Златните ни резерви стигат за по две златни монети на човек

Централни банки и инвеститори търсят убежище заради геополитическо напрежение и икономическа несигурност

Швейцария е на първо място по злато на човек от населението

На всеки българин се падат по около 6,39 грама от благородния метал

Към юли 2025 г. България разполага със златни резерви в размер на 42,93 тона или 1,380 млн. тройунции. Това означава, че на човек от населението се падат по 6,39 грама или две монети от благородния метал. Това показва доклад на BestBrokers за държавите с най-големи златни резерви на човек от населението и текущата им стойност на база данни от Световния съвет по златото (World Gold Council - WGC) от октомври.

По-рано стана ясно, че Българската народна банка е купила 66 хил. тройунции злато, или над 2 тона злато, на международните пазари, но от Централната банка не уточниха каква е цената на покупката.

През тази година златните резерви по света достигат паричен еквивалент от 4,11 трлн. евро към 29 октомври, увеличавайки се с 40,43% от края на 2024 г. Цените на златото започнаха да се покачват рязко през 2024 г., тъй като централните банки и инвеститорите се обръщаха към жълтия метал като безопасно убежище заради нарастващото геополитическо напрежение и икономическата несигурност. Докато някои държави ускориха покупките на злато за укрепване на резервите си, други се възползваха от високите цени и продадоха значителни количества.

Златни резерви на човек от населението

САЩ, въпреки че държи най-големите общи резерви, заема едва 12-то място по злато на човек от населението - 23,4 грама на човек. Това е еквивалентно на 0,75 тройунции злато на човек или почти осем малки златни монети. Монетите, използвани за сравнението, тежат около 0,11 тройунции (3,39 г.).

Швейцария притежава седмия по големина златен резерв в света, но когато се вземе предвид населението от около 9 млн. души, страната заема първо място по злато на човек от населението - почти 116 грама (3,7 тройунции) на човек. С други думи, всеки швейцарски гражданин би могъл теоретично да притежава около 37 малки златни монети.

Ливан е на второ място по злато на човек от населението с около 16 малки златни монети на човек, следван от Италия и Германия, всяка със около 13 монети по 0,1 унция на гражданин. Това е изненадващ резултат, тъй като нито една от тези страни не е увеличавала значително резервите си от десетилетия. Катар също е сред страните с висок дял - 115,2 тона злато, еквивалентно на около 12 монети на човек, както и Португалия (382,66 тона) и Франция (2437 тона), всяка с около 12 монети на човек.

Други страни със значителни резерви на човек от населението са Сингапур и Нидерландия - по около 11 монети на човек, и Австрия - 10 монети на човек. 11-то място заема карибският остров Аруба, който с 3,11 тона злато и население от 108 хил. души превъзхожда САЩ по злато на човек от населението.

Кои страни увеличиха златните си резерви през 2025 г.?

През тази година няколко страни продължиха да разширяват златните си резерви, макар и с по-бавен темп в сравнение с рекордните нива от 2024 г. Полша води с нетни покупки от 67,1 тона, около 25% по-малко от 89,5-те тона, добавени през предходната година. Стратегията на Полската централна банка остава повлияна от продължаващата геополитическа несигурност, особено на фона на войната на Русия в Украйна.

Въпреки това рекордно високите цени на златото през средата на 2025 г. изглежда са ограничили мащаба на новите покупки. Към октомври 2025 г. Полша държи 515,33 тона злато, което представлява около 21% от всичките є резерви и я поставя на 12-то място в света по официални златни запаси.

Казахстан и Китай също увеличиха своите резерви тази година. Казахстан добави 32,4 тона през 2025 г., което е забележителен обрат след продажбата на 10,2 тона през 2024 г., отново насочвайки се към златото като стратегически актив. Междувременно Китай продължи стабилното натрупване на резерви, купувайки 22,7 тона, при 44,2 тона през 2024 г. Това довежда официалните резерви на Китай до над 2300 тона, утвърждавайки го като шестия по големина държател на злато в света.

След значителното увеличение от 77,4 тона през 2024 г. Турция продължи да добавя към резервите си през 2025 г. с покупки от 19,5 тона. Темпът обаче е по-бавен в сравнение с по-агресивните покупки през 2022 г. (147,6 тона) и лекото намаление през 2023 г. от 1,6 тона. Сред другите купувачи през 2025 г. са Чехия, Камбоджа, Катар, Гана, Индия и Сърбия, всички в топ 10 на страните с най-големи покупки на злато за годината.
Според проучване на Световния съвет по златото за 2025 г. 95% от централните банки планират да разширят златните си резерви през следващата година. В САЩ пазарната стойност на златните резерви вече надхвърли 1 трлн. долара за първи път, което представлява сериозно увеличение спрямо счетоводната стойност, регистрирана преди десетилетия.

Страни с намаление на златните резерви през 2025 г.

Някои централни банки направиха значителни намаления на златните си резерви през 2025 г., като Узбекистан е на първо място. Данните показват, че няколко държави са избрали да продадат част от златните си запаси, вероятно поради икономически натиск, финансово преструктуриране или за осигуряване на ликвидност на нестабилни пазари. Друга причина е впечатляващият ръст на цената на златото за година, като металът поскъпна с 1195,35 долара (около 45,4%) от 2629,95 долара на 30 септември 2024 г. до 3825,30 долара на 30 септември 2025 г.

Узбекистанската централна банка купува и продава злато като част от стандартните банкови операции, както правят всички подобни финансови институции. Продажбите обаче надхвърлиха покупките, което доведе до нетно намаление на официалните резерви с 16,8 тона.

Сингапур е втори сред продавачите, като е намалил запасите си с 15,8 тона. В момента страната държи 204,13 тона златни кюлчета и монети, представляващи 5,2% от общите є резерви, което остава сравнително малка част в сравнение с други големи резервни активи.

Индонезия продаде 11,1 тона през юли и още 1,8 тона през август - първите продажби на злато от 2018 г. с общо 12,9 тона, което я нарежда трето място в тази класация.

Русия намали златните си резерви с 6,2 тона след 17 поредни години на покупки до 2023 г., когато за два поредни години не бяха регистрирани промени. В момента страната държи 2330 тона златни кюлчета и монети, което представлява 37,1% от общите резерви, нареждайки я като петия по големина официален притежател на злато в света.

Германия държи един от най-големите златни резерви в света, втори след САЩ. През 2025 г. страната намали количеството с 1,3 тона, достигайки общо 3350,25 тона. Германия използва златните си резерви постоянно в продължение на десетилетия. Данните на WGC показват, че страната намалява запасите си всяка година поне от 2002 г., често чрез редовни износи за Великобритания. Продажбата от 1,1 тона през миналата година е най-малкото годишно намаление, регистрирано някога.

Други страни, които намалиха златните си резерви през 2025 г., са Мексико и Монголия.

Централните банки с най-големи златни резерви към октомври

Цената на златото остава висока през годината, стимулирайки търсенето от инвеститори и централни банки. Държавата с най-голям официален златен резерв остава САЩ с 8133,46 тона, което представлява 77,9% от общите чуждестранни резерви. Следват Германия и Италия с 3350,25 тона и 2451,84 тона.

Други страни с големи златни резерви са Франция (2437 тона) и Русия (2329,63 тона). Китай, Швейцария, Индия, Япония и Турция също притежават значителни количества: Китай - 2302,26 тона, Швейцария - почти 1040 тона. Въпреки че Индия, Япония и Турция имат под хиляда тона, заедно те представляват около 3% от глобалните официални резерви от злато.

Трябва да се отбележи, че не всички държави докладват златните си резерви към Международния валутен фонд (МВФ), така че реалните данни могат да се различават. Топ 10 на страните с най-големи резерви държат 74,6% от цялото злато, докато петте най-големи държави - 57%.

Кои са държавите без никакво злато?

Въпреки че е една от водещите златодобивни нации, Канада е сред малкото държави, които нямат злато в официалните си резерви. Канадската централна банка е продала всички кюлчета през последните две десетилетия и в момента няма злато като част от валутните резерви. Това отразява дългогодишната политика на Канада, според която ценни книжа на САЩ и други високоликвидни активи са по-подходящи за управление на резерви от злато.

Норвегия е друг пример. По време на Втората световна война централната є банка евакуира около 50 тона злато в Обединеното кралство и САЩ, за да подпомогне правителството в изгнание. След войната част от запасите са върнати, но през 2004 г. Норвежката централна банка обяви продажбата на почти всички останали кюлчета, като остави само седем блока и няколко монети за исторически и изложбени цели. В момента Норвегия няма злато в резервите си.

Тези случаи са в рязък контраст с повечето други напреднали икономики, където благородният метал продължава да представлява значителна част от резервите на централните банки. Те показват, че не всички големи икономики смятат жълтия метал за съществен за стратегията на резервите, дори страни с големи минни индустрии като Канада или с исторически запаси като Норвегия.

Какво движи ръста на цената на златото?

Геополитическото напрежение, упоритата инфлация и по-слабият долар са основните фактори, поддържащи търсенето на злато от централни банки и инвеститори. Промяната в търговската политика на САЩ по инициатива на президента Доналд Тръмп засили привлекателността на златото като безопасно убежище.

Анализаторите от големите банки бяха принудени да повишат прогнозите си за пазара в бъдеще. Citigroup неотдавна сравни представянето на златото с “пазара на изкуството”, докато Deutsche Bank повиши целевата си цена за края на годината до 4000 долара за тройунция. По-ранните прогнози, че цената на благородния метал може да надхвърли 3000 долара за тройунция до края на 2025 г., се реализираха много по-рано от очакваното - жълтият метал премина тази граница още през март и достигна над 3800 долара за тройунция през септември, поставяйки нови рекорди.