 
            „Аргументи“ често са субективни свидетелски показания и доноси
Една от любимите практики на големите държави е в назидателен тон да раздават правосъдие, да изразяват мнение и оценки по различни въпроси, да съветват, с което често грубо се намесват във вътрешните работи на по-малките държави и особено на своите съюзници. Впечатляваща активност в това отношение проявяват САЩ. Един от най-типичните примери са докладите на Държавния департамент за спазване на правата на човека във всяка страна по отделно. Затова по този въпрос много държави основателно реагират срещу тенденциозния, непълен и повърхностен характер на тези оценки.
Правосъдната система на отделните държави също е сред предпочитаните теми на някои американски институции. Парадоксалното в случая е, че самите Съединени щати не могат да бъдат пример за безупречно функциониране на съдебната власт. Не рядка практика е осъждане и пращане в затвора на лица, за които след 25-30 години например се установява, че са невинни. И какво следва... извинение.
Международната общност през последните години беше сюрпризирана от нова американска инициатива. В специално подготвен документ, наречен „Списъкът „Магнитски“ се публикуват имена на лица от различни държави, извършили сериозни, преследвани от закона престъпни деяния. И по този въпрос разбира се посочените лица са без необходимите задължително обосновани аргументи за виновност, каквито са изискванията на разпоредбите на наказателното право във всяка страна.
Факт е, че престъпното деяние е един сложен наказателно-процесуален казус. Затова за разследването му НПК предвижда двумесечен срок за разследване. А при усложнени обстоятелства този срок може да бъде удължаван още два пъти по два месеца.
При включване на лица в списъка „Магнитски“ би трябвало да се има предвид, че става дума не за едно отделно престъпно деяние, а за серия извършени престъпления от цитираните лица. Това изисква доказване на вината им по няколко престъпления, което налага продължително разследващо производство. А след него следва утвърждаване на вината за извършено престъпление от съответния съд, единствен оторизиран орган, който има право да се произнася по характера на деянието, обект на разследване.
При тази логично и необорима процедура следва въпросът: Кога авторите на „Сп. Магнитски“ са извършили разследването и как са събрали необходимите доказателства, подкрепящи обвинението.
Очевидно не в резултат на обстойно и задължително предварително производство, а на базата на други „аргументи“. Тези „аргументи“ често са субективни свидетелски показания, доноси, оценки и мнения от заинтересовани страни вътре в страната с цел отстраняване или внушаване недоверие към известни местни политически лица.
На българската общественост бяха поднесени в списъка само имената на две лица. Първият въпрос, който си задава всеки българин е дали това са най-големите нарушители на законността в България. А къде са имената на други лица от Прехода, които на много по-голямо основание биха били част от него. Дори и този въпрос поражда съмнение в достоверността, обективността и безпристрастния характер на списъка. А всяко съмнение в наказателния процес досежно определена вина е в полза на обвиняемия - правило, фиксирано още в Римското право.
Разбира се примери за тенденциозно скалъпени изследвания за отстояване или оправдаване на един или друг интерес на САЩ или определени американски среди не са рядкост. Историята например свидетелства за мащабно фалшифициране на обстановката в Куба и Виетнам, което провокира военна намеса на САЩ в тези страни, завършила с пълен провал. А в резултат на тенденциозно поднесената невярна информация за наличие на оръжие за масово поразяване в Ирак, бе извършена агресия в тази страна и отстранен светският режим на Саддам.
Всичките случаи на поръчкови „прогнози“, фалшиви и стряскащи анализи и специални „списъци“ са реалност, която налага внимателен и критичен подход към тяхната обективност и достоверност. Затова на подобни „документи“ не трябва да се обръща особено внимание и в никакъв случай не е допустимо да бъдат използвани за вътрешно пропагандни цели срещу опонентите на политическата сцена.