Недопустимо е от патриотизма да правиш популизъм
Записах хита на майтап, граовски фолклор е в основата
Перничани носим на всичко - на бой, на пиене, на майтап
Макар и некъпани, макар и жадни, перничани винаги имат сили да се смеят и да пеят за неволите си. Граовските ритми вдъхновиха нова песен, посветена на пресъхналия язовир “Студена” и липсата на вода в Перник. Гласовитата певица Ива Давидова възпя водната криза в миньорския град, а песента є “Перник нема вода” стана тотален хит само за няколко часа.
Текст и музика:
Ива Давидова
„Перник нема вода”
Перник нема вода,
мъка е голема,
вода нема и да има в язовир “Студена”.
Перничани здрави, ако са корави
и без вода могат къпани да одат.
Перник нема вода,
мъка е голема,
вода нема и да има в язовир “Студена”.
Само да е здраве с вино и ракия
перничанье и без вода пак че се напия.
Перник нема вода,
мъка е голема,
вода нема и да има в язовир “Студена”.
А дано Владайска вода да ни спАси,
оти нас режимо в Перник се че ни укрАси.
- Иве, твоята песен “Перник нема вода” се радва на голяма популярност не само в миньорския град. Какво те провокира да я запишеш?
- Това е възможно най-неочакваният хит в моята кариера и най-бързо направената песен. Буквално за пет дни я записахме. Текстът и музиката са мои, аранжиментът е на големия музикант Пламен Димитров. Трябва да ти призная, че текста го написах в най-голямото ми безсилие. Пет дни бяхме без вода в нашия квартал “Църква”, изчерпаха се всичките ни запаси и се чувствах адски гадно. Толкова бях бясна и ядосана, че трябваше да се спася с песен - като всеки творец. Някъде към 2:30 през нощта ми дойде вдъхновението. Реших да използвам типична граовска мелодия, която са слушали нашите баби и дядовци. Тя не е съвсем авторска, а преработен граовски фолклор. А текстът си е в характерния за нашия край самоироничен хумор. Песни и по време на война са писани, така че “Перник нема вода” ще остане в историята.
- И с какво ще ни запомнят следващите поколения?
- Ами с това, че сме били на воден режим в 21-ви век, нещо напълно ненормално.
- Кого обвиняваш за кризата?
- Мисля, че много хора са виновни, но още не знаем кой точно, защото непрекъснато си прехвърлят топката и никой не поема отговорност.
- Как се прие от хората тази песен?
- Интелектуалците я разбраха, а останалите в началото едва ли не ме обвиняваха, че се подигравам със съдбата на перничани, а пък аз изживявам същите несгоди като тях и просто няма логика да се подигравам на хора, с които преживяваме това бедствие заедно. Но като цялото много се хареса и има почти един милион гледания, което е прецедент в българския музикален бизнес. А пък истината е, че аз я направих на майтап. То си личи от аматьорското клипче. Исках просто да отбележа какво се случва в нашия град, да ни остане като спомен на перничани, а тя стана хит буквално за една нощ.
- Ти самата как се бориш с безводието?
- Като всички перничани - с бидони и шишета. Хидрофор още не съм сложила и се надявам да не ми се налага. Ползвам диспенсър за вода, поливам се като всички останали с канчета и въобще хаосът е пълен.
- В текста на песента има доста закачки и хумор.
- Да, това е типичния граовски хумор. В нашите изпълнения винаги е имало самоирония и шеги за нас самите. Граовецът обича да се самоиронизира и в тежките моменти да пее весели песни.
- Доколко ракията и виното, които споменаваш в твоята песен, са важни за живота и здравето на перничани?
- Мисля, че те са важни за всеки българин. Като бях малка, никога няма да забравя - един диджей каза за ракията, че е гроздомицин и е най-добрият антибиотик. Българинът обича да хапне, да пийне и да си отпусне душата. Ние с това сме популярни.
- Наистина ли перничани са толкова корави?
- Абсолютно. Те са силни, колоритни хора. Дори диалектът ни е толкова интересен. Добри сме по сърце, но трудно приемаме другите. Малко сме дръпнати в началото, но ако те харесаме, ставаш приятел до живот.
- А какво ги прави толкова издръжливи и корави?
- Вероятно историята трябва да каже. Нали сме потомци на Кракра Пернишки. Може би от него идва нашият железен характер.
- Коя е най-голямата смешка, която си чувала за Перник?
- Ооо, много са. Честно да си призная, вече дори ми омръзна да слушам разни подигравки, особено свързани с водния режим. Най-новият хит е “Вземи перничанка, направи добро”. Хубавото е, че перничани носят на всичко - на бой, на пиене, на майтап...
- Лошите коментари обиждат ли те?
- Вече съм свикнала. Още от малка съм обект на всякакъв вид енергия. Едни ме харесват, други - не. Напоследък хейтърството е много модерно и понеже съм завършила психология, се опитах да направя психопрофил на хейтъра. Аз виждам кой плюва по мен в мрежата и в същото време тези, които изливат огромна омраза, като ме видят на живо, ме прегръщат, целуват, правят ми мили очи. Аз не мога да си обясня що за чудо е това. Вероятно тези хора се чувстват важни и значими само като плюят по някой, който е постигнал нещо в живота. Аз нямам претенции, че съм направила нещо грандиозно, но все пак имам 17-годишна музикална кариера и хората ме познават. А те не са направили нищо.
- Фестивалът “Сурва”, на който ти си редовен гост, се отлага и това предизвика поредното недоволство сред хората в миньорския град.
- Като перничанка аз също съм много разочарована. Знам по селата каква подготовка тече през цялата година за този фестивал. Толкова го чакат и се вълнуват и това за перничани е голяма тръпка. Но от друга страна, щом министерството е взело такова решение, мисля, че е правилно от гледна точка на водния режим. А да не говорим, че нямаме нито една градска тоалетна.
- Песента “Перник нема вода” е тотален хит, но освен нея ти имаш много патриотични песни. Как се приемат те от публиката?
- Много добре. Трябва да ти призная, че костюмът на Райна Княгиня буквално го скъсах от участия. Всички кметове, общини, частни партита, когато ме канят, искат да съм облечена като Райна Княгиня. Просто припознаха патриота в мене. Аз съм си направила патриотично шоу с тъпани, знамена и много го харесват хората. Имам и генералска униформа. С нея често ходя по участия и изпълнявам песента “Боят настана” заедно с Берковската духова музика. В чужбина особено много се слушат тези песни. Странното е, че когато пуснах песента за режима в Перник, тя стана хит за часове, докато тези песни вървят малко бавно, т. е. приемат се, но не мога да кажа, че са хитове. Всъщност такова е положението в целия свят - по-леките и хумористични неща тръгват по-бързо и се възприемат, защото са по-лесни за асимилиране. Народът вече е толкова отруден и като че ли не иска да се натоварва с тежките патриотични песни. За мен най-голяма тръпка е, когато развея байрака пред българските общности в чужбина. Енергията е много особена. Всички плачем и емоциите са невероятни.
- Защо в наши дни липсват такива герои като Райна Княгиня, като войводите от Априлското въстание?
- Може би времето ни е друго. Хората са отрудени, измъчени, всеки се бори за хляба. И тогава не е било по-лесно, но днес станахме по-големи егоисти. Всеки си гледа дома, семейството и се е затворил със собствените си проблеми. Помня като дете, че вкъщи беше като ханче, непрекъснато се събирахме с приятели, съседи, роднини. Едни си тръгват, други идват. Беше много весело. Но сега тези неща ги няма.
- Кои са героите на днешното време, според теб?
- Може би политиците. Ама те са и добри, и лоши герои. В политиката минават от “Осанна” до “Разпни го”. Предлагали са ми да се занимавам с политика, но категорично отказвам, защото искам народът да ме обича. Не мога да си представя да спрат да ме харесват. В политиката ако направиш една грешка крачка, може моментално да обърнеш мнението на хората срещу себе си.
- Какво е посланието, което искаш да оставиш с патриотичните си песни?
- Да си продължим традициите и да опазим фолклора. В моите песни аз винаги влагам модерен и доста динамичен аранжимент. Опитвам се да създам свой почерк и стил, така че да бъда разпознаваема.
- Смяташ ли, че патриотизмът е модерна вълна, по която всички сме залитнали, или си го носим наистина в нас?
- Българинът си е патриот и си обича родината, особено тези, които сме останали тук. Колкото и да е труден животът ни, щом сме останали тук, значи си обичаме България. Но да ти призная, аз леко се отдръпнах от тази патриотична вълна в пеенето, защото буквално всички колеги станаха войводи и комити и започнаха да записват такива песни и да се бият в гърдите. За мен това е много грозно. Виждаш, че това е вълна в музиката, която работи, и изведнъж сменяш стила. Недопустимо е от патриотизма да правиш популизъм. Аз пея такива песни още от дете и затова сега реших да се отдръпна от тях, защото стана байгън от комити и войводи в музикалния бранш.
- Много млади твои колежки правят провокативни видеа и така постигат бърз напредък в кариерата. Това ли е начинът да пробиеш в шоубизнеса?
- То в България е повече шоу и по-малко бизнес, ако трябва да сме честни. Ако говорим за поп фолка, там си е общоприето да има провокация. И аз ги разбирам, защото техният бизнес го изисква. Моят жанр обаче налага по-интелигентно поведение, държание и обличане. В световен план нещата не са по-различни. Големите звезди имат изключително провокативно поведение. Тук има още един интересен факт - много мои колежки от поп фолка, които не успяха в този жанр, вече се подвизават като народни певици, което донякъде го разбирам, защото не им се слиза от сцената. Но от друга страна, не може до вчера да си пяла парчета с провокативни текстове и сега да излизаш в народни носии и да пееш народни песни. Прекалено ми е комерсиално.
- Трудно ли е да си народен певец в България?
- Много, защото особено преди години трудно си вадех хляба от това. Нашите хонорари не са толкова високи като в поп фолка. Би трябвало фолклорът и традициите да се подкрепят и изпълнителите да са по-добре платени и по-ценени, но за съжаление у нас е обратното. Трудно се изкарва хляб с народна музика, но благодаря на Бог, че аз успявам вече 17 години.
- Твоето послание към перничани?
- Пожелавам им час по-скоро да ни се реши проблемът с водата и да напиша песен “Перник има вода”. Тя ще бъде естествено продължение на сегашния ми хит. Да продължаваме да бъдем весели и да се самоиронизираме, защото това е висша форма на интелект. А перничани са интелигентни и готини хора. Ние сме корави и съм сигурна, че ще се справим с безводието.
Нашият гост
Ива Давидова е родена през 1988 г. в София, но живее в Перник. На 14-годишна възраст записва първата си самостоятелна песен, а в момента е една от най-популярните ни фолклорни изпълнителки. Завършила е немска езикова гимназия. Владее немски и английски и е дипломиран психолог. Младата певица има за цел да приобщи новото поколение към българската народна музика, затова патриотичните є песни са с модерен аранжимент и съвременно звучене.
Коментари
Регистрирай се, за да коментираш