Доц. Валентин Вацев, политолог и международен анализатор, пред „Труд news“: Европа се готви за нападение срещу Русия, Русия се готви за война с Европа

Тръмп и Путин взаимна си помогнаха, те дори не го крият

Утре е 9 май, в Русия този ден е честван като ден на победата над хитлерофашизма. Събитието ще бъде отбелязано на фона на продължаващата повече от три години война, която Русия води срещу Украйна. Какво се случи за това време, питаме политолога и международен анализатор доц. Валентин Вацев. Според него в Русия се готвят за втория етап на войната - срещу Европа, която може да започне през пролетта на следващата година. Теоретично е възможно първият удар да бъде нанесен срещу Полша, Румъния и България, смята той.

- Да започнем с 9 май - Ден победы, както му викат руснаците. Сещам се веднага за песента от филма „Белоруската гара“ - Нам нужна одна победа. Има ли такава победа, с която Путин може да посрещне 80-годишнината от 9 май, господин Вацев?
- Те удържаха в реалните граници резултатите от украинската кампания, това е победа, но още не е със световноисторическо значение. Обсъждането на тази победа има други два смисъла. В Русия винаги е имало една малка, „вътрешната Европа“, още от времето на Петър Велики. Това са руските западняци. Тази малка „вътрешна Европа“ ще бъде притисната много силно и особеният начин, по който се подготвя празнуването на 9 май говори за това, че се очаква това да стане. Просто в Русия се бият малката Европа и голямата Русия.

- Как ще стане това?
- То вече е започнало. Това е притискане на малката Европа във всички отношения - културно, идеологическо, политическо, икономическо. Доскоро тя имаше много добри позиции в руската икономика. Тази икономика бе хибридна - с имперски елементи, които се развиваха бързо, и от друга страна прословутият руски капитализъм, който те почнаха да строят преди разпадането на СССР. Малката Европа бе един икономически либерален блок, ситуиран добре в управлението на руската държавна икономика. Малката Европа е в руското изкуство и в културата, в образованието. Това са хората на Сорос. В България ние престанахме да ги забелязваме, в Русия никой не го затрудняваше доскоро. Сега започва идеологическо настъпление срещу тях със съответните руски особености. Това влияние ще намалява много бързо, защото - това звучи много силно, което ще кажа - в Русия се готвят за втория етап на войната.

- Но той още не е завършил първият етап и не се знае кога това ще стане?
- Първият етап бе прокси война. Украйна бе прокси елемент, върха на копието на Европейския съюз, а доскоро и на Америка. Излизането на САЩ от този антируски съюз е ключово, епохално историческо събитие. След нежеланието на Тръмп да участва в европейските военни дела, Европа се готви сама да воюва. И, между другото, това се усеща и в България.

- Какво ви дава основание да твърдите това?
- Нашите се опитват да го представят по-скоро като бизнес, а не като военно дело. Готвим се за войната на равнището на бизнеса, на военното производство, което е предимно държавно, макар че има и частни сегменти. При нас има една хитрост, в Европа е съвсем сериозно. Европейската бюрокрация, т. е. урсулите, пред очите ни направиха исторически блок с военно-промишлените комплекси преди всичко във Франция, но и в Германия, в Скандинавия, в Италия и в Испания. Европейските военни комплекси не бяха силно развити до преди това. Тоест - Европа се готви за нападение срещу Русия, а Русия се готви за война с Европа.

- И кога ще стане това?
- Тази война се очаква да започне след прокси етапа, който е сега. Тръмп направи решителната крачка, той се отказа от европейските дела, защото има нужда да бъде освободен от европейската проблематика, за да решава големият американски проблем, който става все по-труден - отношенията с Китай. Китай няма никакво намерение да отстъпва, това е много важно от геополитическа гледна точка. Все се надявах, че Китай ще предложи някаква компромисна форма на Америка, но не забелязвам елементи на компромисно поведение в политиката на Пекин. Така че Тръмп има своите грижи и не е ясно как ще успее да ги решава. Прокси етапа на войната се предполага да завърши някъде към зимата на тази година, но през пролетта на 2026-та ще започне директен удар на Русия с европейския военно-промишлен комплекс, поне в Москва така очакват. И те се готвят отсега и има всички основания тя да победи.

- Къде ще бъде нанесен този директен удар, в една държава?
- Не в една държава. В няколко държави. Директният удар може да започне не с ядрено оръжие...

- Путин каза, че няма да го употребява...
- Те го казват непрекъснато. Там има един малък цикъл - от време на време някой поставя въпроса за употреба на ядрено оръжие, след това се мълчи един месец, въпросът се обсъжда и Путин съобщава, че за нас това не е актуално. Това става вече три пъти, това е малката примка - отначало се говори за употреба на тактическо ядрено оръжие, след това се мълчи и се правят научно теоретически разработки, след което държавното управление в лицето на президента заявява, че за нас това не е актуално. Значи с обикновено конвенционално оръжие ще се удря по Полша, вероятно по Румъния, където е голямата база в Констанца. Не е невъзможно да ударят и по България - не по военните бази на САЩ на българска територия, а срещу Координационния център на американските въоръжени сили във Варна. Това е теоретически възможно в един следващ етап. За да разберем важното, което става сега, трябва да гледаме на тържествата по отбелязването на 9 май като на обещание за бъдещи етапи на развитие. Очаква се Русия да покаже нови въоръжения, а Путин да каже нещо ново и важно. С това не толкова прикрючва един етап, колкото започва нов етап. Извън тази гледна точка трябва да се оценява присъствието на разни други представители. От бившия СССР няма изненада и няма нищо странно, продължава руската имперска политика спрямо бившите територии, но присъствието на китайския представител има ключово значение.

- Защо?
- Защото това означава, че всичките усилия на тръмповата администрация са неуспешни в разделянето на Русия и Китай. Напротив, те засилват своите взаимодействия, Русия и Китай вече са военно исторически блок. Тоест - можем да броим само китайското присъствие - не Фицо, не Вучич, дори и да отидат, това ще бъде интересно по-скоро за пресата.

- Какво успя Путин да реши със т. нар. от него специална военна операция?
- Успя да реши териториалният въпрос. Те искаха четири територии, получиха ги. А „в Киев за три дни“ беше измислица на западни централи и на УНИАН, оказа се, че украинската пропаганда е много по-ефективна. И досега това е така. Русия почти няма какво да каже в пропаганден план. Украйна има надмощие в пропаганден смисъл, а не във военния. Аз очаквах войната да свърши във втория месец и тя наистина свърши, тъй като в Истанбул украинското ръководство подписа капитулация. За малко тя щеше да стане факт, ако не беше британската намеса, която ги увери, че не са сами. Имаше и една голяма грешка на руското ръководство. Те смятаха, че украинските въоръжени сили няма да се съпротивлават сериозно. Тъкмо напротив, те бяха силно мотивирани и воюваха с висок дух. Така че голямата грешка на руското ръководство бе в първите три месеца, когато смятаха, че ще бъдат посрещнати с цветя и с хляб и сол. Нищо такова не стана, Украйна бе готова да воюва до последно, както и сега е готова. Това наложи промяна във военните планове на руското командване. Но както казах, те искаха четири територии, получиха ги.

- А защо сега бомбардират Одеса?
- Одеса е проблем, който ще се решава в хода на директната война. Досегашните териториални цели са постигнати и вероятно Тръмп ще бъде съгласен да има нова Украйна, която да бъде демилитаризирана и неутрална държава с минимални въоръжени сили. Тоест - базовите цели на специалната военна операция са постигнати. Тук има място за объркване. Защото в меморандума на Путин от 2021 година се говореше за изтласкване на НАТО към границите от 1997 година. Това не е постигнато, но именно това ще бъде задачата на втората директна фаза на войната. Вече се вижда с просто око как руската държавно-управленска машина се готви по нов начин, с нови индустриални средства, с отказ от досегашната идея, че Русия е суровинна империя - имаше една такава глупава идея. С китайско съдействие те вървят към една технологична империя.

- „Постоянно мисля за това“, така Путин отговори на въпрос в едно интервю дали обмисля „какво и кой ще дойде след него“. И поясни, че постоянно оглеждал възможни кандидати и оценявал потенциала им?
- Той винаги се е оглеждал, но в последните три години това не бе споменавано. След започването на прокси войната тази тема беше избутана назад и сега в новите условия Путин спомена, че държавата трябва да има приемник във високите части на управлението. Това е правилно, на неговата възраст е редно да мисли и за тези неща. Става дума не че той толкова се е размислил, колкото за това, че държавата трябва да претърпи управленски промени, защото Русия преминава в нов етап на военна и икономическа подготовка. Така че прокси войната завършва успешно и предполагам, че ще бъде създаден нов субект на руската държавност - Новорусия.

- Четирите територии не са изцяло нейни...
- Е, има отделни ъгълчета, които не са отвоювани още, това е последна грижа. Русия може да задвижи една нова мобилизация, струва ми се, че този въпрос не е закрит в руското ръководство. Те отричат на този етап, но за мен войната не може да завърши териториално ефективно и успешно, ако няма още една 120 хилядна мобилизация.

- САЩ и Украйна подписаха договора за ценните метали, ще бъде ли това гаранция за сигурността на Украйна?
- Само че тук има много неясно моменти. Част от тези метали са на руска територия или на територия, контролирана от руски войски. Второ, това е икономически добра сделка, но иска огромни инвестиции, които Америка в момента не може са си позволи, тъй като тя е в режим на съкращаване на разходите. Всъщност това е успех за Тръмп, защото той най-после, след един цикъл на трудни, нервни и не много ясни преговори с Украйна, може да сложи на масата тази хартия и да каже: Ето, получих резултат! Той имаше нужда именно от един такъв резултат, за да могат да го оставят на мира. Той беше в много опасна ситуация - да му нахлузят тази война, както нахлузиха виетнамската война на Ричард Никсън, и да го премахнат. Но Тръмп се измъкна с руска помощ и съдействие и може да каже, че за САЩ войната завърши с икономически сигурен резултат. И сега може да се измъкнем от тази война, коята не е негова, а на Байдън. Той постигна своята стратегическа цел - да бъде свободен от тази война. Путин също е доволен, защото няма да има нужда да се съобразява с американските въоръжени сили на бойното поле. Забележете, че много уместно съвпадат момента за започване на нова директна война с Европа с момента, когато Тръмп най-после е свободен и може да отиде и да се занимава с Китай. Има обща причина за това - точно когато Тръмп постигна голямата си цел да се освободи от войната, за да не могат Си Ен Ен и „Ню Йорк Таймс“ да му нахлузят тази война, което би било гибелно, и началото на руската подготовка за директна война. Преговорите загубиха ролята си, но си свършиха задачата.

- Да разбираме ли, че Тръмп и Путин взаимна си помогнаха?
- Да, точно така е и те дори не го крият. Путин е доволен от това, което стана, на Тръмп му олекна най-после, то си му личи как му падна примката от шията. Започва новият етап на европейската история - директен сблъсък с Русия. Има една теория, която е много вярна и се потвърждава от живота - теорията за цикличния характер на руско-европейските сблъсъци на всеки 80 години. Говори се за четири етапа на един цикъл. Първо, Русия се намесва до шия в европейските дела. Второ - предизвиква дълбока тревога в европейските кръгове, начало на подготовка на военен конфликт. Третият етап е 4-5-6 години война. Четвъртият етап е успокоение, край на руско-европейските отношения и ориентация ня Русия навътре към себе си - зад Урал, към Далечния изток, към Източен Сибир. Този етап продължава към 30-40 години и след него всичко се завърта отново. Малката вътрешна Европа има роля в първия етап, когато Русия влиза в европейските дела до уши. Това е разбирането на европейските западняци, че Русия е европейска страна, без която нищо в Европа не може да се реши.

Нашият гост
Валентин Вацев е роден във Варна. Завършил е Философско-историческия факултет на СУ „Св. Климент Охридски”. До 1997 г. е член на Изпълнителното бюро на БСП. Дългогодишен преподавател в АОНСУ. Преподава геополитика и философия на политиката в ПУ „Паисий Хилендарски” и европеистика в Европейския колеж по икономика и управление в Пловдив.