Проф. Самюел Шуберт, специално за "Труд News": Европейските данъкоплатци могат да накарат ЕС до се откаже от Украйна

Проф. Самюел Шуберт е ректор на виенския клон на реномирания университет „Уебстър“ и е водещ американски експерт в областта на международните отношения, енергийната политика и Източна Европа. Завършил е политически науки в университета „Джордж Вашингтон“ в САЩ.
Работил е като консултант към ООН и Европейския парламент.
Активен участник е в Американската асоциация за политически науки по проблемите на защита на културното наследство по време на конфликти.

Интервю: Бойчо Дамянов

- Като американски учен и гражданин как оценявате днешните политически процеси в САЩ?
- Каквито и заявления да прави днешното американско ръководство за оттегляне от ролята си на водеща сила в света, САЩ нямат план - програма за осъществяване на този преход. Истина е, че много от хората в администрацията говорят за многополярен свят и това навярно обяснява отношенията на доверие между Тръмп, Путин и Си Дзипин. 
Русия и Китай пледират за многополярен свят, за да се освободят от наложените от САЩ и Запада правила и норми, които му осигуряваха десетилетия наред по-малко икономически бариери, по-свободна търговия, по-голямо забогатяване.

- Китай като водещ световен експортьор не е ли заинтересован в запазването именно на този модел?
- Не само Китай, и останалите от БРИКС са заинтересовани, но така, че да имат равни условия със Запада и да участват пропорционално в забогатяването.
Сега най-после има такъв президент в САЩ, но никой не знае какви трябва да бъдат новите правила и норми.

- Тогава каква е причината за острите отношения между САЩ и Китай днес?  
- Най-вече доминирането над добива на редкоземни метали. Правителството на САЩ се опитва да намери алтернативни райони, но докато се стигне до промишлен добив са нужни дълги години - нови мини в САЩ, Европа, Латинска Америка или евентуално в Украйна, ако успеят да се закрепят там. 
Крайната цел на САЩ е да се върне отново на световния пазар със свои стоки и услуги, най-вече високотехнологични.

- Какво налага еднополярния модел да бъде преразгледан?
- След разпада на СССР и края на Студената война биполярният свят престана да съществува и хора като Милтън Фридман обявиха края на историята, Хаас го нарече „безполюсен свят“, едно мило название, за да се прикрие еднополярната доминираща роля на САЩ. През този период САЩ и Запада се възползваха и натрупаха огромни богатства в резултат на наложената от тях система на правила и норми. Но след няколко десетилетия останалите се разбунтуваха. Дълго време САЩ не желаеха да отстъпят, обявявайки еднополярната система за универсална, но днес  Русия, както и Китай я поставиха под сериозно съмнение, което накара САЩ да се изтеглят от нея.

- По принуда, но все пак коректна стъпка?
- Безспорно, въпросът е доколко в новия многополярен свят ще си зачитаме и ще се съобразяваме с взаимните си интереси. 
Със сигурност през следващите 10 - 20 години нещата ще се променят коренно.

- Медиите постоянно говорят за опасност от нова голяма война?
- Мога да кажа, че ако погледнем в историята, такива сериозни тектонически изменения винаги, без изключение, са били свързани със сериозни военни сблъсъци и конфликти. Днешното поколение в повечето страни на света няма представа какво е война, особено в САЩ и Европа.

- Европейските страни решиха рязко да увеличат военните разходи на 5% от бюджетите си?
- Съгласиха се, защото знаят, че ще отнеме между 15 и 20 години, а днешните политици вече отдавна няма да са във властта. Идеята е да се инвестира не толкова в производството на самите оръжия, а в космическото разузнаване, в спътникови комуникационни системи, научни изследвания, инфраструктура, подготовка на кадри и т.н. Моментът е удобен, обосновават го с руската заплаха. 
Но всъщност основната „зелена“ стратегия е добивът на екологично чист водород. Как? От северна Африка Европа след 20 – 30 години ще внася евтина слънчева енергия за производството му и ще има нужда от охрана и защита на тези инвестиции и съоръжения. Старата колониална политика с нови униформи и знамена. Но дали до тогава Европа ще остане обединена или ще се разпадне?

- Би ли могла Европа да съхрани НАТО без поддържащата и ръководна роля на САЩ? 
- Не се знае още колко дълго ще просъществува НАТО, но дори и да се разпадне на негово място ще се появи нещо ново. Европейците имат необходимите военни знания и квалификация, необходимата инфраструктура, но ще им липсват достатъчно тактически средства и най-важното, принципната политическа ориентация.

- В демографско отношение днес ЕС заедно с източноевропейските страни е по-многочислен?
- Западноевропейците и досега живеят със самочувствието, че са по-висша раса, че превъзхождат своите източни съседи, че политическата и икономическата им система е най-съвършеното достижение на човешката цивилизация и трябва да бъде защитена на всяка цена, в т.ч. и с военни средства. Движим се обратно, към ново най-високо напрежение от периода на Студената война, но с отслабнали САЩ.

- А как са нещата на Изток?
- Русия в момента се намира в етап на изключително силна културна трансформация - премахване на елементите от западната образователна система, въвеждане на патриотично възпитание в средните училища, контрол върху проявите на ЛГБТ и т.н. Тя все по-активно се опитва да се сближи отново със страните от периферията, затова и растат политическите напрежения в Украйна, Грузия, Казахстан. Страни, които винаги са живели в дилемата към кой свят принадлежат - към руския, към европейския или към мюсюлманския.

- Какво е влиянието на Китай в източна Европа?
- Него такива страни като България и Румъния, а дори и Казахстан, въобще не го интересуват, докато Западна Европа ще иска да има влияние и контрол над тях. 
Китай най-вече го интересува тихоокеанският регион и югоизточна Азия. Той винаги е бил регионална сила, той винаги е искал да бъде такава и неговият интерес към Южнокитайското море е заради рибата, която му трябва, за да изхранва населението си.
Световните кризи обикновено са водили до укрепване на Европейското единство.

- В определен период Европа беше доста силна и тясно обединена под егидата на Хитлер, но нищо добро не излезе от това? 
- Да, наистина, не беше за добро. Германия и Европа, в която почти без изключение всички страни бяха фашистки, се опитаха да унищожат СССР. Всички бяхме съпричастни към възхода на нацистите в Германия и се надявам да сме си извлекли поуките от това. Европейците извършиха огромна работа, обвинявайки германците във фашизъм и нацизъм, претендирайки, че са били невинни жертви, но истината е, че всички те са били съучастници в тези престъпления.

- През такава призма не всяко обединение е оптимистично за Европа. Наскоро председателката на ЕК Урсула Фон дер Лайен предложи решенията в ЕС вече да не се вземат с консенсус, а с обикновено мнозинство?
- Консенсусът не е ефективен за вземане на бързи и действени решения. 
Но принципът на мнозинството е опасен, тъй като заплашва малцинството с тирания, когато страна или група страни не са съгласни с нещо, което е против националните им интереси. 
Нашите деца и внуци ще живеят в свят далеч по-несигурен от този, в който досега сме живели.

- А срещата между Тръмп и Путин в Аляска?
- На Тръмп му бяха нужни конкретни отстъпки от Путин, но по всяка вероятност не ги получи. Открито САЩ вече все по-малко подкрепят Украйна, но са готови да продават оръжия на европейците, които те да дават на Киев.

- Защо страна като Унгария иска да поддържа добросъседски отношения с Русия и опонира на Брюксел?
- Освен икономическите интереси в Унгария има и обществени движения, които много приличат на тези, които имаме в САЩ, в Австралия и в други страни - отхвърляне на налаганите от неолибералния глобалистичен елит нови ценности, които са в противоречие с традиционните семейни, културни, етични и религиозни стандарти, норми и обичаи, особено у средните и по-ниски социални групи. В това отношение Унгария намира общ език с Русия. 
ЕС има още една не особено привлекателна черта - ако някой не подкрепи неговата неолиберална ЛГБТ ценностна ориентация, а остава социално-консервативен, веднага бива заклеймяван като фашист, чудовище и какво ли не още. А Орбан в тази си роля става все по-симпатичен на публиката. Същото важи и за Путин, който в началото на своето управление бе про-европейски и про-Западен, но самият Запад го обърна срещу себе си.

- Каква е възможната роля на британците и на европейците за постигането на мир в Украйна?
- Почти никаква. Те се появяват, когато има някаква материална изгода, нещо което може да се вземе. Англия няма намерение да защитава Украйна. Тя, както винаги, защитава единствено собствените си интереси. Поражението на Украйна няма да бъде заплаха за САЩ, но за Европа - да. Британците имат специални икономически привилегии в търговията със САЩ. Завинаги сме вързани за Британия, културно, политически, езиково. Те са наши създатели, били сме тяхна колония.

- Рано или късно войната трябва да приключи с мирни преговори?
- Лондон и ЕС няма да бъдат включени в тях, САЩ ще искат да покажат, че те са най-важният посредник и отговорни за войната са Украйна и ЕС.

- Ако ЕС не се съгласи да прекрати участието си във войната?
- Само ако данъкоплатците му разрешат. Един ден ще им дойде до гуша и тогава ЕС ще зареже украинците и ще ги остави да умират. Като че ли натам вървят нещата. 
Ако Европа иска да стане бъдеща супер сила трябва да вземе през предстоящите 10 – 12 месеца фундаментални решения за бъдещето си развитие през следващите 20 – 30 години.

- Кои са тези европейски лидери, които днес мислят с размах 20 –30 години, а не до следващите избори?
- За съжаление е точно така, мотивацията им е краткосрочна. 
Русия разполага с модел, който позволява планиране с размах 10-20-30 години, дори Путин тогава вече да не е жив. Мисли се с други мащаби, като моделът базира на сериозен държавен сектор, който не търси единствено печалба. 
Парите не управляват, управлява властта, както в САЩ, така и в Русия. 

Още от (Интервюта)

Най-четени