Даниела Везиева, финансист от СИНПИ, пред „Труд news“: Трябва да има политика за пазарно регулиране на цените на стоки от първа необходимост

Намесата на държавата в пазарната икономика трябва да е балансирана и да се базира на икономически модели

Проверки на НАП показаха покачване на цените на редица основни хранителни стоки на много места в страната само в рамките на две седмици. За обществено обсъждане е публикуван закон за ограничаване на надценките при търговия с храни, а държавни институции трябва да подготвят пътна карта за пенсионна реформа. С въпроси има ли спекулативно повишаване на цени, законът за надценките ще ограничи ли поскъпването и необходимо ли е вдигане на осигуровките се обърнахме към финансиста Даниела Везиева.

- Г-жо Везиева, очаквате ли, че влизането ни в еврозоната ще бъде повод редица търговци да повишат цените?
- Определено очаквам увеличение на цените и не само защото търговците ще увеличат цените, а защото има и обективни обстоятелства за това. Увеличението на цените на електроенергията, на петрола, на водата се отразява на производството на всички стоки за потребление. Увеличението на акцизите и митата също влияе върху цените. Това са реалните причини за увеличението на цените, процес, който наблюдаваме и в момента, а и от началото на годината. Четейки какви са нагласите за налагане на нови санкции върху газа и природните ресурси от страна на ЕК, не очаквам да има намаление на цените на електроенергия и основни продукти за производството, а обратното. В същото време наблюдаваме и чисто спекулативен подход от страна на търговците и той до известна степен е оправдан. Нестабилната геополитическата обстановка и поведението към спад на борсите в последните две седмици води до презастраховане от страна на производители и търговци, което рефлектира негативно в крайния потребител.

- Изпълнителният директор на НАП Румен Спецов изнесе данни, според които в рамките на две седмици във всички наблюдавани от приходната агенция групи стоки има покачване на цените. При някои поскъпването стига до 25 и дори до 83 на сто. Смятате ли, че такива повишения са обосновани?
- Като потребители всички виждаме, че цените се покачват и то не само през последните две седмици. Сега, като че ли с процедурата по влизане в еврозоната, този процес се задълбочи. Дали са обосновани? До известна степен - да, но се наблюдава и спекулативно увеличение.

- Държавните институции имат ли възможност да спрат спекулативно покачване на цените? Имат ли достатъчно правомощия и възможност за налагане на санкции?
- Законодателството е хармонизирано с европейските норми, така че институциите имат и правомощия и задължения, както в целия ЕС. Дали на практика сработва - по-скоро не. Това не се дължи на липса на правомощия, а на качество на контрол. Ако се прилага цялата строгост на законите и наредбите, ще намалее спекулата. В същото време има много актове - и законови, и подзаконови, които дублират или прехвърлят правомощия към и между институциите, което прави изпълнението на мярката или невъзможно или намалява въздействието u. Само като пример - през Закона за бюджета се промениха много текстове в други закони с изменения и допълнения. Така направени промени обикновено са частични, но в повечето случаи водят до промяна на философията на даден закон. Правенето на промени в законодателството „на парче“ често води до объркване и пасивност на институциите.

- Министерството на земеделието публикува за обществено обсъждане проект на закон за таван на надценките при търговия с храни? Смятате ли, че този закон ще ограничи поскъпването?
- Има различни мнения по въпроса за налагане на таван на цените. Повечето експерти смятат, че налагането на тази мярка няма да доведе до реални намаления на цените. Смята се, че това по-скоро ще засегне производителите на стоки, защото таванът на цените трябва да е адекватен на разходите за производство и естествено печалба за производителя и за търговеца. При тази динамичност на разходите за производство, предвид увеличенията на електроенергия и основни суровини, механизмът за налагане на таван на цените трябва да е много гъвкав. Някъде прочетох за предложение на две седмици да се правят анализи и да се определя таван за различни групи стоки. Ако действително се създаде такъв механизъм и през две седмици да се осъвременяват стойностите, това би бил сериозен риск за производителите, защото означава на такъв период да се прави ценообразуване. Има различни практики в държавите от ЕС, някои наложиха таван на надценките, други използват пазарни механизми за овладяване на цените. Например във Франция има държавни дружества в различни браншове, които участват в регулирането на пазара чрез по-ниски цени. Този модел е работещ от много време там. Според мен трябва да има държавна политика по отношение на пазарното регулиране на цените, особено за стоките от първа необходимост. И тази политика трябва да бъде основана на икономически модел, а не на административно налагане на цени.

- Законопроектът предвижда таван на надценките да има само за някои основни стоки, определени от Министерски съвет. Смятате ли, че това е удачно, какво ще стане с цените на стоките, за които няма таван на надценките? 
- Не мисля, че ефектът от подобно решение ще бъде много резултатен. Има реален риск да накараме производителите да ограничат дейността си. Поражда се и въпросът, когато засилим административния контрол върху част от стоките, тогава какъв ще бъде контролът върху останалите, извън списъка на Министерски съвет? Намесата на държавата в пазарната икономика трябва да е балансирана, планирана и да се базира на икономически модели, за да има резултат.

- Защо усещането на хората за инфлация значително се различава от официалните данни на НСИ. Причината за това не е ли, че в потребителската кошница на НСИ за отчитане на инфлацията има твърде малко стоки и услуги, а поскъпването на останалите не се отчита?
- Зависи коя потребителска кошница имате в предвид - малката или голямата, или за хармонизирания индекс на потребителските цени, който пък се базира на средна потребителска кошница? От изнесените данни и коментарите на председателя на НСИ потребителската кошница за изчисление на инфлацията се променя всяка година. Промените в потребителската кошница се правят на база на изследването на потреблението на домакинствата, за да се отчете потреблението на дадена стока, дали то намалява или се увеличава потреблението на друга. Промяна също се прави, според НСИ, когато изчезне определена стока от пазара или се промени спецификацията на стока - например грамаж, модел и други. Актуализацията на потребителската кошница се извършва всяка година, за да бъде представителна за модела на потребление на домакинствата: местата и магазините, в които пазаруваме, стоките и услугите, които купуваме и сумите, които харчим за тях. ЕС ще промени класификацията, която се използва за изчисляване на инфлацията, от 2026 г. Усещането на хората за по-висока инфлация е, защото пазарувайки, плащайки за различни услуги, ползвайки болнични услуги, виждат реалното увеличение. Напоследък излизат различни анализи и коментари за данните на НСИ, видимо усещането у всички нас е, че представените числа не ни дават увереност, че живеем по-добре или че инфлацията е 2,7%.

- Готови ли сме за въвеждане на еврото, сега подходящ момент ли е за влизане в еврозоната или е по-добре да изчакаме?
- Ние бяхме готови за влизане в еврозоната още преди 5 години, но тогава не ни приеха, отчитайки, че не покриваме критериите. Към днешна дата, макар и формално да покриваме критериите, не сме по-готови. В крайна сметка, ако прочетем целия доклад, анализите и препоръките не са по-различни от предходния конвергентен доклад. Отново се посочват като рискове фискалната ни политика, отново се отчита демографската криза и отражението u върху всички сфери на обществения живот. Коментират се и повишаването на доходите, които според доклада се увеличават административно, което е риск, защото увеличението на доходите не отговаря на темпа на производителността на труда. Ще влезем в еврозоната с доста по-ниски доходи от останалите държави членки, но в същото време икономически не предпоставяме да догоним доходите на останалите през производителност на труда. Освен това в самата еврозона не се спазва един от критериите - да се поддържа до 60% задлъжнялост. От изнесените данни се вижда, че Италия има съотношение 117% дълг, Франция 112%, Германия 84%. Видимо големите икономики се задъхват, а самата еврозона не осъществява достатъчен контрол по изпълнението на собствените си критерии. От последните данни може да се заключи, че политиката на ценовата стабилност на страните от еврозоната не се изпълнява. Несигурността от геополитическите промени също е тревожна причина, за да помислим добре дали сега е момента за влизането ни в еврозоната. От една страна новите предложения на ЕК за поетапно спиране използването на евтина руска енергия, от друга страна предложението на САЩ за нови мита не предполагат стабилизиране на икономиките на ЕС. Все повече европейски анализатори отчитат, че приложените пакети от санкции срещу Русия са отслабили икономиките в ЕС и не са постигнали основната си цел - дестабилизиране на руската икономика. В доклада от края на миналата година на Марио Драги са изведени няколко извода - зелената сделка е много скъпа и трябва да бъде коригирана, конкурентоспособността на ЕС е значително намаляла и трябва нова политика, ако искаме да стоим икономически добре на пазара. Демографската криза е тежка и Европа стои пред заплаха да не може да поддържа социалните си системи. Вече открито се говори за провоенни бюджети на държавите членки, което на практика означава, че приоритетите като конкурентоспособност, образование и здравеопазване не са водещи. Изреждайки всичко това искам да кажа, че много разумно и внимателно трябва да се вземе решение за момента на влизане в еврозоната. Никой не отрича самото влизане, ние сме поели този ангажимент, но националната ни сигурност изисква внимателен прочит на случващото се в света. Ние не живеем изолирано, България не е остров, заобиколен и недокоснат от глобалните предизвикателства, и затова трябва да отчетем всички позитиви и рискове от това решение, за да се вземе правилното за развитието на държавата ни в следващите години.

- Смятате ли, че трябва да има референдум за приемане на еврото от 1 януари 2026 г.?
- Да, смятам, че трябва да има референдум за еврото. Особено през призмата на случващото се в последните месеци, цялата световна несигурност и огромното разделение сред българите. Няма как да се вземе такова важно решение без да поискаш мнението на народа. Политическите решения трябва да отразяват мнението на суверена. А виждаме, че социологическите проучвания показват по-скоро негативно мнение на над 50% от българите. Провеждането на референдум по-скоро би дало възможност да се отговори на много въпроси и да се тушира напрежението, тъй като досега реално нямаше разяснителна кампания. Динамиката на глобалните процеси изисква правителството да предлага политики и мерки за преодоляване на кризи и за развитието на държавата.

- Парламентът възложи на Министерството на финансите, Министерството на труда и социалната политика, НАП, НОИ, КФН и Фискалния съвет да направят пътна карта за пенсионна реформа. Смятате ли, че трябва да бъде променено „швейцарското правило“ за ежегодно увеличение на пенсиите? Имаше идеи правилото да бъде променено, така че по-голяма тежест да има инфлацията, а не увеличението на доходите. Трябва ли да бъде увеличена пенсионната възраст?
- Според мен не трябва да се увеличава пенсионната възраст. Необходима е цялостна политика за преодоляване на демографската криза. Самото увеличение на пенсионната възраст няма да реши проблемите със застаряването на нацията, проблемите с липсата на кадри, с това че ако сега на 100 работещи се падат по 34 пенсионери за издръжка, то прогнозите за следващите години до 2070 са, че 100 работещи ще издържат 55 пенсионери. Определено имаме нужда от демографска политика, а не само от увеличение на пенсионната възраст.

- Министерство на финансите планира увеличение на осигуровките. Трябва ли това да бъде направено?
- Не само се планира, но то е заложено и в бюджета и в бюджетната прогноза за следващите четири години. Дали ще даде положителен резултат - със сигурност ще има увеличение във фиска. Дали ще има положително отражение върху икономиката ни - по-скоро изглежда, че се наказват работещите, увеличавайки данъчната тежест. Не съм сигурна, че ще стимулира младите хора да търсят кариерно развитие в страната ни. Не видяхме реална оценка на въздействието от въвеждането на тази мярка, така че към момента по-скоро нямаме пълната картина от ефекта на тази мярка.

Нашият гост
Даниела Везиева е магистър по финанси от Стопанска академия “Д. А. Ценов” - Свищов с допълнителна квалификация “Контрол в публичния сектор”. Доктор е по икономика от НВУ “Васил Левски” - Велико Търново. Притежава опит в сферата на публичните финанси и администрацията. От 2003 г. работи по проекти, свързани с децентрализацията и въвеждане на нови модели на управление. От 2007 г. до 2014 г. представлява България в Бюджетния комитет на Европейски училища. От ноември 2014 г. до февруари 2017 г. е зам.-министър на икономиката. От май 2018 г. до март 2019 г. е съветник в кабинета на председателя на Комисията за финансов надзор. От май до септември 2021 г. е съветник към министъра на икономиката. Служебен министър на икономиката е от 16 септември до 13 декември 2021 г. Оттогава заема мениджърски и ръководни длъжности в областта на банковата и консултантска дейност. От 2022 г. е част от експертния екип на Стратегическия институт за национални политики и идеи - СИНПИ.