Любомир Асенов, спортен фотограф, пред „Труд news“: Правим автомобилни състезания на принципа на селската кушия

Пилотът може и да е без книжка, задачата му е да е възможно най-бърз

Едно от редките автомобилни състезания у нас - Планинско изкачване „Аладжа манастир“ - доведе до смъртен случай в публиката, след като кола излезе от трасето и се заби в тълпата на място, забранено на зрители. Полицията „реши“ случая като веднага „изкара“ положителен полеви тест за амфетамини на пилота Нейко Нейков и го арестува. А впоследствие се оказа, че кръвната проба на Нейков е чиста и той бе освободен.
За това кой е виновен и може ли изобщо да се говори за вина на пилот в автомобилно състезание говорим със спортния фотограф Любомир Асенов, който е тясно свързан с автомобилния спорт, а освен това има опит от събития от най-високо световно ниво като кръговете от Формула 1 и Световния рали шампионат.

- Когато се случи нежелано събитие, нашето общество реагира сякаш задължително трябва да бъде намерен виновен, който да понесе наказание. Автомобилният спорт обаче може би трябва да прави изключение...

- Колкото и грозно да звучи, това е спортен инцидент. Все едно на футболен мач да те удари топка, да паднеш и да си удариш главата в седалката... Това е събитие, което е обявено, като автомобилно спортно състезание - планинско рали. Една кола е тон, тон и половина. Когато ù придадеш скоростта, с която трябва да се движи, тя не може да бъде спряна от найлонови ленти и това трябва да го знаят всички. Дори от мантинелата - в този случай имаше точно такъв удар. Друг е въпросът защо тези хора са застанали там, но това е и до спазване на правилата...

- Организаторите са указали с табела като забранено за публика мястото, на което е станала трагедията. Трябвало ли е да направят нещо повече?

- Не може хората в публиката да казват: „Ще застана, където си искам“. Излиза, че маршалите трябва да ходят като пъдари или да се разположи полиция. Може, ако си журналист и си подписал декларация, че носиш отговорност за последиците. Аз на всяко състезание от Формула 1 подписвам декларация, че каквото и да се случи с мен, нямам никакви претенции към организаторите, ФИА, собственика на пистата - към никого. Защото мен ме допускат до места, където не трябва да има публика, за да мога да си свърша работата по най-добрия начин. Поел съм си риска къде ще застана, но има и специални „червени“ зони, в които и на нас ни е забранено да заставаме. И ние ги спазваме. Когато търсиш най-страхотната снимка, на първо място трябва да застанеш така, че това да не се превърне в снимката на края на живота ти. Дори ако целта е да се похвалиш в социалните мрежи - няма смисъл да се хвалиш къде си бил за последно. Аз разбирам защо тези хора са застанали точно от външната страна на завоя - виждат правата, по която идва автомобилът и имат по-дълъг момент, в който се наслаждават на минаването му. Но при загуба на управление центробежните сили изхвърлят автомобила точно там. Умишлено забранителните ленти са сложени там. Ако застанеш от вътрешната страна, да, ще видиш по-малко, но ако стане нещо непредвидено, ще се прибереш вкъщи... И аз като фотограф не съм застрахован, че през главата ми няма да мине кола, но аз съм поел моя риск и това е начинът, по който искам да живея и работя. И все пак ние имаме строго определени правила - не трябва да сме седнали или на коляно, трябва да можем да реагираме, да скочим в някаква посока, ако видим нещо в обектива, дори ако трябва да хвърлим техниката. Ако си седнал, докато се изправиш, колата е върху теб. Има много дребни детайли, които се учат с години, а на големите състезания има специални бюлетини, с които обучават фотографите - какво да правят, на какво нямат право. Някой е написал 15 листа не защото не е имал какво да прави, а защото всички трябва да се приберат вкъщи. На пропуските за всяко състезание, на което ходя в чужбина, първото и най-подчертано нещо, което можеш да прочетеш, е „Моторният спорт са опасен“.

- Много бързо пилотът беше нарочен, направиха му тест за амфетамини, който е дал положителен резултат и той бе арестуван. Може ли пилот, който участва в автомобилно състезание, да бъде третиран като участник в пътното движение? Трябва ли да спазва знаците, маркировката и ограниченията за скоростта?

- Пилотът може да участва в автомобилно състезание без да има шофьорска книжка, дори имаше такъв случай с пилот, който караше в специалните етапи, а след това се сменяше с навигатора, който закарваше колата до старта на следващия етап. Пилотът трябва да има лиценз, който се издава от автомобилната федерация. За да покаже полицията, че си върши работата, казаха, че човекът има положителна проба за амфетамини. По този начин населението се озлобява срещу автомобилния спорт, срещу всякакъв спорт, срещу автомобилисти, срещу организатори... Излиза, че някой отишъл някъде, надрусал се, качил се на колата и сгазил няколко души, а сега ще се отърве. Сега излязоха и кръвните проби - нито алкохол, нито наркотици. Но някой трябваше да побърза да каже, че имало амфетамини. Всички са наясно, че тези тестове не са най-точните. Може би имат някаква роля, за да може полицията да се ориентира дали някой водач е използвал нещо, но беше напълно излишно да се оповестява каквото и да е. Вината в най-голямата степен е на публиката. Дори да има маршал на съответното място, той няма как да пресече шосето в този момент, за да предотврати присъствието на публика там. Най-много самият той да си рискува живота. Но българинът не обича някой да му казва, че нещо не може... И все пак ако тази федерация имаше ясни правила и задължения към организатора какво трябва да има, като съответно тези правила бяха надграждани с годините - вероятността да се случи такъв инцидент нямаше да е нулева, но щеше да е много по-малка. Ако трябва да съм искрен, всяко следващо състезание, което се провежда по този начин, крие вероятност отново да се случи нещо подобно. Не за друго, а защото няма система за развитие на безопасността по време на състезание. Ние продължаваме да го правим на принципа на селската кушия. Никой не чете малките букви и никой не слуша какво трябва да се прави. За всичко има застраховки, само публиката няма застраховка. Би имала, ако си купи билет, но тук няма билети. Колкото до пилота - той трябва да кара възможно най-бързо, на границата на способностите си. Няма право да е под въздействие на алкохол или опиати. Беше голяма излагация от страна на полицията и много тъпо за пилота - сега нека да доказва, че няма сестра, нищо че има нулева проба. А тази смърт той ще си я носи в главата до края на живота.

- Къде се къса връзката от Министерство на младежта и спорта, Автомобилната федерация в България и организаторите на състезания?

- ММС е главният отговорник, давайки линенз на федерация, тя да излъчи шампион в съответния спорт. Министърът на младежта и спорта не е длъжен да разбира от автомобилни състезания, художествена гимнастика, вдигане на тежести или от кърлинг, а трябва да издаде лицензи на тези федерации, които от своя страна да провеждат своите състезания. Следващото ниво е спортната федерация, която определя изискванията, при които да се провеждат състезанията. От нея зависи колко и какви събития ще има - в автомобилния спорт, да речем, какви ще са техническите изисквания, колко пилота ще участват, ще има ли публика, ще има ли купа, колко тоалетни ще има и т. н. Оттам-нататък организаторът на състезанието се съобразява с тях - ако изискванията са минимални, всеки ще прави състезанията според минимални изисквания. Ако са по-строги, ще има много по-малко състезания, които обаче ще са на много по-високо ниво. И според мен е по-добре да имаме три събития, но да са както трябва - докато се научим как се прави, докато съберем пари, за да правим нещата като хората, или докато изградим инфраструктура, която да бъде достатъчно добра или докато намерим правилните пътища и правилните хора, които да го направят. Отколкото да имаме 13 събития и пак да имаме същите проблеми. Ние вече нямаме и Европейски рали шампионат - България излезе от всички възможни топ състезания във всяка една дисциплина. При все, че отново ще кажа - случилото се във Варна е чист спортен инцидент и несъобразяване на публиката. Но този проблем няма да се реши със закриване на автомобилния спорт. Ако дам за сравнение мотокроса - там събитията са организирани с правила. Българската федерация по мотоциклетизъм не е имала проблем с организацията и спазването на правилата, част са от международния спортен календар. Горна Росица беше най-посещаваната писта в света, а в автомобилния са ни изгонили отвсякъде. Всички доклади на ФИА от международни ралита в България са много тъжни за нас. Трябва да удариш по масата и да кажеш, че правилата ще се спазват. Ако си затваряш очите, за да не се разсърди този или онзи, няма как да стане. Така е даже и във Формула 1 - има много подробни изисквания, на които отборите или пистите трябва да отговарят.

- Написахте коментар в социалните мрежи след случилото се във Варна, гневен или тъжен, но от него сякаш може да се заключи, че според вас трагедията е закономерна...

- И е гневен, и е тъжен, при това го написах много обрано. Бесен съм от тази ситуация, но определено случилото се е закономерно. Това е така, защото няма никаква методика на правилно действие на Автомобилната федерация в България след отнемането на лиценза на БФАС и даването му на АФБ. Наистина клубовете са разединени, както всичко останало, виждаме, че подобно е положението и в други спортове - в шахмата, в леката атлетика например. Явно това ни е манталитет. Смениха се и много спортни министри, много хора се упражняваха върху автомобилния спорт, а повечето хора в политиката не са се събличали по физическо, да не говорим да знаят какво е автомобилен спорт. Когато Владимир Илиев беше председател на БФАС и можеше да направи нещо за автомобилния спорт, но тогавашният министър на спорта Красен Кралев за един ден отне правата на БФАС и ги даде на АФБ. А те веднага започнаха с репресии - ако участваш там, няма да участваш тук, ако не платиш веднага, лицензът ти остава „на трупчета“... Изведнъж станаха „шефове на водопад“, защото автомобилната федерацията никога не е имала големи спонсори, всичко идва от участниците, които се състезават и си дават парите от ентусиазъм. Повечето от тях са механици или имат сервизи, развили са по един или друг начин любовта към автомобилния спорт и не се състезават на улицата. Това са хора, които си бъркат в джоба и дават 5000, 7000 или 10 000 лв., за да си подготвят колата, да с платят за механици, за гориво, за хотел и отиват на събитие, на което няма никакви ясни правила. Те са жадни да имат възможност да си извадят колите и да карат на състезания, те за това живеят. Още преди години, когато президент на федерацията беше Александър Александров, беше поставена цел да се уеднаквят стандартите със световните в автомобилния спорт - да се обучат наши маршали, да обезопасяваме, да има стандарт на съдийство и безопасност, да имаме адектатна техническа комисия, колите, които нямат лицензи, да не участват в тези класове, на които не отговарят... Както е по цял свят - мога да го кажа, защото снимам автомобилни състезания от 20 години. Но тогава се смени управлението на федерацията, за да не се разсърдят част от организаторите. Защото се оказа, че трябва да дадат повече за сигурност, за огради, трябва да има стая на медиите и т. н. И те казаха, че това не може да стане, а нещата се върнаха, където са били в средата на 90-е години... Това е едва трето състезание, откакто върнаха лиценза на АФБ. Досега нямаше инциденти, защото нямаше състезания. Но в този случай искам да кажа още нещо - най-малкото организаторът на планинското рали във Варна заслужаваше да се случи такова нещо на негово събитие. Той претърпя най-голямата си загуба - неговият син Тодор Славов загина по време на състезание и именно в негова памет се организира Планинско изкачване „Аладжа манастир“. Може би Слави Славов повече никога няма да пожелае да организира състезание...

Нашият гост
Любомир Асенов e оден на 2 октомври 1979 г. в София. Посвещава живота си на това да запечатва историята чрез кадър. Учи фотография във Варненския свободен университет и от 2006 г. работи професионално като фотограф. През 2012 г. основава спортната фотоагенция LAP.bg, която бързо се утвърждава в медийното пространство. Единственият български фотограф с постоянна акредитация за Формула 1. Признат от Международната асоциация на спортната преса (AIPS) - през 2019 г. попада в Топ 15 на най-добрите спортни фотографи в света. През май 2024 г. представя мащабна открита изложба на “Моста на влюбените” в София с 60 знакови фотографии от българския и световния спорт. Зад обектива му оживяват: златните ансамбли по художествена гимнастика, олимпийски медалисти, Григор Димитров, Александър Везенков и още десетки емблематични фигури. Удостоен с почетна грамота и знак от Президента на България за принос към спортната журналистика.