Запрян Хорозов, алпинист и планински спасител, пред "Труд news": Не си правете селфи в планината, пазете батерията на телефона

Ако те застигне буря, трябва да се отървеш от железните неща, защото те привличат мълнии

Майката-природа наказва този, който не я уважава, или той се самонаказва

Всяка година в планините загиват хора, други остават с увреждания за дълго. И то не само през зимата, когато условията са трудни, но и през лятото, когато ни се струва, че една разходка сред природата няма как да е опасна. Къде грешат туристите и как да оцелеем при екстремални условия, разговаряме с една от легендите на Планинската спасителна служба Запрян Хорозов.
 
- Г-н Хорозов, знаем, че планината е колкото красива, толкова и опасна в определени ситуации. Кои хора стават нейни жертви?
- Най-често жертва стават хора, които са неподготвени да излязат в планината. Но това не винаги е така – и много опитни планинари могат да пострадат, дори да загубят живота си. Човешкият фактор е много важен, защото, ако говорим, че алпинизмът е спорт, нашият стадион е планината, а тя е неузнаваема. Ако отидем на един стадион и там можем да се контузим, но там факторите са много по-малко, докато горе се съчетава всичко и условията са екстремални.

- Какво трябва да знаем, преди да тръгнем на излет?
- Когато тръгне една група в планината, хубаво е хората в нея да имат някаква психическа съвместимост, да са подготвени за определения маршрут, независимо дали ще бъде през есента, , пролетта, лятото или зимата. Едно е да ходиш в планината, когато вали дъжд и тряскат гръмотевици, друго е, когато си там през декември – тогава денят е много къс и бързо се стъмва, а трето е през лятото, когато има големи горещини. Всичко това влияе върху групата, която е решила да поеме по някакъв маршрут. Това ще рече, че тя трябва да има и лидер, който да следи нещата. Много важна и екипировката. Сега вече на пазара има много хубави екипи, но все пак зависи от сезона. През зимата обувките трябва да са хубави, да пазят краката от изстиване. Нужни са и гети, за да не влиза сняг. Ако човек се движи по лед, трябва да сложи „котки“ на обувките си. Нужни са и щеки, ако ходенето е комбинирано със ски, трябва да има и колани. Най-важното обаче е да се запознаят с лавинната опасност, да имат съответните уреди, за да могат да помогнат на другите, ако те попаднат в лавина.

- Сезонът на лавините отмина, през лятото по-лесно ли е?
- През лятото си казваме, че е топло, но е хубаво да имаш в раничката някоя друга дрешка, защото времето се мени. Изключително важно е да имате достатъчно вода, слънчеви очила, защитни кремове – те важат целогодишно, както и храна. Много важно е телефонът ви да е зареден и да го щадите, не непрекъснато да си правите селфи, а когато се наложи да се обадите на Планинската спасителна служба или на телефон 112 да си кажете7 "Ау, паднала ми е батерията!". Почти навсякъде в нашите планини има обхват, малко са местата, където няма. Телефон 112 има 90 % покритие, важно е да се обадите на него, ако някой от групата търпи бедствие. Оттам те ни се обаждат на Планинската спасителна служба и се действа.

- Кои са най-големите опасности?
- През пролетта и лятото трябва да се пазим от внезапни метеорологични явления като гръмотевични бури, често придружени с дъжд и градушка. Трябва да си добре екипиран. Защото, ако си по къси гащета и гол до кръста, след половин час при силен вятър може да получиш хипотермия. Преди години през август загинаха двама туристи от Варна в района на връх Вихрен – Казана, защото бяха леко облечени. Много е важно човекът, дори ако е сам, да е физически здрав, да познава маршрутите, за да може да вземе правилни решения и да. реагира. Ако те застигне буря в планината, трябва да се отървеш от железните неща, които носиш, защото те привличат мълнии. Но защо си тръгнал ти в тая буря? Преди да тръгнеш, трябва да видиш метеорологичната прогноза и да прецениш дали да не изчакаш. Ако те застигне бурята, трябва да се скриеш, ама не под някое дърво. Най-добре е надолу да бягаш, нищо че те мокри. Спомням си, че веднъж на Кавказ ни застигна гръмотевична буря и се спускахме с рапели, там нямаше пътеки. Падахме като чували надолу по 30 метра, за да избягаме от горната част, от мълниите. Гледаш как ти святкат „котките“ он мълнии. Имахме луд късмет, просто.

- През зимата лавините ли са най-страшното нещо, което може да ти се случи в планината и трудно ли е тогава спасяването?
- Много трудни са спасителните акции при лавини. Там е най-важен факторът време. Много е добре, ако в самата група има оцелели и имат съответните технически съоръжения като сонда, лавинен уред, който излъчва сигнали, защото колкото и да е бърза Планинската спасителна служба, често ни е трябвало минимум 1 час, докато стигнем до мястото на нещастието. В съвременните условия това вече става по-бързичко, вече навлиза въздушното спасяване с хеликоптер. По мое време нямаше такова или, ако се наложеше много, то беше ходене по мъките – този генерал трябва да разреши, онзи трябва да разреши хеликоптера. Летяхме с Отряд 28 и Хемус еър. Сега вече има хеликоптери въздушни линейки и ще тръгнат нещата, колегите и пострадалите ще бъдат облагодетелствани от тази гледна точка.

- Какво трябва да прави човек, ако попадне в лавина?
- Първо трябва да запази самообладание и да чака спасителите. Обикновено в началото на падането на лавината доста от хората, които са попаднали в нея, загиват. Имали сме обаче случаи, като този на един наш колега – чичо Димо, който 6 часа беше оцелял в лавина над Рилския манастир. Но ако е тежък, мокър снегът, той е като бетон, ако те думне, направо те запечатва и умираш. Така че, шансовете ти да оцелееш в лавина, са минимални, но има и затова са всички усилия на спасителите.

- Има много пострадали и на ски-пистите в курортите, къде грешат туристите?
- Концесионерите и ние - като Планинска спасителна служба, слагаме предупредителни табелки, слагаме мрежи, че е лавиноопасно, но туристите и скиорите ти пренебрегват, влизат в опасни зони, карат и после - оле-ле. Ами кой е виновен? Човекът, който не спазва правилата. Това е едно на ръка. Второ – пистите са с различна категория на трудност. Той едвам кара ски или сноуборд, но отишъл на трудната писта. Или например - пил е цяла нощ и на сутринта отива и се качва на ските. В Алпите има полицейски патрули, които следят и за пияни, и за несъобразена скорост, да се изразя с езика на КАТ. Спират го, взимат му картата, взимат му ските и хайде, довиждане. Плюс това курортите си имат капацитет. Ако той е 10 000 души, 10 001-ят не може да влезе на пистата, защото има електронно отчитане. При нас не знам дали това правило важи.

- Какво трябва да прави пострадал човек в планината, след като е подал сигнал на телефон 112?
- Много е важно да не се движи. Имали сме случаи, при които казваме: "Стой на място, не тръгвай наникъде!", обаче той си решава и тръгва. Отиваме там, където ни е дал координатите, а той се е съвсем на друго място. Намираме го, но трудно. Много е важно да знаем къде е човекът, особено в тъмната част на денонощието или по време на снежна виелица. Малко като мръдне от първоначалното място, където е бил, шансовете да оцелее намаляват.

- През последните години се развъдиха много мечките и други диви животни в планините. Те опасни ли са за туристите?
- Нека да ги има, който го е страх от мечки да не ходи в гората. Аз не съм специалист, но доколкото знам трябва да не правим резки движения и да клекнем, за да не дразним мечката. Аз наскоро ходих на едно място за риба и видях в калта следа от мечка. В планините има мечки, вълци, елени, диви прасета, това е красиво и по принцип не е опасно, но може да има изключения.

- Кой е най-тежкият случай, за който си спомняте като спасител?
- Те са доста. Спомням си за един случай от Враца, една жена – д-р Хлебарова, която беше с черепно-мозъчна травма. Аз тогава бях командирован там в помощ на врачанския спасителен отряд. По това време се събираха 200-300 алпинисти да катерят скалите. Организацията беше такава – алпинистите пускаха едни маршрутни листове и ги даваха на техническите лица, всеки от които отговаряше за даден сектор. Когато приключи катерачният ден, отидох да пия кафе и ми се обажда главният ръководител на алпиниадата да се връщам, защото Люба е паднала на „Огледалата“, където нямаше маршрут. Алпинистите бяха писали друг маршрут, а те отишли там, но как става белята? Отгоре някаква коза бута камък, който удря жената по главата, добре, че е била с каска, но въпреки всичко бе получила тежка травма. Спасителната акция беше през нощта. Четири човека слязохме по стената отгоре с челници, отдолу имаше планински спасители и лекар, които ни чакаха. Свалихме ранената на два пъти, стената бе висока 400 метра. Трябваше да я сваляме много щадящо, на гръб, заради черепно-мозъчната травма. Като свършваше въжето, го снаждаха със специализирани възли. Всичко свърши благополучно, линейката я чакаше.

- Кои планини са най-подходящи за начинаещи туристи и кога вече е късно човек да тръгне да ги изчаква?
- Всяка планина си има своя чар, в България планините са 39. Съществуват определени маршрути за различни хора с различна подготовка. Масово сега се качват на връх Мусала. Там опасните места са обезопасени с парапет, но не е подходящо за по-възрастни хора. Все пак Мусала е най-високият връх на Балканския полуостров 2925 м. Лятото е по-приемливо, но не и през зимата. Много важно е хората да си подбират маршрутите спрямо тяхната подготовка. И ако искат да ходят на по-трудни места, трябва да тренират, да питат катерачите и така нататък. Що се отнася до това кога човек трябва да започне, то никога не е късно. Стига да имаш желание, възрастта не е кой знае какъв проблем. Да, ограничава те донякъде, защото едно е 20-годишен организъм, друго е – 60-годишен.

- Вие сте изкачили два осемхилядника в Хималаите, кое беше най-трудното?
- Аз съм участник в първата експедиция на връх Лхотце през 1981 г. с Христо Проданов, след това към Еверест през 84-та година, пак с него, когато загина. През ония години държавата даваше пари и се правеше нещо. Събраха ни 120 души, разрешиха на 15. След това изкачих двата осемхилядника - Дхаулагири и Макалу. Плюс подготовката, която беше на Кавказ и Памир, които съм изкачвал многократно. Ако тук ви трябват 100 единици подготовка, да кажем, на връх Мусала, то в Хималаите ви трябват 1000 единици. Първо трябва да си здрав, дори един развален зъб не трябва да имаш. Зависи и с кого ще ходите, какъв е бюджетът на експедицията. През последните години станаха много комерсиални експедициите. Всичко сега правят шерпите, докато преди години всичко си изграждахме ние. Има и друг проблем – там реакциите са ти намалени, няма достатъчно кислород, мръзнат ръце и крака. С алпинисти от други страни, като се видим за втори път, се радваме, все едно от години сме живели заедно. Те обаче в ония години имаха по-добри възможности. Тогава българите много трудно излизаха в чужбина, беше сложно. Но вече нещата са отприщени и кой където иска, може да ходи.

- Кой запали любовта ви към планината?
- Навремето аз живеех в Божурище и оттам тръгнаха нещата. Имаше един Митко, той беше пещерняк и тръгнах покрай него, съвсем случайно. Първите ни контакти бяха на Беледие хан, там имаше една хижа на туристическо дружество „Иван Вазов“. Там се запознах с едни пещерняци - алпинисти и се присламчих към тях. Оттам ми дойде идеята и да направя този алпийски клуб „Вихрен“. И сега има млади хора, които ги тегли планината. Но за тях е доста по-лесно. Навремето взимахме от влаковете едни вериги, за да си направим карабинери. Сега всичко е модерно и прекрасно, стига да имаш бюджет да си го купиш. Планината е магия. Имам приятели, които ходят във високопланински села и се зареждат, по-добре там работят. Така че много дава планината, но понякога и взима. Майката-природа - тя наказва този, който не я уважава, или той се самонаказва. Един път стомна за вода, втори път и на третия път стомната се чупи.

- Как да научим децата си да обичат планината и да бъдат там в безопасност?
- Едно време имаше школа „Мальовица“. Такава има сега във Франция. В тази школа се провеждаха различни курсове, например – по туризъм, алпинизъм, ориентиране, ски-ориентиране, скално катерене. Но го разсипаха това, вече не съществува. Тези неща сега ги правят в алпийски клубове, но е много трудоемко. Трябва да имаш терен, ако в града – зала, а в планината да ходиш на практика. Сега правят „Зелени училища“. Но да водиш групи деца в планината е голяма отговорност и малко хора се занимават.

Нашият гост

Запрян Хорозов е един от легендарните планински спасители и алпинисти на България. Изкачил е десетки върхове седемхилядници, а в кариерата си има два осемхилядника в Хималаите - Дхаулагири (8167 м) и Макалу (8463 м). Участвал е в българските национални експедиции до Лхотце през 1981 г. и до Еверест през 1984 г., при която загинва Христо Проданов, както и в експедиция на Манаслу (8163) през ноември 1998 г.

Той е председател на алпийски клуб “Вихрен”, а професионалният му път е свързан с Планинската спасителна служба на Българския червен кръст, където 40 г. помага на хора, попаднали в беда.