Сексът на екран е застрашен от новата “уелнес” култура
Никой не очакваше, че ще бъда успешна актриса
- Розамунд, вие обичате старите европейски филми. Наскоро говорихте за своите вкусове и ги обвързахте с темите за носталгията и липсата на естетика и риск в днешните по-комерсиални времена. Кое заглавие бихте отличили пред публиката?
- Искам да се спра на шведската еротична драма “Аз съм любопитна”. Причината е, че и аз съм любопитна. Филмът е от 1967 година и е просто превъзходен. Това е историята на млада и бунтарски настроена жена, която смело търси и изследва своята сексуална идентичност. За мен е изключително интересна темата за сексуалността и как тя е представена на екран. Днес в средите има дебат дали не навлизаме в нови времена на пуританщина и цензура. Идеята е, че благосъстоянието, тази”уелнес-култура” превзема живота ни, а сексът отива на задната седалка. На филмовият екран има все по-малко интимност. Изследвания показват, че броят на еротичните сцени в мейнстрийм филми е драстично намалял през последните 20 години. Младите също не искат да гледат секс на екрана.
- А върху какво искате да работите сега?
- Много ми се иска да изиграя главната роля в някоя голяма романтична комедия. Това определено е една от моите актьорски мечти. Но не мисля, че съм първото име, което хрумва на хората, когато мислят за този жанр. Аз никога не съм се вписвала в този калъп, винаги съм била нещо като аутсайдер в комерсиалното кино. За щастие самата аз не си падам по конвенции и задоволени очаквания. Аз руша правилата. Помня когато бях майка без брак и това положение ми се струваше напълно правилно. Вече не ме е страх от това какво си мислят хората за мен. Като бях млада постоянно се тревожех за мнението на околните.
Особено във Великобритания хората винаги искат да те ограничат, да те поставят в удобна рамка. Да рушиш правилата е интересно. А на мен ми идва естествено. Още като бях на 21 си спомням, че всички си мислеха, че съм на 30 години. Никога не съм си представяла, че ще успея. Но успехът е свобода. Свободата да може да си избираш сценариите.
- Вие имате диплома от Оксфорд. Как се връзва академичното минало с холивудското настояще?
- Винаги съм искала да имам и добро образование, а не само артистична кариера. Всъщност прекъснах една година, за да мога да участвам в различни постановки, но все пак завърших. Особено когато се загледах в разкошните стари сгради в Оксфорд - тези архитектурни шедьоври с гаргойлите и кулите, с детайлите си - ме убедиха да остана и да завърша. Но никога не е било особено лесно. Помня периодите на тревожност, възходи и падения, на неочаквани водовъртежи и бури. Моите прекрасни родители ме подкрепяха по пътя и бяха до мен. Те ме научиха, че работата може да носи истинско удовлетворение и да те изпълва.” Аз идвам от артистично оперно семейство и винаги съм искала да играя. При мен по-скоро беше първа необходимост да стана актриса. Имах нужда от това - сякаш никога не е имало друг път за мен. Но никога не съм смятала, че ще прескоча от театъра в киното и ще направя пари в този бизнес. Филмите никога не са били в картите, но за моя изненада кариерата ми пое точно в тази посока.
- Изиграхте изключителна манипулаторка в суперхита “Не казвай сбогом”. Допадна ли ви подобен образ и открихте ли прилики със себе си?
- Аз винаги съм била актриса, която търси възможности за изследване на нови измерения на моята творческа перспектива. Искам да играя персонажи, които ме предизвикват и преначертават границите, поставени от предишното изпълнение. Образи, които ми разкриват нови неща. Актьорската професия е процес на откровение и себеоткриване. Учиш се, растеш, раздаваш се, отиваш отвъд комфортната си зона, случват се изненадващи неща. След “Не казвай сбогом” пред мен се откриха страхотни актьорски възможности.
- Какви бяха тези възможности?
- Ами, например ролята в “Много ми пука”. Когато прочетох сценария на “Много ми пука”, помня, че моментално си казах: “Наистина искам да го направя. Искам да бъда лоша. Искам да кажа тези неща”. Обичам подобни предизвикателства. Приемам злодейски роли с отворени обятия.