето, но от страна на предлагането също могат да бъдат открити причини. Например при храните се наблюдава концентрация сред големите вериги (т.нар. модерна търговия с поне 2 касови апарата в магазин), чиито пазарен дял е поне 60%. Когато навлизаха в страната, те предлагаха по-ниски цени и допълнителни удобства като безплатен паркинг, голям асортимент от стоки, достъпно местоположение. След като създадоха значителен брой лоялни клиенти, те постепенно увеличиха цените и вече немалка част от артикулите в тях са с по-високи цени, отколкото в кварталните магазинчета.

Съдбата на последните не беше лека – много от семейните бизнеси излязоха от пазара и по този начин конкуренцията беше ограничена. Държавните и общинските органи също имаха принос за това развитие, тъй като позволиха хипермаркетите (най-големите магазини) да работят в най-населените квартали, включително и в централните части на градовете, което е много рядко явление в страните от Европейския съюз.

Цените на комуналните услуги за битовите потребители се определят административно от Комисията за енергийно и водно регулиране. Най-големите растежи се наблюдават при хотелите, ресторантите и забавленията. При тях е налице т.нар. монополистична конкуренция – тоест има голям брой възможности, но много от тях предлагат специфични условия – вид кухня или забавления, разположение и т.н., което им дава възможност да се възползват от ситуацията и да опитват как ще се възприемат по-високите цени.

За разлика от тях при облеклата и обувките цените са относително стабилни и причината за това е, че е налице засилена конкуренция от страна на електронната търговия и то най-вече от чуждестранни сайтове. Транспортните разходи не представляват сериозна пречка, когато цените са по-ниски, а освен това се предлага (значително) по-голямо разнообразие.

Недостатък на индекса е и липсата в него на цените на жилищата, които по принцип са стока за дълготрайно потребление. Само че данните за тях се събират на тримесечие и затова няма как да се формира месечен индекс. Според актуалните данни през второто тримесечие на годината растежът на годишна база е средно 15.5%, като при новопостроените е 14.9%, а при съществуващите е 16%. Най-важният фактор за това развитие е бързият растеж на жилищното кредитиране.

Съществен принос има политиката по доходите през последните години. Повишаването на заплатите в бюджетния сектор и на пенсиите и финансирането чрез заеми от международните пазари увеличава ликвидността в икономиката и представлява сериозен стимул за потреблението. Така се наблюдава обратен Баласа-Самюелсън ефект – повишението на заплатите в нетъргуемия сектор създава натиск върху тези в търгуемия без да е налице увеличаване на производителността там.

При всички повишения на цените прозира и въздействието на еврото. Предстоящото му въвеждане предизвиква както търговците да се опитат да извлекат изгода, така и потребителите, които очакват цените да се повишат, и това се сбъдва. Оттук нататък основният фактор, определящ равнището на цените, действително ще бъде еврото, поради описаните вече причини.