Драгомир Стойнев, председател на ПГ на БСП: Прогресивно данъчно облагане носи по 5-6 млрд. лв. годишно в бюджета

За първи път не може да се намери диалог между президент и изпълнителна власт

Плоският данък вече не носи справедливост и социална стабилност и това е причината да искаме ревизия, защото колкото по-нисък е доходът, толкова по-голям е относителният данъчен товар. Прогресивното подоходно облагане няма да зесегне доходите на 95% от българите. Това казва пред „Труд news“ зам.-председателят на НС и шеф на ПГ на БСП Драгомир Стойнев. Питаме го и няма ли прогресивното облагане да се отрази негативно върху хората със средни доходи. Ако България беше запазила данъчната системата отпреди 2008 г., в бюджета щяха да влязат около 14 млрд. лв. повече, категоричен е Стойнев.

- Господин Стойнев, многократно казвате, че плоският данък е „изчерпан“ и „не носи справедливост“. Какви конкретни данни подкрепят тази позиция?
- Когато преди 17 години въведохме плоския данък имахме сериозни аргументи. Те произтичаха и от икономическата среда, и от социалната ситуация. Спомняте си периода преди кризата от 2009 г., - имаше стопански подем, имаше възможности за нови производства, държавата трябваше да насърчи инвестиционната дейност като остави повече свободен ресурс във формиращата се средна класа. Плоският данък се въведе с аргумента, че ще увеличи инвестициите, ще изсветли икономиката и ще подобри събираемостта на данъците. И това започна да се случва. Този тренд бе пречупен от световната финансова криза след 2009 г. Смятам, че благодарение и на регресивното облагане - плоският данък, ние преминахме по-леко през кризата. Не искам да съм обстоятелствен за това, какво се случи с глобалната икономика и ефектите върху нашата, но от години е ясно, че за да имаме стабилност и ръст трябва да направим промяна. Ето и някои маркери - инвестициите намаляха като дял от БВП, неравенствата се увеличиха - България е страната с най-голяма разлика в доходите в ЕС (по показателя S80/S20 - 6,96 пъти при 4,66 средно за Съюза), а приходите от преки данъци като дял от БВП намаляха. В същото време над половината от всички приходи идват от косвени данъци, които тежат най-вече върху хората с ниски и средни доходи. Това е и причината да кажем, че моделът е изчерпан - той не осигурява нито устойчивост, нито справедливост. И това не е тенденция само у нас. Затова редица държави преразгледаха облагането. Днес в Европа плосък данък има само в Албания, Беларус, Босна и Херцеговина и България, както и в държави от Карибския басейн като Тринидад и Тобаго и Ямайка.

- Бихте ли посочил основните негативи, които виждате във функционирането на плоския данък в България?
- Вече споменах за дела на косвените данъци в бюджета и тежестта им върху хората с по-ниски доходи. Но има и още аргументи във времето на увеличаване на неравенствата в цял свят. Първо, това е регресивен модел - колкото по-нисък е доходът, толкова по-голям е относителният данъчен товар. Второ, той доведе до недофинансиране на ключови системи - здравеопазване, образование, социални услуги. От това страдат най-вече хората с ниски и средни доходи, които разчитат на тези системи. Много по-малко засегнати са гражданите с високи и много високи доходи. Трето, създаде се илюзията за „лесно администриране“, но за мен това е по-скоро предпоставка за по-слаб контрол и ниската ефективност на събираемостта. България е и единствената държава в ЕС без необлагаем минимум и с най-ниско съотношение на приходите от данък върху печалбата към БВП.

- Ясно ли е вече как точно ще изглежда предложената скала на прогресивното облагане? Какви ще са ставките и праговете?
- Още е рано. Работим с експерти и социалните партньори по модел, който няма да натоварва средната класа. Най-важният принцип е да въведем необлагаем минимум, равен на минималната работна заплата, и да запазим 10% ставка за по-голямата част от доходите. По-висока ставка - например 20% - ще важи само за най-високите доходи. Идеята е справедливо разпределение, а не наказание за успех.

- Експерти смятат, че прогресивното облагане ще натовари средните доходи или ще намали приходите. Основателно ли е това опасение?
- Не. Ако погледнем опита на държавите от ЕС, прогресивното облагане не само не намалява приходите, а повишава фискалната стабилност. Въвеждането на необлагаем минимум и умерена прогресия може да увеличи потреблението и да повиши събираемостта. Има красноречиви експертни и научни данни, които показват, че ако за периода 2009 - 2025 г. България беше запазила данъчната системата отпреди 2008 г., в бюджета щяха да влязат около 14 млрд. лв. повече. Това са средства, които можеха да отидат за публични инвестиции и човешки капитал. Нека е ясно, когато говорим за експертност, че МВФ подкрепя икономистите на БСП и ни съветват да преминем към прогресивен данък. Световната банка в лицето на Кристалина Георгиева също подкрепя нашето предложение за промяна на данъчно-осигурителната система. Големите международни институции рано или късно ще поставят темата пред българското правителство и смятам, че не трябва да се оказваме в ситуация да вземаме решения под външен натиск. Като държава-членка на Еврозоната смятам, че ще бъдем притиснати отвън за промяна на модела защото ще има финансов дъмпинг от наша страна и това няма да се толерира! Реформата трябва да бъде умно и прецизно разработена тук, в България. В това има и политически смисъл - време е да покажем, че като държава стоим стабилно и се съобразяваме с икономическата и социалната динамика в света. А светът отдавна говори за решения срещу големите неравенства и за публични инвестиции в социалните, образователните и здравните системи, които да стабилизират обществата.

- Възможно ли е прогресивният данък да бъде конструиран така, че да не се засегнат средните доходи, а само най-високите?
- Абсолютно възможно и точно това предлагаме. 95% от хората ще останат в рамките на сегашната ставка. Целта е малката група с изключително високи доходи да участва по-активно в поддържането на обществените системи, от които всички се възползваме. Но пак казвам - за конкретика е рано. Дано обаче не стане късно за експертна и политическа работа.
Важно е да започне институционален, експертен и конкретен разговор по параметрите. БСП не от вчера говори за необходимост от промяна на плоския данък, въпреки че бе въведен в наше управление през 2008 г. Данъчната система не е свещена, тя трябва да е в синхрон с процесите в икономиките и социалните системи. Нещо което е добро днес, вероятно няма да е след 15 години. Затова смятам, че чисто политически не трябва да бягаме от този разговор. Напротив - време е да го поставим много решително, въпреки рисковете това да доведе до опозиционни спекулации. Плоският данък вече не носи справедливост и социална стабилност и ние като социалисти искаме ревизия.

- Как ще се отразят тези промени върху инвеститорския климат и конкурентоспособността?
- Пазарите се интересуват от предсказуема и устойчива среда, а не само от най-ниските ставки. Ние и сега имаме ниски ставки, но се оказа, че нямаме квалифицирана работна ръка, което ни прави инвестиционно непривлекателни. Новите индустрии изискат подготвени хора, а такива ще има чрез много сериозни инвестиции в образование, квалификация и преквалификация. Трябва да подготвим бъдещите бюджети за тези разходи. Когато има справедлива данъчна система, стабилност на бюджета, прогнозируемост на разходите, има по-добра инфраструктура, квалифицирани кадри и социален мир. Това е истинската конкурентоспособност. Инвеститорите вече търсят това, а не най-ниски ставки.

- Предлагате максималният осигурителен доход да бъде до 10 минимални заплати. Как определихте този праг?
- Това е разумна граница, която съответства на европейската практика. Така се осигурява баланс между стимули за високи доходи и устойчивост на системата. При тази рамка хората с по-високи заплати продължават да имат добър нетен доход, а в осигурителната система влизат повече реални средства за бъдещи пенсии. 

- Какво ще стане с хората, които в момента се осигуряват на по-висок доход?
- Техните вноски ще се ограничат до новия максимум, но това няма да намали натрупаните им права - просто системата ще стане по-предвидима и справедлива. Важно е да спрем практиката част от доходите да не се декларират и да се укриват чрез фиктивни договори.

- Ще има ли промени в структурата на осигуровките?
- Тук дискусията предстои. Възможно е леко преразпределение между работодател и работник, но идеята не е да се увеличава общата тежест, а да се постигне баланс и по-добра защита на първия стълб - държавното обществено осигуряване.

- КНСБ предлага по-големи данъчни облекчения за семейства с деца. Подкрепяте ли ги?
- Да, това е правилна посока. По-високите данъчни облекчения за родители стимулират работещите семейства и компенсират ефекта върху средните доходи. Ако двамата родители ползват пълния размер на облекченията, те реално запазват нетния си доход дори при въвеждане на умерена прогресия.
 
- Как ще се промени административната тежест за бизнеса при прогресивен данък?
- Минимално. Данъчните администрации разполагат с нужния софтуер и капацитет, а при електронните декларации изчисленията се правят автоматично. Всяка модерна икономика прилага многоскална система без затруднения.

- Не се ли опасявате от увеличение дела на сивата икономика?
- Плоският данък в началото имаше положителен ефект, но поради обективни обстоятелства не можа да я изсветли напълно. Сивият сектор остава над 20%. Не можем обаче да смятаме, че данъчната система е единственият инструмент за изсветляване. Прогресивното облагане трябва да върви ръка за ръка с по-добър контрол, дигитализация на НАП, по-високи санкции и стимули за деклариране на доходи. Когато хората усещат, че системата е справедлива, те са по-склонни да спазват правилата.
 
- Какви са очакваните приходи от промяната?
- По предварителни разчети - между 5 и 6 млрд. лева допълнителни приходи годишно, без да се засягат 95% от доходите. Това ще позволи по-активна политика по доходите, модернизация на публичните услуги и по-добро финансиране на социалните системи.
 
- Виждате ли рискове - спад на приходите, укриване на доходи, по-слаба мотивация за труд?
- Рискове винаги има, но е важното те да са управляеми рискове. Прогресивният модел не наказва труда, а възнаграждава усилието. Когато хората виждат резултат от своите данъци - по-добри пътища, здравеопазване и образование - мотивацията за работа и плащане на данъци се повишава.

- Какви ще бъдат ефектите върху пенсиите, здравеопазването и социалните услуги?
- Това е основната цел - да се осигури ресурс за силна държава. Повече средства означават по-добри пенсии, достъпно здравеопазване и качествени социални услуги. Промяната не е само фискална, тя е морална - да върнем чувството за справедливост.

- Кога очаквате тези промени да влязат в сила?
- Реалистично - от 2027 година. През 2026 г. трябва да завършим всички анализи и обществени консултации. Това не е механична смяна на цифри, а реформа, която ще зададе нова философия на социалната държава - отговорна, справедлива и устойчива.

Драгомир Стойнев е роден на 6 май 1976 г. в Триполи, Либия. Магистър по икономика от Университета “Париж 1 Пантеон - Сорбона”, Франция. Министър на икономиката, енергетиката и туризма в кабинета “Орешарски”, зам.-председател на ПГ на БСП в 44-тия парламент. Депутат е от 41. до днешното 50. НС, на което е и зам.-председател.