Историкът академик Георги Марков, пред “Труд news”: Такава корумпирана държава не сме имали в историята

Наркотикът на властта води до самозабравяне

Корупцията така се развихри и тези, които преди грабеха, те вече не са някакви мутри, те са предприемачи, бизнесмени, политици. Те не са хората с бухалки, те имат други начини да „бухат”- чрез прокуратурата и съдебната власт, които също са засегнати от корупцията. Това означава, че няма кой да преследва корумпираните. Това е тъжната констатация на историка Георги Марков. Разговаряме с него за корупцията, властта и възможността за възраждане на авторитарни тенденции в политиката ни.

- Академик Марков, има ли опасност от възраждане на авторитарни тенденции в българската политика?
- Има тенденция още от царска България. Цар Фердинанд има „личен режим” – поставя конституционната монархия над парламента. Той назначава и уволнява министри, съставя правителство, което трябва да печели изборите и т.н. При цар Борис III деветнадесетомайският преврат през 1934 г., след като той отстранява военния съюз, той също се възползва от авторитарните тенденции на безпартийното управление. И вече при БКП имаше тоталитарна власт, по съветски образец. В момента авторитарни тенденции в политиката има в много страни от Европа – вижте Германия, Франция, Румъния… Не знам обаче в България доколко „Възраждане” ще намери подкрепа. Хубавото е това, че за въвеждането на авторитарен режим е необходима промяна в конституцията, а тя е трудно постижима – необходимо е квалифицирано мнозинство. Така че, поне засега – няма пряка опасност.

- Част от обществото ни се чувства разочаровано от партии, които дойдоха на власт с антикорупционна риторика, но бяха обвинени в това, срещу което се бореха. Какво е обяснението ви за тази „корупционна спирала” в политическия ни живот?
- Корупция има навсякъде, тя не може да се изкорени изцяло, но при нас тя е придобила потресаващи размери. Определени политици говорят непрекъснато по телевизията и твърдят, че те ще унищожат корупцията. Това е симулативна наглост, защото те казват, че ще се борят срещу корупцията, но самите те са корумпирани. За съжаление, корупцията така се развихри и тези, които преди грабеха, те вече не са някакви мутри, те са предприемачи, бизнесмени, политици. Те не са хората с бухалки, те имат други начини да „бухат”- чрез прокуратурата и съдебната власт, които също са засегнати от корупцията. Това означава, че няма кой да преследва корумпираните. Те са свързани. Корумпирани избират главния прокурор, а на тях им се казва: Внимавайте, защото ако не слушате, ще ви махнем.

- Корупцията само лоша практика ли е, или вече се е превърнала в структурен проблем за българската политическа система?
- Истината е, че е структурен проблем, тъй като некорумпирани политици нямат шанс за кариера – така са навързани олигарси, групировки… Те ги поставят на власт, те могат да ги махат от властта. Такава корумпирана държава не сме имали в историята. При тоталитарната власт имаше строг контрол – спомням си, че един генерал от МВР, който беше от бригада „Чавдар”, беше началник „ТИЛ” на МВР го бяха хванали, че е раздавал незаконно апартаменти и Живков казал веднага да го прибират. Друг беше уволнен за това, че в чужбина купувал долари и марки. Но тогава имаше контрол. Истината е, че ние не бяхме подготвени за демокрацията. И стана нещо естествено този или онзи олигарх да се меси във властта и политиката… Политиците отвратиха българите от политиката. Затова българите все по-малко гласуват. Виждате, че само една трета от народа ходи да гласува. Знаете, какъв възторг имаше на първите свободни избори за Велико народно събрание. Имаше опашки в секциите. А сега? Хората казват: Няма да им гласуваме. А като не гласуваме, това подпомага корумпираните типове. Така ги избират много лесно! И задавам въпроса на юристите – това събрание и оттам това правителство легитимни ли са? Какво им е легитимното? Във ВНС бяха Валери Петров, Гиньо Ганев, имаше юристи, интелектуалци? Къде са сега юристите, които коват законите? Къде са интелектуалците? Преди имаше един юридически факултет – в Софийския университет, сега са над 10. Раздават дипломи. Гиньо Ганев, Бог да го прости, ми викаше, виж кой сега кове законите – някой си Искра Фидосова, завършила право в Монтана! Няма вече в парламента истински юристи, няма и интелектуалци. Интелектуалците се отвратиха от политиката.

- То май вече не останаха и интелектуалци…
- За съжаление и това е вярно. Няма личности в Народното събрание. Наталия Киселова е доцент по конституционно право, но тя не е от онези личности, които правиха конституцията навремето. Вече няма такива личности. Преди няколко години бях с Петър Стоянов в „Панорама” и Бойко Василев ме пита: Вие от коя пария сте? Отговорих му че не съм от никоя партия и съм за безпартийната власт. Петър Стоянов веднага се обади и каза: Не, няма демокрация без партия. Ама, вижте, една еднопартийна диктатура е лошо, но кое и е доброто на безкрайно многопартийната система, при народ, който се топи като лански сняг? Създават се всякакви партийки, за да се докопат до кокала, както казва нашият народ.

- Като историк виждате ли повторение на познати сценарии от близкото ни минало?
- След авторитарния или личния режим - на 19 май 1934 година, когато се събират Кимон Георгиев, Дамян Велчев и другите превратаджии, Дамян Велчев казва: Кимоне, много партии станаха – 15, трябва да правим преврат. Казва, че ще ударят ключа на Народното събрание за 4 години и го правят. Разпускат НС и министър-председателят Мушанов излиза на балкона на къщата си на „Московска” 45, искайки да види как народът на площад „Народно събрание” иска демокрация. Ама е световна криза – цените растат, скъпотия, безработица и никой не излиза да протестира. Следват четири години диктатура. Без партии. И когато цар Борис Трети възстановява Народното събрание, той го възстановява без партии. Кандидатите са мажоритарни, кандидатират се като личности, а не като партийни водачи.

Сега махалото се люшна и настъпи една страшна демагогия. Говорят за нулева толерантност към корупцията, а уговарят подкупи. Добре, че вече има съвършена техника, която може да ги уличи. Гледах по History channel – с изкуствен интелект са възстановили по движението на устните какво си говорят Хитлер и Чембърлейн в началото на войната – много съм впечатлен. Един мой приятел разказва в мемоарите си, които излязоха през 1997 г., че като ходил при Живков, той му написал на едно листче – подслушват ни, да излезем в градината. Така че нищо ново не се случва. Има колекция от записи, които се пускат срещу когото трябва и когато трябва! Не разбирам защо някои смятат, че са недосегаеми. Наркотикът на властта води до самозабравяне. През 2001 г. издадох „Поуки за държавниците”. Накрая направих 30 извода. Аз имам много лични наблюдения, включително и върху колеги, които станаха министри. Променят се напълно, стават други хора. Отиваш при него, а той си гледа часовника и казва: Нямам време да се занимавам с вашия институт. Аз сега се занимавам с проблемите на държавата. Това е наркотикът на властта. Самозабравят се и решават, че са недосегаеми. Няма недосегаеми обаче. Знаете, че Илия Павлов имаше по-голяма охрана от президента Първанов. Беше казал на Луканов, че той кара влака и т.н. Кой ще кара влака? Трябва много да се внимава. Може да натрупаш много имоти, да имаш частни самолети, но никой не е недосегаем.

- Казвате, че липсват личности и добри юристи в парламента. Няма ли вече такива в страната?
- Има, но те не искат да се занимават с политика. Имаме добри икономисти, финансисти и юристи, но те са отвратени от политиката. Олигарсите ги отвратиха. У дома казвам: Първо ще вечерям и след това ще пускате телевизора. Не мога вече. Викаха - 45 години стигат. А 35-36 години не стигат ли? Какво сте построили – молове. А къде сте построили едно читалище, една библиотека. България има първата атомна централа на Балканите. От четири реактора оставиха два, излъгаха че ще строят „Белене” и това не направиха. Една национална детска болница строят 35 години и гледам една постройка, която стои като символ на нашата демокрация. "Златният телец" измести Карл Маркс, измести "Капиталът". Златният телец е над всичко. Хората станаха потребители. И това се насажда от олигарсите. Слушам съседите си, говорят си къде има промоции. А търговците първо вдигат цената, след това я намаляват и твърдят, че правят промоция.

- Предлагам ви да минем в сферата на геополитиката. Как бихте определили настоящото геополитическо положение на България в контекста на конфликтите в Близкия изток и Украйна?
- Аз се учудвам, че анализатори и политици на Запад употребяват определението възможна Трета световна война. Как може толкова леко да се говори. Казвам, че няма да има кой да напише историята. Аз съм написал историята на двете световни войни. В момента няма лидери. Вижте един Макрон. Къде е Дьо Гол? Като дойде Макрон, Бойко го беше поканил в Евксиноград преди няколко години и неговата учителка го водеше за ръчичка. Той е неин ученик – психиатрите ще кажат за какво става дума. Ами, в Англия Чърчил къде е? Няма ги тези лидери. Тръмп е милиардер, той е позьор, той е актьор. Мисли, че като е президент, ще влезе в историята. Видяхме и Мъск. Но те не са класически политици. Те са много богати хора. За тях всичко е сделка. Няма и авторитетни държавници, не говоря за авторитарни. Погледнете и Брюксел-  Урсула фон дер Лайен беше най-лошият военен министър в Бундестага. И когато я избраха в Брюксел, германските генерали се събираха да се черпят. Не знам кой я слуша в ЕС. Източна Европа вече си връща самочувствието – вижте Орбан, вижте словашкия министър-председател. Вече и има и едно връщане към национализма – вижте Германия. Немците бяха толкова смачкани, че само споменаването на Аушвиц ги водеше до извинения. Споменаването на Аушвиц по време на спор караше всеки германец да млъкне. Имах колега от Германия и през 90-те години вървим с него по Славейков, където той вижда книгата „Майн кампф“. Пита ме, как може това – в Германия за подобно нещо направо се отива в затвора. Казах му, че в царство България книгата не е преведена. „Майн кампф“ я преведоха по време на демокрацията. Сега вече и в Германия не е така. Вижте „Алтернатива за Германия“...

- Какви според вас са най-сериозните рискове пред България в момента?
- Има много силно разделение между бедни и богати. Има и партии, които ще стъпят върху отрудените и обезверени хора и ще им кажат: Вижте богатите. Проблемът е, че в България няма средна класа. Ето, един професор трябва да е средна класа. Преди като ме питаха в Германия колко ми е заплатата, казвах, че не е морално да се пита. В България има много хора, които живеят бедно и, разбира се, са недоволни. Тези хора трупат, трупат гняв и той може да изригне. Гневът също има предел. А изригването е опасно. Политиците трябва да разберат, че не бива да се стига до крайния предел. Защото в България е имало Гражданска война и са се стреляли по улиците и е имало политическо насилие, и Света неделя е гърмяна... Така че политиците трябва да разберат, че не могат да продължават още 35 години.

- Смятате ли, че либералните модели в Европа вече са изчерпани и какво идва след тях?
- Край на историята ще има, когато има край на човечеството. Не дай Боже да има Трета световна война, която ще бъде ядрена. Бъдещето е на либералната демокрация според Фукуяма. Ако продължаваме така, отново ще има сблъсък. Големите държавници познават народопсихологията. Знаят как, докога и докъде. И примери от историята. А тези сега не познават народа си – ходят насам-натам, посреща ги някакво твърдо избирателно тяло, а всъщност те говорят пред свои активисти. И те, разбира се, им ръкопляскат. Те просто се самозабравят. Преди години попитах една дама от Министерския съвет: Защо тук не четат история? Отговори ми: Как ще четат история?! Те мислят, че правят история. Казах ѝ, че трябва да четат история, защото нито са първите, нито ще са последните... Имаше един политик, който заяви, че ще управлява поне 20 години. Изкара един мандат. Не бива да си въобразяваме. Историята е поучителна наука. Нашият народ е търпелив, но има предел на търпението и политиците трябва да се осъзнаят.

Нашият гост
Георги Марков е роден в Пловдив през 1946 г. Завършва история в Алма Матер. Специализира в Института за европейска история в Майнц, ФРГ. Професор, д-р на историческите науки, академик от 2008 г. От 1993 г. до началото на 2012 г. е директор на Института по история при БАН. Автор на десетки книги и учебници, написал е много студии и монографии.