Съборът на народното творчество и животновъдство „Рожен“ 2023 се открива днес на Роженските поляни. Официалното откриване на традиционния събор с вековна история започва с дефиле на стотици гайдари в 11:10 часа, съобщиха организаторите от сдружение „Рожен – Наследство в бъдещето“.
В рамките на събора се провежда Национален фолклорен конкурс „Рожен“ с участието на близо 7000 изпълнители от всички фолклорни области на страната, състави от бесарабски българи от Украйна и индивидуални изпълнители от българската диаспора. Исторически и етно възстановки, музейна експозиция „Духът на Родопите“, изложения на традиционни занаяти, фермерски продукти и чисто породни животни, конкурс за автентични български носии са включени в програмата на „Рожен“ 2023. Тазгодишното издание отбелязва 125 г. от началото на Роженския събор, съобщава БТА.
Идеята за провеждането на общ събор на Роженските поляни е на свещеника в с. Славейно Ангел Инджов от 1898 г. Той призовава енориашите си да почетат всички светии на роженските параклиси в деня на св. Пантелеймон – 27 юли, според данни от архива на БТА. През годините съборът в Рожен се превръща в място за родови срещи. До 2006 г. съборът традиционно се провежда през месец август, след което започва да се провежда през юли. По традиция се открива с песента „Бела съм бела, юначе“, наречена химн на Родопите, под съпровода на оркестъра „100 каба гайди“. Кулминацията на събора е гала спектакълът “Звезден Рожен”, който се провежда вечерта през първия ден.
През 1908 г. на събора присъстват комитите и прочути гайдаджии Тодор Хвойнев – Хвойню от с. Левочево, Христо Лакудов – Лакудата от с. Чокманово и Лютата от Смолян. Известните родопски певици, участвали в поредица Роженски събори, Христина Лютова и Надежда Хвойнева са потомки от родовете на комитите Лютата и Хвойню Войвода.
От 12 до 14 август 1961 г. за първи път в Рожен се провежда събор-надпяване. В надпяването участват над 500 изпълнители на възраст от шест до 70 години, които се представят на четири сцени пред 80 000 души публика. На събора е представена цялата Среднородопска област, изслушани и записани са над 1000 автентични песни, открити са нови гласове и майстори-свирачи. Най-възрастният участник на събора е 91-годишният Стоян Далигегов от с. Чокманово, който имал в репертоара си 600 песни. В събора участва и 13-годишната тогава Величка Захманова от с. Проглед, която знаела 168 песни.
Сред участниците са седемгодишният Костадин Кабасанов от с. Момчиловци, 10-годишният Мюмюн Арифов Асанов от с. Давидково, 12-годишната Несибе Якупова от с. Върбина, 17-годишната Фатма Абдулахова от Мадан, 22-годишната Шина Данаилова, 26-годишната Стана Топузова от с. Манастир, певците Костадин Каневски и Георги Гаджев, гайдарят Георги Свиленов и певицата Живка Димова от Чепеларе. В извънредна категория са избрани певецът Георги Петканов от с. Соколовци и гайдарят Лазар Каневски от с. Момчиловци. Първа награда получават Борис Кисьов от с. Райково, Нурия Пашова и Живка Димова от Чепеларе, Райна Мерджанова от с. Стойките, Бойка Присадова от с. Върбево, Радка Христова от с. полк. Серафимов.
На събора през 1961 г. за първи път прозвучава оркестърът „100 каба гайди“ под диригентството на Апостол Кисьов. В него са включени над 100 участници от Средните Родопи на възраст от 40 до 75 години.
На 26 и 27 август 2000 г. за първи по инициатива на президента на България Петър Стоянов е организиран Общобългарски събор Рожен. Съборът събира хиляди българи от чужбина, поканени по идея на президента. На пет сцени на роженските поляни със свои изпълнения се представят певци, инструменталисти, фолклорни състави и танцьори. В концерта „Звезден Рожен“ участват Валя Балканска, Бойка Присадова, Христина Лютова и др.
От 2015 г. традицията на Роженския събор е продължена от Национален събор на народното творчество и животновъдство „Рожен“. Оттогава съборът се организира от сдружение „Рожен – Наследство в бъдещето“ в партньорство с Община Смолян. В програмата на Националния събор на народното творчество и животновъдство се съчетава фолклорната традиция от надпяването и представяне на занаяти и животновъдството като поминък.
Коментари
Регистрирай се, за да коментираш