Неустойчивият дълг стимулира вдигането на данъците и цените

Насърчаването на икономическия растеж и свиването на разходите са най-малко вероятни

Инфлацията е като тих данък

Правителствените дългове са неустойчиви в САЩ и голяма част от Европа. Съществува и огромен натиск за увеличаване на разходите за климата, отбраната и застаряващото население. Това ще доведе до неизбежната комбинация от по-високи данъци и инфлация, пише журналистът Хюго Диксън за Ройтерс.

Делът на глобалния публичен дълг от икономическото производство нараства почти без прекъсване от средата на 70-те години на миналия век. Той ще достигне над 100% от брутния вътрешен продукт (БВП) до 2030 г., което е най-високото ниво от Втората световна война насам, според прогноза на Международния валутен фонд.

Проблемът е, че правителствата харчат повече, отколкото събират данъци. Заемите могат да бъдат устойчиви само ако са стабилни или намаляват като процент от БВП. Тоест, ако годишният бюджетен дефицит като процент от производството е равен или по-малък от номиналния растеж на икономиката преди коригиране с инфлацията.

Сред богатите страни от Г-7 САЩ, Франция и Великобритания имат най-големи проблеми. Според МВФ очакванията са техните дефицити да достигнат съответно 7,4%, 5,4% и 4,3% от БВП тази година. А номиналният растеж на техните икономики не е повече от 4%. При нива на дълга от съответно 121%, 113% и 101% от БВП нещо трябва да се промени.

Дълговете на другите страни от Г-7 не растат, защото дефицитите им са горе-долу под контрол. Дългът на Япония обаче е 237% от БВП, а на Италия е 135%. Само Германия и Канада поддържат все още някакви разумни нива на правителствени заеми.

Неустойчивото дългово натоварване не води непременно до финансова криза. Богатите страни имат много въжета, с които да се обесят. Това важи за страни, които печатат свои валути, като САЩ, Великобритания и Япония, но е по-малко валидно за Франция и Италия, които се придържат към паричната политика на Европейската централна банка (ЕЦБ).

Заемите не могат да нарастват вечно. Проблемът е, че начините да се овладеят не са много и не са лесни. Най-добрият вариант е да се засили растежът. Само че, освен ако изкуственият интелект не осигури чудотворен тласък на икономиките, богатите страни изглежда ще забавят растежа си през следващите години. Друг вариант е да се намалят държавните разходи, но срещу това има голяма обществена съпротива. Пример са французите и протестите им срещу увеличаването на възрастта за пенсиониране.

Структурните препятствия могат да увеличат публичните разходи с около 3% от БВП през следващите години, според Ерик Нилсен, старши съветник в Independent Economics. Най-съществените елементи от този ръст са застаряващото население, което увеличава разходите за пенсии и здравеопазване, разходите за отбрана, разходите, свързани с климата и инфраструктурата.

Друг начин за контролиране на нарастващия дълг е “финансовата репресия” - политики, които изкуствено потискат лихвения процент, който спестителите получават за финансиране на правителството. Това е възможно само ако дадена държава ограничи трансграничните капиталови потоци. Това не е възможно за Франция, която използва еврото. Финансовата репресия работи при страни с излишък по текущата сметка. Това не е валидно за САЩ и Великобритания, които изнасят по-малко, отколкото внасят.

Два други начина за стабилизиране на нивата на задлъжнялост са по-възможни - по-високи данъци и инфлация, която сама по себе си е като тих данък. И двата са изключително непопулярни. Но САЩ, Великобритания и Франция ще бъдат принудени да изберат някаква комбинация. Инфлацията е пътят на най-малкото съпротивление. Повишаването на данъците изисква противоречиви дебати в парламентите. По-високите цени по-лесно си проправят път към гласоподавателите.

Богатите страни имат независими централни банки, натоварени със задачата да поддържат ниска инфлация. Правителствата първо ще трябва да принудят финансовите регулатори да следват волята им. Тръмп вече се опитва да направи това - атакува управителя на Федералния резерв Джером Пауъл, че е твърде бавен в намаляването на лихвите и се опитва да уволни централния банкер Лиза Кук.