Труд
Автор:
Румяна Генадиева
Учени, инженери и балерини намират тук това, което им липсва в Щатите
За успехите си някои получават награди от държавните лидери
На 20 септември 1959 г. Лий Харви Осуалд, който е уволнен 9 дни по-рано от морската пехота заради просъветските си и радикални възгледи, заминава за Съветския съюз. Американецът живее там за кратко, за разлика от много свои сънародници, които заменят живота в САЩ с възможността да станат съветски граждани. Учени, шпиони, инженери и балерини - всички те намират в Съветския съюз това, което им липсва в родната им страна.
Лий Харви Осуалд
През октомври 1959 г., малко преди 20-тия си рожден ден, бившият морски пехотинец Лий Харви Осуалд пристига в Съветския съюз. Американецът пътува до Обединеното кралство под претекст, че ще учи в Швейцария, но още същия ден се качва на самолет за Хелзинки, където получава съветска виза. Веднага след пристигането си, Осуалд настоява да получи съветско гражданство, но молбата му е отхвърлена. Тогава той си прерязва вените и е изпратен в психиатрична болница.
Седмица по-късно Лий отива в американското посолство в Москва, за да се откаже от американското си гражданство. Осуалд иска да учи в Московския държавен университет, но е назначен да работи като стругар в Минския радиозавод. В Минск той получава помощи и обзаведен едностаен апартамент в престижна сграда, като постоянно е под наблюдение. Американецът скоро се отегчава и заедно с руската си съпруга се връща в Америка. Двойката и дъщеря им Джун напускат Съветския съюз на 24 май 1962 г.
У дома Осуалд е арестуван за убийството на полицай приблизително 40 минути след като Кенеди е застрелян. След това става главният заподозрян за убийството на американския президент и на местен полицай. Според констатациите на комисията той е "действал сам и без ничии съвети или помощ". Осуалд отрича да е замесен и в двете убийства и два дни по-късно, докато го местят в окръжния затвор, той е застрелян от собственик на нощен клуб.
Арнолд Локшин
Биологът от Щатите Арнолд Локшин, заедно със съпругата си, иска политическо убежище в СССР през 1986 г. поради преследване от разузнавателните служби за комунистически убеждения. Двойката пътува из страната на пресконференции, на които Локшин осъжда дейността на американските служби. До края на 90-те години докторът на биологичните науки работи в лабораторията на Института по експериментална диагностика и терапия на тумори в Центъра за изследване на рака Н. Н. Блохин. Семейство Локшин не получават съветско гражданство, но през 1992 г. със заповед на Борис Елцин получават руско такова. През 2001 г. Арнолд Локшин се пенсионира.
Сега ученият живее сам в Москва и пише собствен блог. Съпругата му Лорен и трите им деца също живеят в Русия, но отделно, защото „те вече са от другата страна на барикадите“.
Рой Франклин Бартън
Американския етнолог Рой Франклин Бартън, изследовател на Филипините и австронезийския народ Ифугао, решава да емигрира в СССР през 1919 г., малко след началото на Голямата депресия. Ученият отдавна се интересува от социализма и бяга, за да избегне плащането на данъци. В СССР иска веднага да се захване с антропология, но първоначално е принуден да работи 6 месеца в Стоматологичния институт в Ленинград. През 1935 г. той защитава дисертацията си за езическите вярвания в Нова Гвинея, участва в антирелигиозна изложба, жени се за рускиня, но запазва американското си гражданство.
От 1938 до 1940 г. Бартън работи в отдела за Индия и Индонезия в Музея по антропология и етнология към Академията на науките, но през май 1940 г. отива в американското посолство в Москва, с молба за възстановяване на американския му паспорт заявявайки, че се страхува от арест от НКВД. Впоследствие фактът за тайни връзки между Бартън и НКВД е разкрит, но не се знае със сигурност каква работа е изпълнявал и защо се е страхувал от арест. През 1940 г. му е разрешено да се върне в Щатите.
Джоел Бар
Радиотехникът Джоел Бар работи със свой приятел в Western Electric, който изпълнява военни поръчки. Поддържайки връзка със съветския разузнавач Феклисов, те предават на съветското разузнаване техническа информация за военните системи на американската армия.
През 1950 г. Бар научава за процеса срещу Розенберг, когото познава, и бяга в Чехословакия. Там получава ново име Джоузеф Берг. През 1956 г. заедно със свой колега идват в СССР, където играят важна роля в развитието на съветската микроелектроника. Именно те създават първия настолен компютър в СССР УМ-1 и неговата модификация УМ-1НХ, за което са удостоени с Държавна награда. През 1962 г. конструкторското бюро е посетено от самия Хрушчов, който е силно впечатлен. Берг продължава да работи за съветската наука до смъртта си през 1998 г.
Виолета Бовт
Виолета Бовт танцува до 55-годишна възраст.
Тя е родена в Лос Анджелис, а през 30-те години на миналия век баща й комунист се мести със семейството си в СССР. Тук момичето завършва Московското хореографско училище към Болшой театър, а после е приета в балетната трупа на Музикалния театър Станиславски. Виолета е примабалерина на трупата до началото на 80-те години и танцува до 55-годишна възраст. В нейно лице Америка губи изключителна балерина, която съчетава виртуозна балетна техника с психологическо развитие на ролите в своите творби. До смъртта си тя работи като театрален учител.
