Либерал-прогресизмът атакува фундаменталните ценности - семейството, нацията и националната държава, религията

Свръхрегулации, административен натиск, бюрокрация и климатична параноя задушават инициативата на предприемачите

“Но гневът на хората ще остави Тръмп на политическата арена. Този гняв ще делегитимира Байдън в очите на половин Америка. Дълбоката държава отвърна на удара. Но следва завръщането на джедаите.” С тези изречения завършваше мой анализ , публикуван в „Труд“ на 21 декември 2020 г., в драматичните дни след президентските избори в САЩ през 2020 г.

В условията на гьобелсова цензура срещу Тръмп и всяко консервативно мнение, наложена от либерал-прогресистките медии и социалните мрежи, и с цената на незапомнени съмнения за честността на вота, „империята“, т. е. дълбоката държава, отвърна на удара. „Новата надежда“ за демокрация и здрав разум, олицетворена от Тръмп през 2016 г., беше отстранена от властта. Четири години по-късно обаче, вече е безпрекословно ясно: джедаите се завърнаха. Като мощен вулкан от демократична енергия и воля за защита на свободата и здравия разум.

Победата в тези избори е напълно различна от победата през 2016 г. Тогава имахме ситуативна победа, която не произтичаше от съществена промяна в настроенията на основните социални групи. През 2016 г. Тръмп успя да мобилизира максимално бялата работническа класа, докато част от афроамериканците просто не излязоха да гласуват за Хилъри Клинтън и това позволи на Тръмп да получи мнозинство в електоралната колегия, но да загуби народния вот. Сега обаче сме свидетели на тектонично разместване на пластовете в американското общество, което поставя началото на нов политически цикъл. Всъщност, голямото политическо събитие, което ще има дългосрочни последици, е, че Тръмп анихилира „коалицията на Обама“, която даваше мощна доминация на демократите сред малцинствата, младите и жените. Тръмп увеличи значително подкрепата и установи на практика паритет с демократите именно при младите, латиносите и белите жени, където близо две десетилетия републиканците губеха с около две към едно спрямо демократите. Подобри и влиянието си сред афроамериканците, особено сред черните мъже. Това вече е качествено различна политическа ситуация. Създаде се нова голяма електорална „коалиция на Тръмп“ - работническата класа от всички расови групи, младите хора, влиятелна част от предприемаческите елити, жените (особено белите). Това е мнозинството от най-производителната и жизнена част от американсткото общество. С цялата условност на сравнението, но просто за илюстрация - като политически заряд „коалицията на Тръмп“ е нещо като третото съсловие в революционна Франция, т. е. динамичното, градивното, патриотичното, заредено с огромна политическа енергия за промяна.

По правило, политическият цикъл, който откриват подобни електорални коалиции в САЩ, продължава поне десетилие. „Коалицията на Обама“ продължи повече от петнайсет години и в продължение на четири президентски вота от 2008 г. до 2020 г. включително, печелеше народния вот, дори когато гласовете в електоралната колегия даваха победата на републиканците, както през 2016 г. Ако не се случи нещо непредвидено, новият политически цикъл, в който ще доминира „коалицията на Тръмп“, има потенциал да доминира поне десетилетие напред.

Дотук се стигна в резултат на два значими процеса в американското общество - ценностно-идеологически и икономически.
Първият, ценностно-идеологическият, се свързва с неимоверно нарасналата съпротива срещу либерал-прогресистките екстремизми - политиката на идентичностите и джендър-идеологията, климатичната параноя, безумното толериране на нелегалната миграция, агресивния атеизъм, опитите за либерален „глайхшалтунг“, т. е. за силово налагане на идеологически и ценностен монопол на либерал-прогресизма и установяването му като универсална социална норма. Либерал-прогресизмът атакува фундаменталните ценностни котви на съвременната цивилизация - семейството, нацията и националната държава, религията. И това нямаше как да не предизвика мощен защитен рефлекс. През 2017 г. крупният американски философ проф. Марк Лила (привърженик на Демократическата партия) писа, че екстремистката политика на идентичностите, ще доведе до крах, защото противоречи на здравия разум. До такива изводи, но от друг зрителен ъгъл и като част от значително по-широк аналитичен контекст, достигнах и аз в монографията „Доктрината „Тръмп“ срещу неолибералния глобализъм“, писана през 2018 г. Тези избори доказаха категорично, че тези постановките са били правилни. Един от водещите мотиви за много хора да гласуват не просто „за“ Тръмп в тези избори, а „срещу“ Демократическата партия, беше противопоставянето им на политиката на идентичностите и джендър-идеологията, издигнати в ранг на държавна политика. Знаменателно е, че не друг, а Франсис Фукуяма онзи ден, макар и вече постфактум, призна на страниците на „Файненшъл таймс“, че политиката на идентичностите е стратегически провал.

Вторият процес, икономическият, се свързва с дълбинното недоволство от икономическата политика на либерал-прогресизма, която изтощава Америка. Държавата все по-дълбоко бърка в джоба на работещите и на бизнеса (даже бяха решили да облагат с данък бакшишите!). Свръхрегулации, административен натиск, бюрокрация и климатична параноя задушават предприемаческата инициатива. Деиндустриализацията, причинена от неолибералния модел на глобализация, се превърна в социална драма и роди тежки регионални дисбаланси.

Амалгамата от тези два процеса накара мнозинството от американската нация да се надигне и да защити начина си на живот от една все по-голяма държава, която вече не само иска да бърка дълбоко в джоба им, но и в главите им. Да им разпорежда какво да мислят, какво да говорят и как да живеят живота си под страх от репресията на политическата коректност и на инквизиционните „трибунали“ на кенсъл-културата, цензурата и потискането на плурализма (академичен, творчески, политически).

„Империята“ вече е победена, но все още не е разградена. Президентът Доналд Тръмп е изправен пред голяма отговорност. Идеологическият обрат, който отпуши с победата през 2016 г., трябва да бъде превърнат в устойчива политика. Неслучайно още от първите номинации за новата администрация се вижда, че този път компромиси няма да има. Ако преди Тръмп трябваше да се съобразява с различни центрове на власт в Републиканската партия, някои от които открито враждебни към него, то сега там има само един център на власт - самият Доналд Тръмп. Ключовите управленски ресори ще бъдат поверени на железни тръмписти, изпитани политически бойци, които са доказали, че не се страхуват да се изправят дори самотно срещу езика на омразата, бълван от либерал-прогреситката политико-пропагандна машина. Това е от изключително значение, защото следва да се демонтират носещи конструкции на „дълбоката държава“ - от администрацията, Пентагона, разузнаването. Въобще, Доналд Тръмп извоюва исторически шанс и мащабна народна подкрепа за дълбоки реформи, които да преобразят Америка, а на вълни - Европа и света.

С настоящата победа се нареди сред тримата най-мащабни лидери на Републиканската партия след Втората световна война заедно с Никсън и Рейгън. Но ако успее и с реформите, още отсега трябва да знаем, че образът му един ден ще се появи в скалите на Маунт Ръшмор.