Проблемът се корени в неразбирането, че неговото изоставане е не само военно-технически

Още по-разпадащо за нормалното човешко съзнание е посегателство върху духовните устои и държавност

Най-опасен и разрушителен е ударът на либерализма върху любознанието на подрастващите

Готов ли е Западът на продължителна война с Русия Отговорът на този въпрос даде неотдавна главнокомандващият на въоръжените сили на Великобритания: „Кралството трудно би издържало повече от месец войната с Русия.” Това признание на толкова високопоставен военен, отговарящ за отбраната на Обединеното кралство, би могло спокойно да се съотнесе и за целия Запад. А неодавна комисията на Конгреса на САЩ писа, че армията няма готовност, потенциал и възможности за голяма война.

Текущата дискусия в НАТО и планираните мерки за възстановяване мащабите на военната индустрия и бюджетното дългосрочно финансиране, достатъчно добре илюстрират, че Западът вътрешно го осъзнава и сега се обмисля как да излязат от ситуацията на догонващ. Трудностите, които изпитват с осигуряване на достатъчно боеприпаси и други видове оръжия на украинския фронт потвърждават тази констатация.

Докато Русия вече води продължителна война, в която разкрива военно техническия потенциал за водене на съвременна война. С пускане в движение на все по-нови и усъвършенствани оръжия от съветския арсенал с гъвкаво адаптиране към оръжията, доставяни от Запада. Най-впечатляващи са демонстрираната оперативна способност, логистика и с ниска себестойност на крайния продукт. Висока производствена способност, завидна мобилизационна отговорност и мощно обединение на всички обществени сили. И най-важното готовност на обществото да пролее кръв в защита на своята сигурност. Нещо на което Западът не е готов да се противопостави сега и в обозримо бъдеще. Не само военно-технически, а най-вече поради състоянието на западните общества.

Последните решения от срещата на НАТО във Вашингтон са доста показателни за състоянието на организацията. Най-важното от които е промяна във военната доктрина от защита на сигурността в отбранителен съюз. Свидетели сме на връщане към първата доктрина, приета с основаване на НАТО през 1949 г. Практически това означава засилване на тежестта на собствените отбранителни способности на страните членки като водеща предпоставка за повишаване на общата отбранителна способност на блока. Нещо твърде съществено от тактическа гледна точка като позиция в предстоящите преговори между САЩ и Русия за приключване на войната в Украйна.

Проблемът на Запада се корени в неразбирането, че неговото изоставане е не само военно-технически. Той разполага с планове, ресурси и потенциал да ги преодолее. Те са в закостенялото мислене, разбиране и подходи към собствената и световна сигурност и най-вече в моралните устои на обществените отношения, които са силно разклатени. Всичко това намира отражение и в слабия анализ и преценка на ефективността и последиците от дълго планирани и подклаждани конфликти и войни. Последиците са разбита държавност и страдания на народите на Ирак, Либия, Афганистан и Украйна от войните на САЩ. Мигрантските потоци в Европа продължават и са живо доказателство, че това поколения западни политици от времето на Студената война са опасни за световната сигурност. Животрептящ пример е дълго подготвяният стратегически проект Украйна да бъде заразена с евроатлантизма и да бъде превърната в плацдарм на НАТО на руската граница. Развитието на войната показва сгрешена и интелектуално недалновидна преценка на икономическите и военно-техническите способности на Русия. Това се потвърждава и от ниската ефективност на наложените санкции от Запада върху руската икономика. Въпреки исторически загубени войни с Русия, той продължава да не отчита психологически висока чувствителност на руския народ към възприемане на заплахата за сигурността си. Опаметена от натрупаните вековни наслагвания върху психиката на руския народ да живее с заплахата от Запад с войни да завладее и подчини Русия. Използвайки и едни и същи способи от времето на блоковото разбиране на сигурността, насочена единствено за поддържане на стратегическата цел - хегемонията. Структурното мислене на западните стратези стига дотук, исторически и в по-ново време да поддържат или създават нови военни блокове и съюзи, обвити с т. н. западни ценности и производните им правила.

Правилата на западните ценности т. е. за американските интереси се налагат с агресивно информационно насилие, като единствена последна точка на истината и останалия свят трябва да ги възприема в ущърб на собствените си интереси. И там където усетят, че исторически или по някакви други причини обществата на тези народи няма да ги възприемат и поради избраното политическо устройство на тяхната държавност се задействат подмолни стратегии за превземане на тези страни отвътре. С поставяне на послушни, васални, компрадорска прислойка, която със самочувствие да служи на чужди интереси.

Ето в това се превърна за пример Източна Европа след падането на „Желязната завеса” и поредица страни от останалия свят. Още по-разпадащо за нормалното човешко съзнание е посегателство върху духовните устои и държавност на западните общества. С правила да се подменят истинските християнски и човешки ценности с политическата целесъобразност на геополитическите му интереси. Това засегна и устоите на демокрацията. И трите стълба на всяко общество - държавност, собственост и религия, са дълбоко разклатени и увредени, което обуславя дълбоките разломи в обществените отношения. Тези правила насаждат подмяна на изконните християнски и човешки ценности с втълпяваната примиримост с либералната идеология и глобализъм, като безалтернативни. С повсеместна частна собственост, пазар и нерегулируема комерсиализация на обществените отношения. Резултатите са пред очите ни - изродена политика с подменена същност и предназначение. Вместо да служи на обществения и национален интерес, тя на практика обслужва корпоративния капитал, лични и чужди интереси.

Най-опасен и разрушителен е ударът на либерализма върху любознанието на подрастващите. Западът, който е родител на свободата, я изпразни от съдържание и превърна в делима изгода, чрез налагане на двойния стандарт на тоталитарно мислене. С информационен натиск над духа, надмина времето на социалистическата практика. И продължава да бъде самоуверен, че все още може да бъде господар на свободата на мислене и на правото на суверенно политическо и социално многообразие на световното развитие.

Посегателството върху свободата съвпадна с масовизираното използване на мобилните технологии, които радикално измениха обществените отношения, характера на труда и начинът на личен живот на човека. Светът заживя в дигитален, виртуален свят, който паралелно се развива с реалния живот и фактически се създадоха две реалности на взаимодействие между два свята. Непознато в историята паралелно пребиваване на човешкия дух във виртуален и реален свят.

Новите информационни технологии подпомогнаха и разшириха възможностите на либерализма да налага неговите ценности и правила извън нормално установените човешки норми и морал. Чрез използване на дигиталните технологии да замъглява истината или подменя реалния живот за реално протичащите обществени процеси и техните последици върху социалните отношения.

И не само с дигиталните инструменти се обработва духа и истината, но се включва и другата базисна ценност на либералната идеология - неограниченото господство на пазара. Без ясно очертани граници докъде може и трябва да се разпростира той. Възниква все по-остро въпросът - трябва ли и в духовната и социалната сфера да действат пазарните отношения, които тровят хуманността и морала на обществото? В същото време действащата либерална демокрация и обслужващите я партии, пробити от корист, пари и корупция, стоят страстно в защита на  защита на пазара и не допускат държавата да постави ясни граници между стока и неприкосновеност на сферите, в които живее човешкият дух. Ето това е един от най-конкретните примери, когато пазарните сили влизат в остро противоречие с обществения интерес, поради либералния постулат за принизяване на ролята на държавата в обществения живот. Възниква логичният въпрос- Защо в стихията на връхлитащи ни кризи, корпоративният капитал търси държавата да го спасява?

Остава съмнението, че умишлено се цели погром на държавата, човешката личност и смисълът на човешкия живот, психика, нрави, духовно, интелектуално и физическо развитие!

Заобикалящата ни реална действителност на материализиране на мисленето на овеществяване на духа и ниска мотивация за добиване на широки и дълбоки познания, водят до духовен и физически мързел, до загуба на посока за осмисляне на човешкия живот и на обществените отношения. Възпроизвеждат ниска физическа активност, обездвижване, нездравословно хранене, наднормено тегло и функционална неграмотност. Нанесените непоправими поражения върху човешкото и общественото съзнание доведоха до разделени, безидейни общества от аморфна маса, дълбоко противопоставени и неспособни да се борят за по-достоен и справедлив живот. Никой не отрича изражението в материалните ползи на информационните технологии, но категорично техните предимства са за сметка на човека и неговото здраве.

Тогава възниква фундаменталният въпрос - доколко съвременните общества, в които живеем, са наистина хуманни?

Този кратък, непълен анализ показва какво представляват съвременните западни общества, завладени от корист, индивидуализъм, егоизъм, алчност, запустели нрави и дълбоки социални неравенства с несъвместими противоположни интереси, притъпявани със съзнателно втълпявана безалтернативност. Младите поколения са точно с такава поведенческа култура и манталитет, каквито реалният либерален капитализъм ги произвежда за удължаване на живота си - примирени, незаинтересовани, неспособни да проникнат и да разберат реално в какво общество са обречени да живеят - на безидейност, без мотивация и енергия за промяна.

Затова и главно заради това състояние на обществените нрави, морал и дух, Западът е неспособен на продължителна война с Русия, а още по-малко с Изтока, като цяло. Изцеряването изисква радикална и продължителна терапия, засега без признаци за осъзната необходимост.