Дичо и Митко Кърнев от D2: Ние не се пазехме чак толкова от фенките

Любовната мъка и разделите могат да родят повече творчество

Волейболистите ни дадоха пример на всички да се обединим и да не хленчим, за да вървим напред

- В музикалния ни ефир вече се появи първата песен на D2, която записахте в оригиналния ви състав от преди 20 години - “Преди да кажеш не”. Представихте ли я вече на живо пред публиката и как се приема тя?
Митко Кърнев: Приема се изключително! Ние я представяме на живо през цялото лято, по време на нашата концертна дейност, като бис. За щастие на всеки концерт има бис, така че вече сме я свирили няколко десетки пъти. Тези дни имаше и официална премиера на песента и видеоклипа и получихме много силна обратна връзка в положителна посока от нашите фенове - един път към песента и втори път от факта, че Дичо се е върнал. Истината е, че ние сме заедно от година, което обаче не значи че цяла България го знаеше, защото има хора, които чак сега научават.
Дичо: Това, което наблюдавам в социалните мрежи е, че хората се кефят много на “Преди да кажеш не” - пишат само хубави неща за нея и си я постват. На мен често ми споделят, че песента е много готина.

Дичо

- Какво е усещането да сте отново заедно на сцената? 
М.: Усещането е същото както едно време, за щастие! През тези 20 години, групата не е прекратила своята дейност и с други вокалисти е работила при голям успех, но завръщането на първия ни вокалист Дичо определено е новина, чакана с най-искрените чувства от феновете ни.
Д.: Това е сякаш едно семейство се е разделило и след 20 години пак се събира! Големият плюс от цялото нещо е, че го правим заради публиката, защото през всичките тези години хора са ме питали - защо не се върнеш, това е любимата ми група! Поне 10 песни на D2 останаха вечни и тези момчета, със заряда който имат са постигнали нещо много голямо през годините и не са спрели тази голяма машина за музика. Сега ние можем да работим отново заедно и да пръскаме любов, както преди, защото всичко, което сме изпели е свързано с любовта. Ние пеем за любов и нашето послание е Божията любов! 

Мито Кърнев

- Как решихте точно “Преди да кажеш не” да стане първи сингъл от предстоящия албум на D2?
М.: Това предложение дойде от басиста на групата Александър Обретенов, защото имах и доста други готови песни. Всъщност реализацията на “Преди да кажеш не” е още от 2004-та година, когато D2 бяхме поканени да представим България на “Евровизия”. Реших да направим бавна песен на български, което погледнато отстрани беше странен ход и не получи одобрение от тези, от които зависеше. Щастлив съм, че същата година конкурсът спечели една сръбска изпълнителка, която беше с подобна песен, така че явно сме били на прав път, но в случая сме били неразбрани у нас. Тази случка съвпадна с прекратяването на съвместната ни дейност с Дичо, а сега я подновяваме оттам откъдето сме спрели, тоест от тази песен.

- Какви бяха първите ви впечатления един от друг? 
Д.: В началото ми направи впечатление, че е с много къдрава коса и е рижав, а после че е много талантлив и му вървят нещата с китарата и с песните. Митко е основния двигател и мотора на D2. Той е главния творец на всички големи хитове на групата и негова е основната заслуга тя да продължава да върви напред и през тези 19 години, когато не бях в нея. Тепърва хората ще се накефят на новите ни неща.
М.: Първите ми впечатления бяха, че е човек, който се отличава изключително много от другите себеподобни. Привлякоха ме вокалните му качества, както и неизчерпаемата му енергия на живо - сцената и общуването с хората го зареждат и той дава нещо уникално от себе си. В Дичо харесвам най-много пряката връзка между гласа и сърцето му!

- Фенове на D2, сред които има и музиканти са казвали, че Дичо е най-добрият вокалист у нас...
М.: И аз мисля, че е най-добрият! Мислех го още като беше 15-годишен, когато го поканих в първата ми група “ЕС”.

- А как се появи песента “Ледено момиче”, която стана емблематична за вас и изненада ли ви огромният є успех?
М.: Направих музиката на “Ледено момиче” точно по това време, когато бях на 15-16 години. Самият текст е на Румен Гайдев и се появи, след като вече станахме D2. В казармата тази песен стана любима на старите войници, така че се радвах на уважение и по-добро отношение от тях. Не бих казал, че успехът є беше изненада за мен, защото знам колко съм се трудил за нея чисто продукционно. Тогава имаше една класация “Българският топ 10” и песента ни влезе в нея, но аз закъснях да си пусна радиото и хванах класацията чак от 5-то място и слушам - пето, четвърто, трето място - няма я... Казах си, че явно сме отпаднали, а след това, като я чух на първо място бях изключително щастлив и се развълнувах по детски! После тя се задържа 17 седмици на първо място! Освен това, албумът ни “Ледено момиче” стана най-продаван от демокрацията насам с над 100 000 копия! 

- В живота срещали ли сте такива “ледени момичета”, които са ви разбивали сърцата? Разделите, или щастливите любови са ви вдъхновявали повече за вашите песни?
М.: Срещал съм такива момичета и са ми разбивали сърцето, но за щастие рядко. Истината е, че разделите най-много ме инспирират да пиша.
Д.: И раздялата, и новата любов карат пеперудите в теб да пърхат и така те развиват творчески, дори мъката може да роди повече творчество - много е силна, докато щастието е хихо-хахо и не се знае колко ще продължи. Аз също съм срещал такива “ледени момичета”, но най-силната ми любов е с Карина! С нея имахме период, в който бяхме скарани и не се виждахме 1-2 месеца и осъзнах, че никой не ми е липсвал толкова колкото тя! Като си намерих моя човек видях, че трябва да се боря за истинските неща и съм щастлив, че си извоювах любовта. Всеки трябва да се бори до последно за тези истински неща.

- Дичо, твоите две дъщери музикални ли са?
- И двете са музикални - Ариел много танцува и пее, но е много срамежлива, докато малкото е страшно перде! Онзи ден във Варна имахме голям концерт пред 5000 човека и тя дойде до мен на сцената - седна и започна да пее, все едно е била винаги пред публика. Навремето исках да са спортистки, защото пътят на музикантите е тежък и трънлив и 90 процента от тях остават в сянката, въпреки че се мъчат цял живот. Обаче, ако са избрали този път, няма да ги спирам.

- Сигурно имате много истории с фенове, или фенки. Случвало ли ви се е, както на някои ваши колеги, да ви се налага да се заключвате в хотелските стаи, заради по-напористи почитателки?
М.: Имаме такива истории, но те са най-вече неприлични, то приличните не са толкова интересни. Ние не сме се пазели чак толкова от фенките, за да трябва да се заключваме. (Смеят се.) 
Д.: Когато D2 станахме известни и един приятел ми вика: “Брат, вие сте като “Бийтълс” тук!” Спомням си, как след един концерт в Добрич се качихме в колата, а Наско, който ни е охрана и шофьор каза, че не може да потегли, защото автомобила ни се движеше, но от хората, които го притискаха от всички страни. Толкова сила имаше в тези деца, че щяха да смачкат колата, за да се видим с тях и тогава усетих, че сме известни! Същата кола 6 месеца по-късно я подарих на една фенка от томбола. Исках да подаря “на Дичо белия Мерцедес” на някой от почитателите ни, защото благодарение на D2 разбрах какво е истинската любов на публиката, а след това се качих на рейса и се прибрах. Публиката обожава D2 и D2 обожава публиката! 

- Разкажете някой забавен спомен от времето, когато стартирахте?
М.: Имам подобен спомен, когато споменатата по-горе ученическа група - Дичо, неговият най-добър приятел и аз, една вечер решихме просто да се напием и за целта отидохме в една кръчма на пазара в “Дружба”, защото тогава живеех там. Изпихме по няколко ракии, понеже пари за мезе нямахме и след това едвам-едвам взехме да се прибираме, като в средата на пътя ни посрещна майка ми, а после се натръшкахме вкъщи и така всичко приключи благополучно! (Смеят се.)

- Кога последно се почувствахте горди, че сте българи?
Д.: Тази еуфория от волейбола, който гледах тези два дена още ме държи и се почувствах по същия начин, като през 94-та! Тези млади момчета дадоха пример за един народ да върви напред - да се обедини и да не хленчи, а младежите да не мрънкат и да вървят напред, за да постигнат желанията и върховете към които се стремят.
М.: Аз също се зарадвах много на успехите на нашите волейболисти. Изпитвам радост и от това, че живея в България. Природата у нас е много красива, което ме впечатлява всеки път, като напусна София, особено когато карам по подбалканския път до Бургас. Просто обичам нашата природа и земя.

Бандата в оригиналния състав

- Група D2 вече е на 25 години. Усещате ли се помъдрели и как се променихте за това време?
М.: Предполагам, че сме развили повечето свои професионални и лични качества. По-важното, което установявам в моменти на умозрение е, че сме си абсолютно същите хора. Това ме радва, защото около мен наблюдавам не толкова много, но не и малко хора, които в своето желание да оцелеят, направо оставят трупове и мазало след себе си! Обръщат се на 180 градуса, което е изключително странно и не го разбирам.
Д.: Ние сме пораснали - не знам дали сме помъдрели, но може би малко поостарели и вече ни интересуват други работи. Аз станах баща на по-зрели години - бях на 40, като се роди Ариел и осъзнавам, че най-важното е семейството - да гледам майка, татко и децата. Групата пък е третото дете, което сме създали с момчетата и сега на него обръщаме внимание. Хванали сме се да се доусъвършенстваме и да дадем на хората хубави емоции и песни, които да ги вдигнат. В тези трудни години вече се опитваме също да говорим и помагаме на младите, да им даваме правилния път.

- Кое е най-вдъхновяващото събитие, което ви се е случвало напоследък?
М.: Няма как да не отбележим концерта ни “25 години D2” през миналата година в НДК, когато ознаменувахме нашето събиране и това, че толкова години продължаваме да правим нещата, които обичаме.

Култовата група D2 е създадена през 1999-та година от китариста Димитър Кърнев и вокала на бандата Дичо Христов. Двамата се познават още от ученици, когато едва 15-годишен Митко прави първата си група “ЕС”. Името е инспирирано от факта, че всичките є членове, освен Дичо, са в училище за електронни системи. След като завършват и сформират D2, успехите идват почти веднага. През 1999-та година те са отличени за “Дебют”, “Група” и “Албум на годината” на музикалните награди на телевизия “ММ”. През 2001-ва г., D2 получават престижните награди от “БГ радио”, за “Група на годината”, “Най-добра група на живо” и “Хит на годината”, с песента “Ледено момиче”. Тя остава на първо място в “Българският топ 100” рекорден брой седмици. С Дичо в състава си групата издава два албума - “Ледено момиче” и “2002”, от които се раждат много хитове. През 2005-та, Дичо напуска групата, но след дългата раздяла през миналата година бандата се събра отново в оригиналния си състав, за радост на многото им фенове и вече работят над нов албум.