Д-р Даниела Дариткова, педиатър, пред „Труд news“: Затлъстяването е съвременният бич за здравето на децата ни

Свръхгрижите на родителите са толкова вредни, колкото и недостатъчното внимание

Стават ли все по-болни децата ни? Това е въпрос, който вълнува всеки българин, но на много места в страната е недостигът на лекари става опасен. Какви са проблемите в здравеопазването ни и какво е най-важното за здравето на подрастващите, разговаряме с д-р Даниела Дариткова, която познава проблемите от двете страни - и като законотворец, и като педиатър и председател на Районната лекарска колегия в Смолян.

Медицинските услуги у нас са много по-достъпни, отколкото в други европейски страни

- Д-р Дариткова, какво непрекъснато куца в здравната ни система?
- Здравната ни система има доста недостатъци, но има и предимства и не бива да бъдем изцяло черногледи. Ние имаме здравеопазване, което предлага много лесен достъп на здравни услуги на голяма част от населението и това може да бъде оценено от хора, които са ползвали здравните услуги на други страни от Европа. В същото време имаме до известна степен нарушена комуникация между отделните звена на системата, разпокъсаност на отделните лечебни заведения, която нарушава нормалния път на пациентите, особено на тези с тежки заболявания. За тях трябва да бъде много лесен и ясен достъпът до доброто лечение, което може да гарантира успешен изход за здравословните им проблеми. Основното, което ме тревожи в сегашното здравеопазване, е липсата на дългосрочна стратегия - какво ще се случи след 10 години, залагайки някакви промени сега, защото всичко в тази област се случва бавно, най-вече подготовката на кадрите. Всяка една специализация отнема най-малко 4 години. И в тази връзка предизвикателствата са сериозни, защото имаме изключително неравномерно разпределение на интереса към различните специалности на младите лекари и скоро ще имаме проблеми в различните видове медицинска помощ, особено в труднодостъпните отдалечени райони.

- Защо в здравеопазването има такава липса на кадри?
- Реално имаме достатъчен брой медицински университети и голям брой завършващи млади лекари. Проблемът обаче е, че те се насочват към специалности, които се считат за актуални в момента, към болници, които се препоръчват като добри за осъществяване на подготовката за получаване на дадена специалност. Няма достатъчно информация и стимули те да се насочат към дефицитни специалности и към райони, където има липса на лекари, а всъщност и там се предлагат добри възможности за професионална подготовка. В тази посока основно трябва да бъдат насочени усилията на тези, които правят здравна политика в момента. Ние се опитваме в рамките на регионалните ни възможности за област Смолян да търсим решения, но за цяла България тези решения са оставени на някакви индивидуални регионални активности, които ако се съчетаят с централизирани такива, може би ще бъде много по-успешно постигането на една максимална осигуреност с медицински кадри. По отношение на медицинските сестри проблемът, според мен, е заплащането.

- В област Смолян как решавате проблема с кадрите?
- Привличаме млади специалисти, като всяка година обявяваме в областната болница, която е кредитирана да обучава специализанти. Има места за държавна поръчка и такива за платено обучение. За съжаление, при обявени 70 места за специализанти за година, имаме само трима кандидати. Това създава затруднения и на общинските болници, които също са преминали процедура по акредитация. Усилия се полагат от ръководителите на лечебните заведения, като издирват студенти, които са местни и имат перспектива да останат в района, като се предлагат възможности за добра професионална реализация, съчетани с едно оптимално заплащане на фона на това, което се предлага в другите региони на страната. С медицински сестри осигуряваме региона с едно сътрудничество с Тракийския университет. То започна по време на КОВИД пандемията, когато се създаде нормативна възможност за изнесено обучение. И практическото обучение на около 20 медицински сестри всяка година се осъществява в областната болница. След първите години обучение ги назначават като технически сътрудници в различните отделения и придобиват опит, докато завършат. Това е един добър модел, който осигурява кадри в тази толкова дефицитна специалност и те се оказват добре подготвени и адаптирани към средата, защото през цялото време практическото им обучение се провежда тук, в регион Смолян. Голям е проблемът с общопрактикуващите лекари, малко са акредитираните практики. Моята е такава, аз имам в момента трима специализанти, които са с перспектива да работят в отдалечени общини - Девин и Доспат.

- Какви реформи трябва да бъдат извършени в здравната ни система?
- Много внимателно трябва да се преценят наличните ресурси и да се търсят решения за кадровото обезпечаване. Има една добра практика на Министерството на здравеопазването в момента да се стимулира допълнително финансово специализацията на лекари в специалности, идентифицирани като дефицитни. Примерно се дават допълнителни средства на лекари, специализиращи инфекциозни болести, отделни педиатрични специалности. Но и тук има какво да се желае. Ние изпитваме огромен дефицит на педиатри в област Смолян, но общата педиатрия, която може да бъде специализирана в нашата болница, по никакъв начин не се подкрепя финансово от МЗ. В ролята си на председател на Районната лекарска колегия аз редовно пиша писма и искам възможности за корекция на някои от нормативните решения на министерството. Разчитам, че чрез този вид активност ще могат да се адаптират решенията към всеки от регионите.

- Много ваши колеги твърдят, че трябва да има конкурентни здравни каси. Съгласна ли сте с това?
- Моето мнение е, че това би създало риск една допълнителна администрация да похарчи ресурса, който би следвало да бъде инвестиран в здравни грижи за хората. Смятам че НЗОК, която функционира вече 25 г., е натрупала достатъчно опит, за да гарантира финансовото осигуряване на системата и контрола за това как се изразходват средствата. Това е ролята на касите, всичко друго е ангажимент на другите структури, които регулират медицинската дейност. В този смисъл наложената система на една каса не създава риск за гарантирането на здравна сигурност на населението.
- Вие сте педиатър, смятате ли, че децата ни са по-болни, отколкото преди 20 г.?
- Децата на България имат възможността да растат здрави, защото им е гарантиран достъп до най-модерните профилактични програми, които са установени в момента. Имат достъп до медицински грижи, които са гарантирани от държавата, до лекари, което е много по-лесно, отколкото на други места в Европа. В същото време е необходимо да се съчетаят усилията не само на медицинските специалисти, но и да се обучават в здравословен начин на живот, което е ангажимент на учебните заведения и на цялото ни общество. Това смятам, че е успешен модел, който ще гарантира здравето на нацията ни.

- Какви грешки правят родителите по отношение на здравето на децата си?
- Не могат да бъдат обобщени всички родители, като създаващи неправилна среда за децата си. Имаме различни варианти на родителска грижа от немарливо отношение до свръхгрижа, която също носи рискове от претоварване на децата с ненужни медикаменти и свръхопека. Това отново изисква едно широко прокламиране на принципите на здравословен начин на живот и отглеждане на децата, което е в ръцете на общопрактикуващите лекари основно. При съвременния начин на организация на медицинската помощ педиатрите остават малко встрани от профилактиката. Грижата за новородените, проследяването, имунизационните програми - всичко това е в ръцете на общопрактикуващите лекари. И те трябва да бъдат добре подготвени в това отношение. В програмите, по които сега се обучават младите колеги, много трябва да се набляга на профилактичната дейност, която е изключително важна в детското здравеопазване, защото педиатрията трябва да има за ангажимент най-вече детето да порасне здраво дете. Разбира се и ранното откриване на заболяванията е от съществено значение, но по-голямата част от децата са здрави и трябва да им гарантираме, че в резултат на медицинските грижи тяхното здраве е бъде съхранено, подобрено и затвърдено.

- Трябва ли да има лекари в училищата?
- Няма нужда, защото имаме друг вариант на организация на медицинската помощ. В училищата има медицински специалисти, които могат да се погрижат за децата при инциденти или да проследят здравното състояние на учениците и когато установят отклонения, да предложат някакъв специален режим за присъствие на децата на занятие. Училищните лекари не биха има поле за действия и биха се деквалифицирали, защото профилактичната дейност е в ръцете на общопрактикуващите лекари, лечебната и задължително при децата до 18 години трябва да присъства родител, ако се предприемат някакви интервенции, засягащи здравето на децата им. В този смисъл за училищни лекари няма поле за действие. А и е безсмислено при този дефицит на такива специалности тези лекари да бъдат в училищата.

- Много родители са против ваксинирането на децата им, доколко опасна е тази позиция?
- Аз мисля, че България не е от първенците в антиваксърските течения. Даже бих подчертала, че благодарение на усилената работа на общопрактикуващите лекари, ние имаме стабилно ваксинационно покритие на фона на съседните европейски страни. Ако в една Румъния епидемията на морбили трудно се овладява през последните години, те все още отчитат голям процент заболели от това ваксинопредотвратимо заболяване, то в България през миналата година имаме само 1 случай и то внесен отвън, а през тази година нямаме въобще. В този смисъл смятам, че имаме една разумна политика по отношение на ваксинациите и тук отново благодарността към общопрактикуващите лекари, които успяват да убедят родителите в ползите от ваксините, които във времето са показали, че са безопасни и гарантират опазването на здравето на децата от най-страшните заболявания, които са били бич за човечеството.

- Има ли нови болести при децата, които са лисвали в миналото?
- Основният нов момент за българските деца е затлъстяването. За съжаление, ние сме на едно от челните места в Европа по наднормено тегло при подрастващите. Това е проблем, който във времето ще окаже съществено влияние върху здравето им, защото затлъстяването води след себе си различни хронични заболявания. Тук трябва да бъдат насочени усилията, защото борбата със затлъстяването освен разумен диетичен режим, трябва да включва и физическа активност. Трябва да насочим усилията си как да създадем занимания, които да са свързани с по-голям интерес към това.

- Вече застудя, кога родителите трябва да заведат децата си на лекар и кога могат да се справят сами вкъщи с настинките?
- При първи симптоми на настинка или простудно заболяване, при лека температура, родителите обикновено са подготвени. Моите пациенти знаят как трябва да постъпят и кога да се търси медицинска помощ при влошаване на състоянието на детето. При лека кашлица, лека хрема, лека температура е необходимо да се предприемат най-банални мерки с даване на противотемпературни средства, с достъпните противовирусни ликарства. Аз искрено се надявам, че всички родители са подготвили децата си със закаляващи процедури през лятото, защото здравето и имунитетът зависят не само от даването на различни имуностимуланти, но и от общоукрепващите физически средства, като слънце, вода, въздух, разходки и здравословно хранене.

- Какво научихте за здравеопазването от политиката?
- Научих, че добро здравеопазване се прави само с последователна ясна стратегия, която не трябва да търпи политически нюанси. Винаги съм вярвала, че това е една от темите, които може да обедини различните политически сили, защото доброто здраве на нацията гарантира наистина една добра перспектива на държавата.

Д-р Даниела Дариткова е педиатър и бивш депутат от ГЕРБ. В момента е председател на Районната лекарска колегия в Смолян. По образование е магистър по медицина от Санктпетербургския медицински педиатричен институт. Специалист е и по обща медицина, също така е магистър по здравен мениджмънт от Медицинския университет в София. През 2019 г. е избрана за председател на ПГ на ГЕРБ. Депутат е в 41-то, 42-то, 43-то и 44-то Народно събрание. Почти през цялото време е начело на ресорната Парламентарна комисия по здравеопазване.