Ако нещо работи добре, не го поправяй!

Трябва да се отменят формулите, обвързващи възнаграждения в обществения сектор със средната работна заплата в страната

Социални разходи за действително нуждаещите се

Неефективността на бюджетните разходи е сериозен проблем

Фразата от заглавието е превод от английски език на “If it ain’t broke, don’t fix it”. Тя се популяризира през 1977 г. от Бърт Ланс, който по това време заема длъжността директор на Службата по управление и бюджет в мандата на президента на Съединените щати Джими Картър. Смисълът є е да не се пипа нещо, което работи, за да не се повреди самото то или да не причини други неблагоприятни последствия. Този съвет се отнася пряко за данъчно-осигурителната система в България.

Напоследък политици и наблюдатели твърдят за нея, че трябва да бъде променена поради различни причини. Особено голям проблем се твърди, че представляват пропорционалното облагане на личните доходи, относителният дял на косвените данъци, размерът на максималния осигурителен доход и др. В настоящата статия ще разгледам мотивите за тези предложения и защо повечето от тях са несъстоятелни.

Според същите хора “плосък” данък от 10% по личните доходи не е “справедлив”, не носи достатъчни приходи, не е изпълнил предназначението си да насърчава инвестициите и е вреден, защото въвеждането му е причина за увеличаване на неравенството в доходите в страната.

Първият аргумент се отнася до морална категория, която е свързана с определяне на критерии за добро и лошо. Данъкът представлява принудително, задължително и безвъзмездно плащане - т. е. по същество няма как той да е справедлив. Въпросът е, че колкото по-ниска е ставката, толкова по-малка част от дохода се изземва от държавата, което прави данъка по-малко несправедлив.

Пропорционалната ставка от друга страна означава, че независимо какъв е размерът на данъчната основа всеки допълнително изработен лев ще бъде обложен еднакво - от него ще бъдат взети точно 10 ст. Тоест по този начин хората не биват наказвани, че работят и изкарват повече, както се случва при прогресивното облагане, където с нарастване на данъчната основа се увеличава и ставката. Колкото до т. нар. вертикална справедливост - по-високите доходи означават и по-големи плащания в същата пропорция, което означава, че третирането на всички субекти е еднакво.

Запазването на общия размер на бюджетните разходи през 2026 г. непроменен спрямо 2025 г. би било стъпка в правилната посока.

Вторият аргумент също е несъстоятелен и не се потвърждава според данните за приходите от този данък. Той работи добре както при криза, така и при висока инфлация. Например, скорошният период на бързо повишаване на цените в САЩ допринесе за промяна в скалата на облагане, тъй като облагаемите доходи преминаваха в по-горен етаж на прогресията (с по-висока ставка), което водеше до понижаване на покупателната способност. В България такава промяна не се наложи.

Освен това според данните за изпълнението на държавния бюджет за 2025 г. към края на август най-високото съотношение в сравнение с най-значимите данъчно-осигурителни източници на получените спрямо планираните постъпления (66.6%) е именно при данъка върху личните доходи. Ниската и пропорционална ставка спомага за по-лесната предвидимост.

От началото на 2024 г. корпоративният данък вече не е пропорционален. Прилагат се две ставки - стандартната все още е 10%, но за компании, които имат оборот над 750 млн. евро или са част от групи с такъв оборот, ставката вече е 15%.

Аргументът относно недостатъчния принос за привличането на чуждестранни инвестиции е не само неверен, но показва и тотално неразбиране от какви фактори зависи това. Такова решение е резултат от сериозна оценка на перспективите на националната икономика, но се вземат предвид фактори като стабилност на нормативната уредба, предвидимост на бизнес средата, защита на правото на собственост, наличие на инфраструктура, достатъчно предлагане на работна ръка, достъп до енергийни ресурси, регулации на трудовия пазар и на правенето на бизнес, данъчно облагане и т. н.

България се отличава от своите съперници за инвестиции именно заради пропорционалния данък върху личните доходи и (все още) ниската основна ставка върху печалбата. Няма друг сред посочените параметри, при когото да се наблюдават такива предимства.

Работещи в компании от информационните и комуникационните технологии, такива от аутсорсинга и при други услуги, при които основните разходи са за труд, могат да потвърдят, че ниската данъчна ставка е добра и за тях, и за тези бизнеси. Тоест тя е била една от най-важните причини те да решат да дойдат в България и след това да останат тук. Тя помага дори и на индустриалните предприятия, въпреки че въздействието е значително по-слабо.
Следващият аргумент разглежда приноса на пропорционалния данък за увеличаването на неравенството на доходите в страната. Всъщност източниците на неравенството са многобройни - те са свързани с динамиката на трудовия пазар, институционални и политически фактори, членство в Европейския съюз и глобализация, разпределение на активи и капитал, социални и демографски особености и т. н.

Основна причина за растящото неравенство са промените в търсенето на умения и тяхното заплащане. Технологичните промени увеличават търсенето на висококвалифициран труд и повишават възвръщаемостта от образованието и обучението. Това води до по-големи разлики в заплатите, особено между високо- и нискоквалифицирани работници, както и до “поляризация” на работните места - изчезване на средните позиции и растеж на ниско- и високоплатените. Структурата на фирмите също играе роля - различията между фирмите в заплащането се увеличават, а практики като “заплащане според резултатите” засилват неравенството.
Спадът в синдикализацията също е причина за по-високо неравенство. В страни с централизирано договаряне на заплати и силни синдикати (напр. в Европа) неравенството расте по-бавно.

Международната търговия и аутсорсингът намаляват заетостта в производството и оказват натиск върху заплатите на нискоквалифицираните. Въпреки това, приносът на търговията към общото нарастване на неравенството е ограничен. Имиграцията има относително по-малък ефект, но влияе върху разпределението, тъй като имигрантите често се концентрират в ниско- и висококвалифицирани сегменти.

Неравенството в богатството и доходите от капитал е по-голямо от това при трудовите доходи. Когато възвръщаемостта на капитала надвишава икономическия растеж, богатството се концентрира още повече. Различията в притежаването на активи и по-високият риск от нестабилни доходи също го задълбочават.
Образователното неравенство е ключов посредник за предаването на неравенството между поколенията. Демографски фактори като възраст, пол и структура на домакинствата също оказват влияние.

Корупцията и търсенето на рента водят до “несправедливо” неравенство и отслабват институциите. Политическите системи могат да ограничават или да усилват неравенството в зависимост от това дали са “завладени” от елити или отварят нови възможности за различни социални групи. Конкретни примери за това в България са разпределението на обществените поръчки, на субсидиите и на средствата по европейските фондове.

Всички тези фактори се отнасят до генерирането на доходите. Когато в тази фаза са налице твърде големи различия, коригирането им чрез данъчното облагане би имало прекомерна икономическа цена, тъй като за хората с най-високи доходи би следвало въвеждане на данъчни ставки, близки до 100%. Това се случва посредством прогресивното облагане, което е един от инструментите на държавната политика за намаляване на неравенството. По-добрият вариант обаче е използването на социални разходи за подпомагане на действително нуждаещите се - тези, при които ниските доходи са резултат от обективна невъзможност да работят.

Т.е. неравенството в доходите е резултат от сложна комбинация от технологични промени, институционални и политически решения, глобални процеси, различия в богатството и социални структури. То не може да се обясни с един фактор, а е продукт на взаимодействието между икономика, политика и общество.
Единственият смислен аргумент за повишаване на данъчното облагане е събирането на повече приходи в държавния бюджет, с което да се постигне намаляване на дефицита в него. Това обаче трябва да се разглежда като крайна мярка. Множество изследвания показват, че когато се достигне до такава ситуация по-добрият подход е намаляване на държавните разходи.

В настоящото състояние на публичните финанси в България този вариант е още по-предпочитан, тъй като именно прекомерното нарастване на разходите (най-вече заплатите в бюджетния сектор, и социалните разходи) допринесоха за структурен дисбаланс. Те вече са твърде големи и надвишават капацитета на икономиката да генерира постъпления за бюджета.

Още преди бурния растеж през последните (5) години неефективността на бюджетните разходи представляваше сериозен проблем, но той допълнително се задълбочи. Ето защо запазването на общия размер на разходите през 2026 г. непроменен спрямо 2025 г., съчетано с постигане на по-големи резултати, би било стъпка в правилната посока. По този начин икономиката ще разполага с една година, в която капацитетът є да генерира приходи за бюджета ще нарасне и те ще започнат да настигат разходите.

За целта трябва да се отменят формулите, обвързващи възнаграждения в обществения сектор със средната работна заплата в страната. Освен това не трябва определени разходи да представляват фиксиран или минимален дял спрямо размера на брутния вътрешен продукт.

Определянето на таван на общите разходи не означава замразяването на всяко перо поотделно. Повишенията ще са възможни (разходите за лихви ще се увеличат), при условие че се намалят други разходи и то по начин, който гарантира, че това действително ще се случи. Т. е. целта е да се избегне ситуацията, когато умишлено са планирани по-ниски разходи, но е ясно, че през годината ще бъдат похарчени повече средства.

Ако се окаже, че тази мярка не е достатъчна, за да се свие дефицитът до 3% от БВП през 2026 г., ще бъде необходимо да се предприемат допълнителни мерки за повишаване на приходите. Относително лесен за администриране вариант ще бъде повишаване на данъчните оценки на недвижимите имоти или по-високо облагане на жилищата, които не са основни. Разбира се, необходимо е да продължи осветляването неформалната икономика и борбата с данъчните измами.