Диана Русинова, председател на Европейския център за транспортни политики, пред „Труд news“: Трябва регистрация за тротинетките, а за електрически мотори - книжка

Водачите на тротинетки се смятат за безсмъртни

Няма сила на тая земя, която да накара АПИ да си свърши работата

Тротинетките по улици и паркове се превърнаха в кошмар за шофьори и пешеходци. Въоръжените с това модерно превозно средство се държат като единствени на пътя и създават рискове не само за себе си, а и за околните. 366 тежки катастрофи с тях през миналата година не бяха достатъчни, за да се осъзнаят и собствениците им, и държавата. Какво трябва да се направи, разговаряме с експерта Диана Русинова.

- Г-жо Русинова, през миналата година 8 души загубиха живота си и почти 400 бяха ранени в катастрофи с тротинетки, а безумието продължава. Какво трябва да направи държавата?
- Основната вина е на водачите на тротинетки, които смятат, че имат повече права от останалите участници в движението и очевидно се възприемат като безсмъртни. Разбира се, инфраструктурата в България е доста неподходяща за подобен вид превозни средства, но не е само това. В Париж забраниха тротинетките, защото, очевидно, създават много проблеми, рискове, повишават се предпоставките за настъпване на пътни инциденти, които се увеличават. Навремето си спомням, когато ги въведоха за първи път в София много колеги бяха против този вид индивидуални електрически превозни средства, защото не беше ясна регулацията и кой ще ги контролира. Тогава ние много настоявахме да се отложи във времето въвеждането на тези превозни средства. Разбира се, нямаше кой да ни чуе, защото тогава надделяваха икономическите интереси, трябваше да се въведат в София, да се пуснат тези частни оператори да ги дават под наем. А всъщност това е едно от нещата, които сега доведоха до големите проблеми. Има тротинетки, които вдигат над 100 км/ч и засега не виждам нещо да се прави за ограничаването им.

- По закон трябва да развиват не повече от 25 км/ч, нали?
- По закон трябва да имат и осветление през нощта, да са сложили жилетка и каска, но законът не им пречи. Разберете, че трябва да се пазим взаимно на пътя и ако можеш да защитиш живота и здравето си – както своя, така и на децата си, си длъжен да го направиш.

- Тийнейджърите на тротинетки ли са в най-голям риск?
- Не само тийнейджърите, има много деца, които управляват тротинетки и те нито познават правилата за движение, нито знаят как да се пазят. Освен всичко това сме ги качили на едно превозно средство, което вдига по-висока скорост. Тези, които се дават под наем, по някакъв начин са регламентирани и не превишават скоростта. При 40-50 км/ч обаче едно мъничко камъче може да се превърне в голям проблем и да стане причина за настъпването на пътен инцидент, включително и с фатален край.

- Родителите, които купуват тези тротинетки, не са ли наясно, че децата им могат да пострадат или да загубят живота си?
- Задавала съм си много пъти и аз този въпрос. Очевидно не са наясно, защото те купуват на 13-14-годишни деца и електрически мотори. За тях се изисква свидетелство за управление на МПС, минимум категория А1, застраховка „Гражданска отговорност“ и регистрационен номер. И пускат децата си без всичко това и без да са правоспособни. Това е огромен риск. Ние много пъти алармирахме, че в София има цяла групичка деца, които се събират и буквално тероризират града. Карат в бус-лентите, карат по велосипедните алеи, в парковете развиват високи скорости, движат се един до друг измежду колите. Това е забранено от закона, но е и много опасно за самите тях, най-вече. Така че, къде са тези родители? Не знаем. Един колега стана свидетел на скандален случай – близо до Районния съд на булеврад „Цар Борис III" полицията гони една групичка и хваща двама с електрически мотори. Едното момче настоявало да дойде баща му и са отишли да разговарят настрани с един от полицаите от Четвърто районно. Ние искаме да знаем какво са се разбрали. Аз обаче не очаквам да получим отговор. В началото на март изпратихме задълбочен доклад до ГДБОП и до СДВР след много задълбочено проучване от наша страна. Има такива групички, които се организират и събират чрез социалните мрежи с цел да създават анархия в града. От репортаж по БТВ обаче разбрах, че МВР за първи път били чували за такова нещо, въпреки че ние им бяхме изпратили информация с имена, с профили в различни мрежи. Досега нищо не се случи след нашия доклад, а този терор продължава.

- Какво трябва да се промени в Закона за движение по пътищата?
- Трябва да има регистрация на тези тротинетки, защото ако някой блъсне дете на тротоара или в парка и избяга, няма начин да бъде идентифициран. Но колкото и да променяме закона, ако няма кой да го контролира, голяма работа, че сме направили някакви правила. Вижте примера с електрическите мотори, те подлежат на задължителна регистрация, но се карат без регистрационен номер. Тротинетките също трябва да имат регистрация, когато са над определена мощност. Ако си купите джет и искате да го карате в морето, вие сте длъжни да го регистрирате в морска или речна администрация. Оттам ви дават някакъв номер, който си залепвате на въпросното превозно средство.

- Трябва ли тротинетките да бъдат забранени за движение в града?
- Лично аз на този етап не съм много съгласна с такава забрана, защото с ограничения и забрани едва ли ще решим нещо. По-скоро трябва да изработим мерки, с които да оказваме превенция, да обясняваме рисковете и в крайна сметка - да оказваме контрол. И който наруши правилата, да си понася последствията. Редица държави в Европа прибягнаха до забраната на тротинетките, но аз не съм склонна да я подкрепя, защото можем да положим усилия да направим този транспорт безопасен, той е удобен. Тези, които искат всички да се съобразяваме с тях, трябва да разберат, че също трябва да се съобразяват с пътната обстановка. Това е положението с тротинетките, както и с електрическите мотори.

- За кого са най-опасни тротинетките?
- За децата и възрастните хора. Имаше един клип за случай в Хасково как едно момче с тротинетка блъсна дете с количка, майката падна върху детето. Освен това минават на пешеходни пътеки тип "зебра" без да слязат от тротинетката, както са длъжни. Казват ни – вие ни тормозите, ние сме най-добрият транспорт, вие сте против нас. Има елементарни правила, които трябва да спазват, а не желаят. Значи искат да имат права, но не са готови да поемат задължения. Това е големият проблем. Тук не става дума за противопоставяне. Колкото аз и вие имаме право да се движим, толкова и те имат право да се движат по пътната инфраструктура. Въпросът е, че когато ние седнем зад волана законът ни задължава и ни вменява много тежки отговорности. А за тях няма нищо, те просто имат права, останалите - да се съобразяваме с тях. Тази дни направих една публикация за мотористи, които нарушават закона и започна жестока дискусия как смея да кажа нещо против тях. Ама чакайте – тези хора са си закрили регистрационните номера, създават предпоставки за ПТП. И ми се сърдят на мен. Не трябва да пазим такива хора, трябва да ги показваме непрекъснато, за да се научат, че така не може. Правилата са гаранция за това, че ние взаимно се уважаваме и по някакъв начин ще се пазим и евентуално ще стигнем живи.

- Не е ли работа на държавата да регулира законово и да контролира спазването на правилата?
- Разбира се, но и гражданите трябва да имат някакъв морал, да имаме желанието да се движим безопасно. Ние можем да докладваме такива случаи и да се надяваме, че съответните служби ще вземат мерки. Разбира се, това става с цената на това, че рискувате публичен линч за това, че сте засегнали правото на слободия на някого. Тези групички смятат, че имат само права и когато са нарушители никой не може да им каже нищо. Когато убият някого на пътя се започва – той беше много добро момче или момиче. За мене е по-морално да кажем – този е нарушител и да се вземат мерки, отколкото утре да убие някого, защото не сме си премълчали и не сме казали нищо.

- Но МВР отчита спад на убитите на пътя, това не е ли все пак успех?
- МВР отчита, но ще видим до края на тази годината какво ще стане, защото през летните месеци знаете колко много са тежките пътно-транспортни произшествия. Спомням си през 2019 г. само през юни имаше 67 загинали. Тепърва предстоят големи пътувания, гастарбайтери, нарушения, така че ще видим. Много пъти съм казвала – едната причина за тези трагедии е лошата култура на водачите, липсата на познания, голяма част от тях карат ужасно, елементарни правила не познават. И не на последно място е лошата пътна инфраструктура. Като не я поддържаш 4-5 години, тя е опасна. Има пътища, които не са преасфалтирани по 40 години и са в окаяно състояние. От Смолян ми изпратиха един клип за една жена, която е с 2 инсулта и плаче и се моли да асфалтират третокласен път, за да може линейката да стига до къщата й, а не всеки път, като й стане нещо, да я носят на ръце. Два пъти не е умряла, но на третия път, ако се забави медицинската помощ, краят може да е фатален. Има стари свлачища, които не са укрепени - например при село Тешел, което е от 2011 г. и там рискувате от едната страна да паднете в реката, от другата да ви падне камък на главата. Така е на много места в страната.

- Пътищата ни са в ужасно състояние, това не е ли също причина за тежките катастрофи?
- Причина е. Например пътят Лом-Козлодуй е в окаяно състояние, няма маркировка и нищо не се предприема. Кърпят дупки, а това е все едно една торба с пари да я изхвърлите в контейнера. България е единствената страна, в която построяваме пътя и го зарязваме. А в нормалните бели държави при нужда настилката се подменя, има страни, в които това става още на втората година. Това е консуматив, пътищата изискват поддържка. Като си купите нов автомобил трябва да му сменяте маслото, свещи и т.н. На магистрала „Струма“ зад подпорните стени са прораснали дървета. А там трябва да се събират камъните, ако почнат да се свличат. И къде ще отидат те? На пътя. В разделителната линия на магистралата в Благоевградска област също са прораснали дървета. И после, като е повредена ограничителната система за пътищата, ремонтът е безумно скъп, защото трябва да се смени и мантинелата.

- Много хора протестират масово срещу убийства на деца на пътя. Това води ли до промени и има ли смисъл да съдим държавата?
- Единственото нещо, до което водят протестите, е реактивна реакция на държавата, на управляващите, колкото да потушат напрежението до следващия такъв случай. Резултатът на държавата срещу гражданите е – сметнете колко умрели на нула. Само че никой не печели от това. Хората ще продължат да загиват при катастрофи, ще продължат да си чупят автомобилите и да се нараняват по тези лоши пътища. И как да накараме един човек да спазва правилата, като той вижда, че държавата не го прави и тя си прави каквото си поиска. Въвеждат незаконна организация на движението, призната за такава от съда и какво от това? Държавата и общините не спазват правилата, а какво остава за нас. След дълги години опити от моя страна се оказа, че няма сила на тази земя да накара АПИ да си свърши работата. А ние искаме да променим гражданите и съзнанието. Ако държавата започне да си гледа работата, може да изисква и от хората. А когато тя намира оправдание, и те намират такова. По пътищата се кара безобразно, водачите в едно кръгово не могат да влязат и да излязат без да създадат предпоставка за катастрофа. Всеки ден виждаме нелепи катастрофи, пияни и дрогирани водачи. Имаше един случай с тротинетка, която се движи със 120 км/ч по магистралата. Нали се сещате, че този, която я кара, ако падне, след това няма да можем да го изстържем от асфалта. Или ще вкараме някой нещастен шофьор в затвора, защото някакъв си е е решил да си прави експерименти. Като кажем на някого – спазвай правилата, той отговаря – за какво, аз си плащам винетката, а вижте какви пътища са ми дали. Трябва ни силна държава, която да създава правила и да следи дали се спазват. А ние имаме държава, в която като стане нещо 3 дни викаме по медиите и нищо. Случаят със Сияна е същият – това били направили, онова били направили. Правят абсолютни глупости в момента, които са ненужни – слагат пътни знаци. Нали знаете, че това няма да накара водачът да намали скоростта, а на много места дори тя не е проблем. Да седнат, да помислят, да направят работна група, да се намери адекватно решение на даден проблем – не. От АПИ единственото нещо, което правят е да обясняват как едно нещо не може да стане или как нямат пари.

- Като ви слушам, оставам с впечатлението, че няма изход от тази ситуация ,така ли е?
- В един момент ще стане нещо по-голямо и чашата на търпението ще прелее. Със случая  "Сияна" тя преля. Но поуспокоиха нещата, обещаха разни работи, ще видим какво ще направят. Когато бяхме на срещата с премиера обещаха, че ще се промени начинът на поддръжката на пътя и сега ще започнат да се случват нещата. Защото не можем да оправим един участък, а на другите да умират хора. Трябва да има общонационална политика и пътищата да се поддържат по един добър начин, който да осигурява безопасност. Поръчали сме уред, с който ще измерим сцеплението по всички пътища в България, ще им докажем, че под 5% от пътищата отговарят на нормите. И после търсим вина у шофьора, той как да предположи, че няма сцепление, как да се предпази от това? И се прехвърля цялата вина на водача, за да пазим държавата. И като пазим държавата какво – спасихме ли Сияна, или други деца, които загинаха.

Нашият гост

Диана Русинова е експерт в управлението на транспортния риск и превенцията на наранявания и загинали на пътя. Основател и председател е на Европейския център за транспортни политики. Автор е на множество публикации, отнасящи се до проблемите на пътната безопасност. Работата й включва целенасочени инспекции, използване на научен подход при определяна на причините за смърт на пътя, предоставяне на независими разследвания и оценки, свързани с тази тема.