Иво Маев, социолог, пред „Труд news“: Младите от поколението Z не помнят света преди интернет

До пенсионирането си ще сменят 35 пъти работното си място и 27 различни адреса

Най-богатото поколение в българската история е на родените между 1981 и 1996 година

Класификацията на поколенията, която се използва днес, произлиза от социални и демографски изследвания, започнали в средата на 20-ти век. Теорията е създадена, за да анализира различията в начина на мислене, поведение и ценности на хората, родени в различни исторически периоди. Има Изгубено поколение (Lost Generation): родени между 1883-1900 г., Велико поколение (Greatest Generation): родени между 1901-1927 г., Традиционалисти (Silent Generation): родени между 1928-1945, Бейби бумъри (Baby Boomers), родени между 1946-1964, Поколение X (Gen X): одени между 1965-1980, Милениали (Gen Y): родени между 1981-1996, Поколение Z (Gen Z): родени между 1997-2012, Поколение Алфа (Gen Alpha): родени след 2013, Поколение Бета (децата на бъдещето): родени между 2025 и 2039 г. Обект на изследванията на моя събеседник социолога Иво Маев са поколенията Y и Z.

- В Непал младите хора от т. нар. поколение Z свалиха дългогодишния премиер на страната и подпалиха парламента, нашите сребърни волейболисти до един също са от тази генерация. Що за поколение е това Z, наричано още Gen Z, господин Маев?
- Това е поколението, родено началото на новия век, живяло и оформено в първото му десетилетие. По същество представлява генерация, която носи нови политически ценности и в някаква степен утвърждава стари политически ценности. Това е интересното за него. В изследванията, които правя чрез интервюта и фокус групи, излиза, че по някакъв странен начин това поколение освен че е изцяло повлияно от развитието на новите технологии, често има един изграден политически мироглед, свързан с изграждането и утвърждаването на изненадващи за мен консервативни ценности. Нещо, което не личи в предходното поколение, т. нар милениали от поколението Y, родените между 1981 и 1996 година, което също е обект на мой интерес. Тези две поколения са доста различни едно от друго, макар че на пръв поглед резултатите от изследванията показват, че това са хора, които би трябвало да имат еднакъв политически компас. Но те все повече се различават в своята социализация и съзряване.

- Какви консервативни ценности иска да утвърди това поколение?
- Това, което забелязвам при поколението Z, е някак си по-голямо обръщане към семейството и семейните ценности, към историята. Това е поколение с относително кратък житейски опит, засега. За разлика от милениалите, това поколение в никакъв случай не е склонно да къса връзката с миналото. Специално в българските изследвания си личи, че това са хора, които много често се обръщат към националната си история, към неща, които често сме свикнали да критикуваме като нещо, което би трябвало да остане в миналото.

- Като носталгията по социализма, например...
- Не, не става въпрос за носталгия. Тези хора нямат спомени от социализма, те не помнят света преди интернет. Те знаят за социализма и за времето преди интернет от разказите на своите родители. При тях семейството оказва относително висока степен на влияние за тяхната политическа социализация.

- Да продължим с профила на поколението Z. Родени са в дигиталната ера, живеят в Тик-Ток, Фейсбук, Инстраграм...
- Да, на такива хора като нас е трудно да си представим, че има нещо след Фейсбук, в тази мрежа живеем ние, от по-старите поколения, но на тях вече дори не им е забавно. Това са хора, които по същество са изцяло свързани с новите форми на комуникации и с третото поколение на развитие на интернет. Те считат, че всяка написана дума и видео е израз на определена позиция. Тя може да е много по-различна от това, което са казали преди една седмица или преди една година. Те няма да си спомнят за това, но като цяло то не ги притеснява. Т. е. в някаква степен те са доста гъвкави политически.

- В смисъл?
- Ами те са доста склонни да търсят непрекъснато нови носители на техните политически идеи, сменят често гласуването си и не са твърд електорат на една или друга партия.

- Значи не са надежден електорат и не може да се разчита на тях да направят някаква голяма промяна при избори....
- Все още не. Те се формират като политически активни същества специално в българския случай точно в периода между 2020 и 2025 година, когато имахме поредица от избори и нестабилни парламенти и правителства. Но като гледам демографския профил на двете поколения - милениалите от Y и Gen Z, това са вече около 47-48 процента от избирателния корпус. Така че е въпрос на време - десетина години - те да бъдат мнозинство и да определят резултатите от изборите.

- А как намират те начини за себеизява?
- Това е много интересно. Основно реагират в социалните мрежи. Те се вълнуват от избори, не са като предходното поколение, което не се вълнуваше. Това са хора, които много често участват в политически дискусии, заявяват готовност за политическо участие, макар и дигитално, което те считат за също толкова пълноценно, колкото и реалното. Те си представят дигитално членство в партии, дигитално участия в инициативи и подкрепа, но основно чрез новите технологии.

- Като образование как се виждат представителите на това поколение? 
- Те имат коренно различна представа както за образованието, така и за житейската си кариера. Те не си представят, че образованието следва утвърдения път - средно и висше образование. Представят си образованието като комплексен резултат от поредица специализации в резултат на техния интерес. За тях не е задължително да имат непременно висше образование. По-скоро си представят, че могат да получат един комплекс от компетенции и то само такива, които са били обект на техния личен интерес. Те са хора, които много ценят свободното си време и не се хвърлят в неща, които не ги интересуват, склонни са да ги заобикалят дори с цената на буксуване на формалното им образование. Могат да получат много висока финансова култура без това да е част от учебната им програма и да се интересуват от някакво бизнес и културни инициатива, без това изрично да се изисква от техния хорариум в средното или във висшето училище, ако въобще посещават.

- За образованието ясно. А каква работна кариера преследват? 
- Много интересна. Засега прогнозата е, че те ще сменят поне 35 пъти работното си място в своя съзнателен живот, преди да се пенсионират. Те гледат на работния си живот като на някакво турне. Тоест - завършват нещо в България или в чужбина, след което без никакви грижи се преместват в друг проект. Това съвпада и с начина, по който те ще живеят живота си. Те вече осъзнават, че ще бъде все по-трудно да стават собственици на някаква недвижимост. Очакванията са тези хора да живеят поне по три месеца средно на 27 различни адреса през целия си живот. Склонни са да живеят под наем. За разлика от мнозинството българи недвижимата собственост не им е чак такава ценност.

- Много интересно. Като че ли не са материалисти в най-грубия смисъл...
- Не, не са материалисти в смисъл, че задължително трябва да имат недвижима собственост. По-скоро се увличат от движимости, от неща, свързани с хубав живот, луксозни коли и удобства, които осигуряват относително по-краткосрочни удоволствия. Според мен това ще торпилира идеята за бащиното огнище, с която българинът толкова е свикнал, и да гледа на къщата си като на своята крепост.

- Добре де, а как финансово ще си осигурят този хубав и луксозен живот? 
- Те няма да бъдат много добре финансово. Както се очертава, най-богатото поколение в българската история е предходното - на милениалите, които ще наследят богатството на бумърите - родените между 1946 и 1964 година в резултат на демографския бум след Втората световна война.. Това е световна тенденция и България няма да бъде отмината.. Поколението Z като цяло ще бъде с по-скромни възможности. Още е рано да се каже дали следващото поколение - т. нар. алфа, родените след 2013 до 2024 -ще ги надмине. След тях вече идва поколението бета.

- Хайде да видим какви са предизвикателствата пред поколението Z?
- Може би трябва да говорим за трудности, понеже това поколение е формирано в условията на две големи кризи - икономическата от 2008 година и ковид-кризата. Това са две неща, които оставят много траен отпечатък върху тяхното ежедневно поведение. Както казах, тези хора много често се увличат от консервативни ценности, но се изкушават и от идеята за социална справедливост и равенство, от идеята, че трябва да се преодоляват всички видове неравенства - расови, полови, достъп до ресурси. Те са хора, които настояват за автентичност, при тях се ценят неща като честност и прозрачност, особено в личните си взаимоотношения. Изключително вярват на популярни марки и продукти, на марковите дрехи, на техниката, която ползват, на игрите, които играят. Така че те са идеалните таргети на големите компании, които специално за тях разработват търговски послания. Имат характерна за младите хора страст към независимост, към създаване на алтернативни кариерни пътища, не задължително свързани с образованието им. Силно ценят свободното си време и всеки, който се занимава с „човешки ресурси“ знае, че за тях е задължителен баланса между работа и личен живот. Държат на гъвкавите условия на труд, искат да знаят кога точно до минута свършва работния им ден и след това да не бъдат търсени допълнително. Имат нужда от себеизразяване, но в същото време имат и силна връзка с общността, независимо че имат усещането за глобално гражданство. Нашите много повече приличат на поколението Z от САЩ и Западна Европа, отколкото предходните поколения. Имат едно култивирано усещане за самодостатъчност, могат да съществуват и напълно независимо.

- С алкохола и наркотиците как стоят нещата? 
- Като цяло почти не пият и наркотици не толкова. Това са някакви отгласи от предишните поколения. Понеже и икономическата, и ковид-кризата доведоха до рестрикции, тези хора развиват спестовност и много по-внимателно планират разходите си от милениалите. Може по някое време да решат да отидат да живеят в селска идилия.

- Но така наречените локали също са от това поколение, нали така?
- Да, но това са локални явления. Във всяко стадо си има мърша. Има локали само в София и то в локални квартали. Но това не значи, че те слагат отпечатък върху това поколение.

- Отношението им към семейството?
- Семействата, които създават, са с взаимно конкуриращи се членове, няма йерархия. И двамата съпрузи градят някакви кариери, много често различни, един по-фрапантен пример е единият да работи в културата, другият - в информационните технологии. Децата им са още малки, но родителите смятат, че ще израснат в конкурентна среда. Високо толерантни са по отношение на сексуалните отношения, но в същото време са хора, които ще имат най-малко сексуални партньори в сравнение с предходните поколения, защото, както казах, в някаква степен те са консервативни.

- По времето на бейби бумърите се родиха знакови хитове на цялото поколение като My generation на The Who, Satisfaction на Rolling Stones, Revolution на Beatles, десетки песни на Боб Дилън, да не ги изброявам. Какви са музикалните предпочитания на Generation Z? Интерес към групи, към музикални стилове?
- Специално в България те слушат предимно рап, и то български рап изпълнители. Но изненадващото е, че те нямат предпочитания към определен стил. Еднакво толерантни са и към чалгата, и то съвременната, и към новата, и към старата българска и световна естрада.

- Според вас има ли български партии, които да работят с това поколение Z, то да е тяхната таргет група?
- Партиите, които работят с това поколение, са малките партии като МЕЧ и „Величие“, донякъде ИТН, макар че те загубиха подкрепа сред това поколение. По силата на това, че тези партии са насочили голяма част от медийната си политика в мрежите, те много по-лесно в сравнение с големите партии стигат до тези избиратели. Но както казах, това са едни постоянно лутащи се избиратели, те нямат спомен за партийната кариера на един или друг политик, а се ориентират по някакви други маркери - какво казва този политик в конкретния момент. А дали ще си промени позицията след месец или два - тях не ги интересува. Понеже имат силен стремеж към финансова независимост, лозунгът им е „Изкарвай повече, за да харчиш повече“! Това се отразява и на начина, по който мислят за политиката, понеже непрекъснато търсят доказани алтернативни модели за печелене на пари и може би затова малките партии намират по-лесен път към тях.

Иво Маев от поколението X (родените между 1965 и 1980 г.). Роден е в София, завършва политология в СУ “Св. Климен Охридски”. В момента подготвя докторат на тема “Политическа социализация на поколенията Y и Z” в Института за изследване на населението и човека към БАН.