Петте урока на нобеловия лауреат Джоел Мокир

Неговата работа е в основата на разбирането защо някои икономики процъфтяват, други стагнират, а трети западат

Културата на нацията е решаваща за икономическия растеж

Икономистът Джоел Мокир неотдавна стана един от тримата, които спечелиха тазгодишната Нобелова награда за икономика. Неговата работа е в основата на разбирането защо някои икономики процъфтяват, други стагнират, а трети западат, пише редакторът на Блумбърг Алисън Шрагер. Тя хвърля светлина върху важни въпроси за ефекта от изкуствения интелект и жизнеспособността на китайския модел. Кои са петте най-важни урока на Джоел Мокир?

Растежът често среща съпротива

Икономическият растеж е от решаващо значение за просперитета - той е причината хората да живеят по-дълго, по-комфортно, без оковите на тежкия труд. Но той често среща съпротива, защото е свързан с промени и несигурност. Мокир обяснява как в началото мъжете са отказвали да работят във фабриките. Те са били свикнали да работят за себе си като дребни фермери или занаятчии, въпреки че са бедни и животът им не е лесен. Това е било всичко, което са познавали.

Концепцията за съвременната работа - да бъдеш на определено място в определено време, да оставаш там цял ден, да изпълняваш заповеди от шеф, с когото нямаш никаква връзка, е била толкова обидна и унизителна за мъжете, че в продължение на години фабриките е трябвало да наемат жени и деца. Необходими са били няколко поколения социално адаптиране, за да могат мъжете да направят прехода.

Растежът отнема време

Индустриализацията стана възможна благодарение на няколко ключови иновации, които промениха същността на работата и производството. Но имаше и изобретения, с които в началото никой не знаеше какво да прави, като например парната машина, която захрани фабриките и направи индустриалното производство възможно. Отне повече от 100 години, за да се отрази приносът є в статистиките за производителността.

Често най-важните изобретения отнемат години, за да намерят най-доброто си приложение, и то по начини, които никой не би могъл да предвиди. Скоростта, с която иновациите се налагат, се увеличава с всяка година. Но има изобретения, които съществуват в момента и които ще имат огромно влияние върху света след много години.

Растежът е непредсказуем

Новите иновации унищожават работни места, но създават и нови - и е безсмислено да се опитваме да предвидим какви ще бъдат новите позиции. Иновациите трансформират икономиката по начини, които са невъзможни за разбиране. Както Мокир казва веднъж: “Представете си да обяснявате на някого през 1920 г. какво е експерт по киберсигурност.”

Растежът е културен

Един въпрос движеше литературата по икономическа история в продължение на десетилетия: защо Великобритания беше първата страна, която се индустриализира и забогатя? Други страни също изобретяваха неща, имаха повече богатство и природни ресурси или по-добър климат. Работата на Мокир често се фокусира върху културата на растежа, която е от решаващо значение. Всичко се свежда до отвореност към риска и експериментирането. Това е важна част от шотландското Просвещение, когато населението е било относително образовано, човечността е била подчертавана, а любопитството и индивидуалността са се ценили. Не е достатъчно една страна да инвестира пари и да изгражда инфраструктура; не е възможно едно правителство да планира централизирано пътя към просперитета. Най-важните иновации често се откриват чрез проби и грешки.

Растежът не е неизбежен

В продължение на векове икономиките по света едва са отбелязвали растеж. Това прави последните няколко столетия толкова изключителни. Вярно е, че растежът има тенденция да се ускорява и че иновациите, които стимулират икономиката, пораждат по-големи изобретения. Но ако не се поддържат подходящите условия за растеж, той не е гарантиран.

Политиците са изкушени правителството да поеме по-активна роля в икономиката. Но всички правителства трябва да осъзнаят, че изобилието не идва от по-добро планиране. Ключовият елемент на растежа е отвореността - към риска, несигурността, промяната и творчеството. Това е великият урок на Джоел Мокир.