Акценти от Бюджет 2025, преди второто му четене

Ако бъде изпълнен в този вид, може да стане последният бюджет в български лева

Грешка е да се залага само на по-добрата събираемост на данъци

Настоящето редовно правителство напълно основателно изтегли депозирания от служебното правителство проектобюджет за 2025 г. Освен градивните критики към него, неаргументирано започнаха да го атакуват и редица политици, политолози и други експерти, които са специалисти в други области, а не по финанси.

Същите критикари продължиха да охулват и настоящия проект, независимо от съществените му различия от предходния. Българският данъкоплатец като е „облъчен“ предимно с негативни мнения по проекта остава с впечатлението, че България е пред финансов колапс, а също ни управляват някакви прахосници, което изобщо не е вярно. Без никакви аргументи бившия финансов министър Асен Василев фриволно класифицира проектобюджета като корупционен, а лидерът на партия „Възраждане“, който е доктор по история, обяви, че нашата страна навлиза в дългова спирала, което също не е вярно.

Никой поне не сети, че близо четири години България бе в тежка политическа криза и заради седемте парламентарни избори, провеждани през няколко месеца в предходните години, бе приеман разточителен бюджет, който да се хареса на избирателя. Ето защо, независимо от някои забележки и препоръки на автора към проектобюджет 2025, следва да се поздрави екипа на Министерството на финансите, които с него изцяло постигнаха покриване на Маастрихтските критерии по отношение на дефицита и на инфлацията. Този екип на финансовото ведомство веднага след избора на сегашния министър на финансите, бе подсилен с новия заместник-министър Кирил Ананиев. Известно е, че под негово ръководство са  изготвени последните над 30 бюджета на нашата страна, които са успешно изпълнени.

Внасянето на проектобюджета за 2025 г. бе основание за подаването на искане до ЕК и ЕЦБ от гуверньора на БНБ и министъра на финансите за изготвянето на извънреден конвергентен доклад за България за приемането на страната ни в еврозоната от 1 януари 2026 г. Всички мотиви на искането са обективни и е възможно да се прогнозира, че българското искане по всяка вероятност ще бъде удовлетворено и скоро България ще стане част от еврозоната, тъй като изпълнява всички  критерии от Маастрихт, а също така и най-после у нас е налице политическа стабилност.

Ето защо предложения проект е възможен и удовлетворителен вариант на проектобюджет за 2025 г., който е изготвен с належащите компромиси, но такива бяха всички други предходни бюджети. Не е възможно да бъдат изцяло задоволени желанията на ведомствата и общините, които са отправили искания за повече средства. Като позитивна страна на проекта е възможно да се посочи, че не се предвиждат нови или по-високи данъци, с изключение на акцизите за тютюневите изделия, чиито ставките ще нарастват по-бързо от първоначално предвиденото. Правилно бе върната на 20 % ставката на ДДС за някои стоки, намалена временно заради КОВИД 19.

Предвид предходната, а и текущата инфлация, независимо че е в малки размери се вдига осигурителната тежест за хората с по-високи доходи - максималният осигурителен доход се увеличава от 1 април от сегашните 3750 лв. на 4130 лв., като до 2028 г. се предвижда да расте с по 300 лв. всяка година.

Основните параметри на проектобюджета се свеждат до: Бюджетът за тази година е с дефицит от 6.4 млрд. лв. или 3% от БВП, като се предвижда в следващите четири години той да бъде свит до 2.2% от БВП; Размерът на новия дълг, предвиден в проекта, е в размер на рекордните 18.9 млрд. лв. Така държавният дълг ще достигне 61.7 млрд. лв. (28,6% от БВП) през 2025 г., а следващите години ще продължи да се увеличава до 88.9 млрд. лв. (36% от БВП) през 2028 г.; Около 14 млрд. лв. са разходите за капитални вложения, които според автора едва ли ще бъдат реализирани и те са своеобразен бюджетен буфер?!? Бюджетът залага на икономически растеж от 2.8% за 2025 г., при което БВП на страната ще достигне 215 млрд. лв. Заложената средногодишна инфлация е 2.4%; Планирано е 25% ръст на постъпленията от данъци и осигуровки, като само от ДДС се очакват 33% повече постъпления от реализираните през 2024 г. По няколко от посочените основни параметри е възможно да се поставят някои въпроси и да се отправят няколко препоръки, което се свеждат до:

На първо място прави впечатление, че се очаква приходите от ДДС да се повишат с 33%, но това е трудно постижимо при очертаваща се ниска инфлация?! (в доклада към проекта е налице аргументация как тези приходи ще се изпълнят и в общи линии тя е приемлива).

Друга характерна черта на проекта е, че е изготвен на базата на действащото законодателство и с него не се променят влезли в сила актове на НС. Всички законодателни актове, свързани с увеличението на заплатите в сектор "Сигурност", са налични още от 2024 г., т.е. преди бюджетът да бъде предложен. Правилно е, че служителите, гарантиращи сигурността и спокойствието на гражданите, трябва да получават достойни възнаграждения. Следва да се има предвид, че основното месечно възнаграждение в Министерството на вътрешните работи, Министерството на отбраната и целия сектор "Сигурност" се определя на базата на средната работна заплата, публикувана от НСИ. Тя отразява средната работна заплата за второто тримесечие на предходната година и на тази основа се формират заплатите в почти целия публичен сектор. Отчетено е, че има недокомплект в българската армия от няколко хиляди войници и сержанти, а и в МВР отскоро има незаети щатове за патрулиращи полицаи, които работят на открито. Ето защо според автора следваше да има диференциация на увеличението на заплатите, и то да е по-голямо за войниците и за редовите полицаи, работещи „на улицата“, от това на останалите им колеги, работещи в канцеларии.

Бюджетът за 2025 г. е с дефицит от 6.4 млрд. лв. или 3% от БВП, като се предвижда в следващите четири години той да бъде свит до 2.2% от БВП.  Размерът на новия дълг, който тази година може да поеме фиска е определен на рекордните 18.9 млpд. лв. Държавният дълг ще достигне 61,7 млрд. лв. (28,6% от БВП) през 2025 г., а той все още е най-ниския в страните от еврозоната.

Някои експерти определят разходите в размер на 7 млрд. лв. за капитализиране на 10 държавни предприятия от най-различни сфери като втори „бюджет в сянка“, но това категорично не е вярно. Те са за: БЕХ, ББР, "София тех парк", "Терем", "Напоителни системи", две болници, две спортни дружества и др.

Държавните инвестиции са резонни и то в година, в която в предходните няколко години чуждестранните инвестиции са на рекордно ниско ниво от около 1 млрд. евро. Това по принцип е правилно, но само ако този ресурс се разходва максимално ефективно и не се допуска злоупотреби и отклоняването му.

За Българската банка за развитие е предвидено държавно финансиране от 4 млрд. лв. Мотивите са, че с вдигането на капитала на държавната банка ще се подсили капацитетът ѝ и ще се постигне максимален ефект от възможностите и инструментите, с които ББР разполага за подкрепа на икономическия растеж. В проектобюджет 2025 е заложено ББР да партнира на правителството и във втората фаза на националната програма за саниране. Планира се в следващите 4 години да бъдат разходвани 2.5 млрд. лв. ББР ще се включи с мостово финансиране. Тя ще предоставя кредити на фирмите, които ще реновират одобрените сгради, а след това общините ще възстановяват на банката определената безвъзмездна помощ. На ББР са възложени функции и по инвестиционната програма за общински проекти. От предвидените в бюджета за тази година 1.650 млрд. лв. за финансиране на общински проекти, 750 млн. лева ще се предоставят от централния бюджет чрез бюджета на МРРБ, а останалите 900 млн. лева - чрез разплащане от ББР.

БЕХ (Български енергиен холдинг) е на второ място по размер на планирано увеличение на капитала и са предвидени за него две суми. Едната е 2.5 млрд. лв. за финансиране за структуро-определящи проекти като ПАВЕЦ “Чаира”, Батак и Доспат (правилно е заделянето на средства за ремонт и строителство на ПАВЕЦ, които ще заместят завода за изграждането на батерии). Също ресурс се заделя и за 7 и 8 блок на АЕЦ “Козлодуй”, водноелектрически централи, водородопреносна инфраструктура, проекти за повишаване на техническия капацитет за пренос на газ, надграждане на газопреносната мрежа, реконструкция на електропроводи и др. Втората сума за БЕХ  е на стойност 250 млн. лв. и тя е за осигуряване на средства на „Мини Марица-изток“ в т.ч. за техническа рекултивация на терени на находище „Източномаришки въглищен басейн“.

В проекта за бюджет за 2025 г. е предвидено държавно финансиране от 350 млн. лв. за капитализиране на "Напоителни системи" за възстановяване и модернизация на обекти от съществуващия държавен хидромелиоративен фонд. 2025 г. е първата от четирите поредни години, в които в дружеството ще бъде подпомогнато, като ще се разширят площите за напояване у нас.

В заключение е възможно да се направят следните изводи. От значение е, че липсва яснота за ефективността на публичните разходи и реформите в ключови сектори. Бюджетът не е насочен към висок икономически растеж, а залага на увеличаване на дълга и събираемостта на данъци, което е възможно да се класифицира като грешка. Според автора трябва да е с приоритет засилването на икономическия растеж, а едва тогава да се поставя увеличение на фискалната събираемост и на последно място - нарастването на дълга. Въпреки това проектобюджет 2025 изпълнява основната  цел на правителството - влизане на България в еврозоната, което може да се оцени като позитивно.