Проектът за бюджет 2026 е особено важен

Една година по-късно - политическа (не)стабилност и неустойчивост на публичните финанси

През 2025 г. дефицитът ще надхвърли 3% от БВП

Фискалната дисциплина не е приоритет за Европейската комисия

Точно преди година - на 27 октомври 2024 г., се проведоха предсрочни избори за Народно събрание. Тогава написах своеобразната първа част на настоящата статия. В нея коментирах състоянието на публичните финанси, предстоящите стъпки по приемането на държавния бюджет за 2025 г. и какви трябва да бъдат принципите и мерките в него, за да не бъде повишен рискът от фискална криза в България. За съжаление, голяма част от проблемите, които посочих тогава, са валидни и днес и отново не се вижда ясна перспектива за тяхното решаване.

Нямам намерение да навлизам на политическа територия, но приемането на бюджета трудно може да бъде ограничено само в рамките на финансовата и икономическата политика. Окончателната версия е продукт на политически решения и компромиси, както в рамките на разнообразното управляващо мнозинство, така и в по-малка степен с някои представители на опозиционните сили.

Първият въпрос, който търсеше отговор преди година, беше дали от изборите ще се получи резултат, който да доведе до съставяне на стабилно управляващо мнозинство. 51-вото Народно събрание започна работа трудно, но в крайна сметка мнозинството се обедини за председател от по-малка парламентарна групи, а след това беше формирано първото мнозинство, което излъчи правителството.

Този процес отне време, а действащият тогава служебен кабинет пропусна установения срок за внасяне на проекта за държавния бюджет. Когато този проект все пак беше внесен, той не беше припознат от вече работещите народни представители и беше оставен за подготовка на нов вариант от новото мнозинство.

Основната задача на този проект беше да предложи сценарий, при когото бюджетният дефицит да не надвишава 3% от брутния вътрешен продукт за 2025 г. заради процедурата за членство в еврозоната, тъй като от значение е не само фактическият, но и планираният дефицит.

Ще се увеличат лихвените плащания, тоест ще се повиши финансовият риск през следващите години.

Нито в първоначалния (служебен), нито в променения (политически) вариант бяха предложени мерки, които фактически да поставят началото на решаване на проблема с неустойчивите публични финанси. Приетите през годината повишения на заплати в сектор “Сигурност”, които все още не бяха започнали да се изплащат, не бяха коригирани, нито останалите параметри, които всъщност създадоха проблема. Той се състои в твърде бързо нарастване на разходната част без отчитане на капацитета на икономиката да се генерират данъчни приходи.

Налице е поне едно основно различие между ситуацията през миналата година и тази от 2025 г. Тогава имаше съмнения, че дефицитът през текущата година може да надвиши 3% от БВП. В крайна сметка публикуваните наскоро данни показаха, че на начислена основа той е бил 6.24 млрд. лв., което означава, че е почти 3.05% от ревизирания нагоре БВП за 2024 г. Тоест, ако дефицитът беше с 10 млн. лв. по-висок, или увеличението на БВП беше по-малко, тогава граничната стойност би била надхвърлена.

През 2025 г. е ясно, че дефицитът ще надхвърли 3% от БВП, но това не е повод за притеснения сред представителите на правителството. Причината за това е, че след като през април 2024 г. беше въведено постоянно разхлабване на фискалните правила в Европейския съюз, през март 2025 г. беше прието временно такова, което се обосновава с необходимостта от извършване на по-високи военни разходи.

Това потвърждава опасенията, че фискалната дисциплина не представлява приоритет за действащия състав на Европейската комисия и се посочват всякакви аргументи за дерогации. По този начин няма да се задейства процедура за прекомерен бюджетен дефицит, независимо че той може през дълъг период (значително) да надвишава установения праг 3% от БВП.

Докато предходното задействане на такава клауза беше обосновано с кризата, причинена от COVID-19 и мерките за предотвратяване на разпространението му, то понастоящем няма такава обективна причина. ЕС (все още) официално не е участник във войната между Русия и Украйна и търсенето на начин за бързото є прекратяването би било много по-ползотворно за фискалната и икономическата му стабилност.

Амбициите за стимулиране на стагниращото промишлено производство в ЕС чрез военния сектор представляват израз или на погрешна представа за икономиката, или на стремеж за фаворизиране на определени компании. Обществото вече е било свидетел в миналото как бивши членове на ЕК продължават кариерата си на високоплатени позиции в корпоративния сектор след това и така се намира обяснение чии интереси са защитавали по време на мандата си.

За България, както и за още 14 държави членки, беше задействана национална клауза дерогация през юли 2025 г. Според Съвета на ЕС по този начин ще се улесни извършването на по-високи военни разходи и ще се гарантира устойчивост на обслужването на дълга. Тази клауза обхваща периода от 2025 до 2028 г. и позволява допълнителни разходи в размер 1.5 процентни пункта от БВП спрямо 2021 г. Тоест процедура по свръхдефицит няма да бъде задействана дори максималните нетни разходи да бъдат надхвърлени в позволения според фискално-структурния план размер, ако това е за сметка на разходите за отбрана.

Всъщност това означава на практика, че дефицитите могат да бъдат с максимален позволен размер 4.5% от БВП за период от 4 години. По-големите дефицити обаче няма как да гарантират устойчивостта на държавните дългове - по-вероятно е те да допринесат за тяхното повишаване. В резултат от това ще се увеличат и лихвените плащания, тоест ще се повиши финансовият риск през следващите години.

В България за настоящата година това означава повишаване на прага с между 0.4 и 0.5% от БВП. Само че очертаващият се за 2025 г. дефицит е възможно да надхвърли дори завишения праг предвид наличните данни за изпълнението на бюджета. В случая са приложими тези на начислена основа, които се публикуват само на тримесечна база. Според сезонно изгладени данни на Евростат през първите две тримесечия на годината дефицитът е съответно 4.1% и 4% от БВП, докато през 2024 г. те са били 4.3% и 3.4%.

Профилът по тримесечия на салдата обаче е различен на начислена спрямо на касова основа заради някои данъчни приходи. Така през 2024 г. през третото е бил налице дефицит 6.4%, докато през последното излишък 1.2% БВП, което в крайна сметка се оказва достатъчно за резултат в рамките на критерия за цялата година. Така че през 2025 г. все още не може да се направи категорична прогноза до какви стойности ще достигне дефицитът.

Проектът за бюджет 2026 е особено важен заради очертаващото се допълнително разширяване на разходната част. Няма признаци за промяна на правилата някои заплати в бюджетния сектор да се определят спрямо средната за страната (или спрямо минималната, която се изменя заедно със средната), както и за т. нар. Швейцарско правило при пенсиите. Освен това вече беше анонсирано увеличение на заплатите на медицинските работници, но все още не са показани разчети за това, докато бюджетът на Националната здравноосигурителна каса се очаква да се увеличи с поне 400 млн. лв.

Вероятността този път изискването за внасяне в Народното събрание на проекта за бюджет да бъде изпълнено в срок е голяма (според Закона за публичните финанси - до края на октомври). След като четирите субекта потвърдиха участието си в управляващото мнозинство без промени в състава на правителството, това дава основание да предположа, че са били договорени и основните параметри на новия бюджет.

Вероятно ще се спази и изискването проектът за бюджет да бъде изпратен за съгласуване с ЕК. Макар че България все още не е сред членовете на ЕЗ, а то се отнася точно за тях, самият бюджет ще бъде изпълняван през 2026 г., когато членството вече ще бъде факт. Така че съобразяването не е необичайно - Хърватия също изпрати проекта си преди първата си година в ЕЗ. Разбира се, това веднага ще повдигне въпроса относно самостоятелното изготвяне на бюджета. Всъщност обаче фокусът на ЕК е дали се изпълняват фискалните правила за нетните разходи, докато начинът за това е по преценка на съответната държава.

Именно нетните първични разходи са един от новите елементи от фискалната реформа през 2024 г. в ЕС. Те се пресмятат като от общите разходи на сектор “Държавно управление” се извадят лихвените, ефектите от дискреционните приходни мерки, разходите за сметка на фондовете на ЕС и тяхното национално съфинансиране, разходите за обезщетения при безработица, произтичащи от бизнес-цикъла, еднократните и други временни мерки. Годишният растеж на тези разходи се определя чрез средносрочния фискално-структурен план. Темпът се пресмята като от сбора на потенциалния растеж и дефлатора на БВП се извади необходимата корекция в структурния първичен баланс. По този начин трябва да се гарантира, че дефицитът ще е в позволените граници, докато дългът следва низходяща траектория или остава в разумни равнища.

Според действащия план растежът на нетните разходи през 2025 г. не трябва да надвишава 6.2%, докато през 2026 г. не трябва да е по-голям от 4.9%. През 2026 г. е предвидено свиване на дефицита на начислена основа до 2.9% от БВП и запазването му непроменен до края на периода - 2028 г. Същевременно обаче при този сценарий държавният дълг ще нарасне с 5 п. п. спрямо БВП до 30.8%. Следователно по този начин не се постига устойчивост на дълга, а постоянното му увеличаване.

Този сценарий не е съобразен и със Закона за публичните финанси, където се предвижда в средносрочен период структурното салдо да не надвишава 1% от БВП, като изключения се допускат само при провеждане на значителни структурни реформи или при извънредни обстоятелства.

Посочените данни обаче не отчитат променената ситуация относно военните разходи и все още се изяснява по какъв начин ще се прилага взаимодействието между европейските механизми и новата парадигма на НАТО и ЕК. Всъщност е твърде вероятно планът да не се изпълни заради високия растеж на разходите.

За съжаление, това отново няма да позволи да се случи и все по-необходимата за България фискална консолидация, за която призовах още преди приемането на настоящия бюджет. Опитът на Румъния показва какво се случва по-нататък по този път.