Доц. д-р Ангел Кунчев, главен държавен здравен инспектор, пред „Трудnews“: Две нови ваксини за деца и бременни влизат в имунизационния календар

След наводнение бурканите в мазето са опасни за здравето

Не е нормално да пием с шепи хранителни добавки

Предизвикателствата пред здравето на българина са все повече - вируси, наводнения, криза с боклука. Лекуваме се по интернет, посягаме към лекарства, препоръчани в социалните мрежи. Доколко опасно е това и кога ще ни удари и грипът, разговаряме с доц. Ангел Кунчев.

- Доц. Кунчев, опасна ли е водата от чешмата в районите, където имаше наводнения, а това бяха доста места в България?
- Там опасността е по-голяма, в сравнение с боклука, макар че там контролът е по-висок. Когато водата се използва като питейна, тя подлежи на контрол първо от оператора, чиято е отговорността и той го прави. Това са ВиК-дружествата, които си имат собствена система на мониторинг и когато има отклонения, те уведомяват здравните органи. Допълнително ние правим външен мониторинг. Важно е и какъв е източникът на водата. Ако е подземен, там рисковете са по-малки, качеството на водата е сравнително постоянно. Когато обаче е повърхностен, каквито са язовирите, в тях попада голямо количество не само водна, но и биомаса от рекичките, които се вливат в тях при обилни дъждове, което влошава качеството. Най-често в такъв случай се появяват отклонения в цвят, мирис, мътност и те правят впечатление на хората, защото се виждат лесно, а не защото са най-опасните. Когато има отклонения от изискванията, а те са много строги за питейната вода, ние забраняваме използването ù за питейни нужди. Трябва три последователни проби да дадат добри показатели, за да разрешим водата отново да се пие. Един проблем, с който се сблъскваме е зимнината в мазетата, особено в по-малките населени места, ако те бъдат залети с отпадни води. Не можем да гарантираме, че частици не попадат в бурканите, така че ако се ползват за хранене, са рискови.

- А крие ли рискове за здравето кризата с боклука в два района на София?
- Когато стане въпрос за натрупване на по-големи количества боклук, първото, което чуваме, като страхове, са избухване на епидемии, болести и т. н. Естествено, има такава връзка, но тя не е толкова непосредствена. Първо - температурите не са летни, не са 35-40 градуса, при които гнилостните процеси много бързо настъпват и ефектите биха били по-преки. Искам да бъда разбран правилно - сметопочистването трябва така да е организирано, че да няма натрупване не само около кофите, но и те самите да не са препълнени. Но, ако се получи така, нашите регионални здравни инспекции реагират, както е в случая в София. Изпращат се указания до съответните кметове, до общините какви мерки трябва да бъдат взети. Ако извозването е невъзможно, трябва да има дезинфекционна обработка на натрупаните отпадъци. Допълнително, ако е необходимо, се прави обработка с препарати, които да не допускат идването на плъхове и разнасянето на боклуци. Това вече е направено.

- Времето застудя по-рано от обичайното, кога да очакваме грипната епидемия?
- Далече сме от грипна епидемия. Имаме само един случай на 3-годишно дете, лежащо по повод на заболяването в една от софийските болници. Това по-скоро е изолиран случай, раничко е още за грипа, но ще започнат в столицата и на други места да се появяват отделни несвързани случаи. Постепенно заболеваемостта ще расте докъм декември и вече тогава можем да говорим за по-сериозни стойности, а евентуално и за епидимични, но вече чак през януари. Ние сме имали грипни епидемии и в края на ноември, а и в края на март - април. Но това е рядкост, в 99% от случаите това се случва края на януари-февруари. Никой обаче не може да бъде сигурен, защото характерно за грипните вируси е тяхната изключително бърза изменчивост, винаги могат да изкарат нови щамове с нови, неочаквани свойства и да изненадат. През тази година обаче това надали ще се случи, защото през последните години СЗО предвижда доста точно кой най-вероятно ще бъде епидемичен. Това се дължи на факта, че тя работи с над 100 лаборатории в целия свят, които дават непрекъснато какво ново се появява и може с по-голяма точност да препоръча на производителите какво да включат във ваксините за съответния сезон. Ваксините, които ще се ползват тази година на нашия пазар, са 2-3 вида, хората ги знаят от доста време и са включени в тях щамовете, които очакваме.

- Ще има ли достатъчно ваксини срещу грип за всички, които поискат да се предпазят?
- Интересът към тези ваксини расте постоянно. Аз съм свидетел, че преди години се опитвахме да обясняваме на хората, някои приемаха, други - не. А сега всеки, който си е правил и е видял, че има ефект, започва да търси ваксина. Една от тях вече пристигна за свободния пазар, има я вече в аптеките. Така че всеки, който желае, може да се имунизира през октомври - ноември. Има една особеност, която хората трябва да знаят. Ако си направиш ваксинация, ти не си защитен на другия ден, а след 2-3 седмици. Появяват се антитела на 10-ия ден, но те не са достатъчно като количество, за да предотвратят заболяване. Едва след 20-ия ден след имунизация вече имаме напреднал имунитет и човек може да счита, че ще бъде защитен.

- Доколко са сигурни тестовете за грип и КОВИД, които се продават в аптеките?
- Достатъчно сигурни са. Те, разбира се, са за бърза употреба, но това не пречи да са чувствителни, така че да могат да дадат насока. Резултатът е 100% за грип и по-малко за КОВИД, защото той вади все нови и нови щамове, които се отдалечават от основния, който беше Омикрон през последните години. И е възможно тестовете да го хващат в по-ниска степен. Вълна от КОВИД мина преди 1-2 седмици, той доста се увеличи и в България, и в Европа, доста хора го изкараха. Сега, по данни на Националния център по заразни и паразитни болести има доста висок процент на риновируси и на бокавируси. Те са по-леко протичащи и младите хора въобще ги карат на крак.

- Заговори се за промени в имунизационния календар на децата, какви са те?
- За мен в областта на общественото здраве няма по-важно нещо от това, да осигурим на българските деца възможно най-добрата защита чрез най-добрите ваксинационни препарати срещу колкото можем повече болести. Българския календар през последните години доста се приближи до този в най-развитите европейски страни. И ако тази година успеем да довършим като последна стъпка въвеждането на 2 нови антигена - варицела за всички деца и възможност за имунизация на бременни срещу респираторно синцитиален вирус (РСВ). Той се среща много често до годинка, годинка и половина и начинът да предпазим децата е да се имунизират бъдещите майки. Направили сме тези две предложения, предстои през другата седмица да бъдат публикувани промените в наредбата. Надявам се, ако Министерството на финансите подкрепи тази стъпка, тя да стане факт и от следващата година тези две нови ваксини да бъдат включени в календара.

- А кои са най-опасните заразни болести при децата?
- Тези, срещу които правим ваксини, са сред най-опасните, те затова са и разработени. Трудно е да се направи някаква класация, всичко е много опасно - и бясът, и тетанус, ако се нараниш, за него няма лечение. Но дори и такива, които позабравихме, като дифтерия. Нея я няма от доста време, но се появява тук-таме, където има военни конфликти - в Украйна имаше няколко десетки с тежко протичане, със смъртни случаи. Морбили, което от време на време се среща, но, слава Богу, успяхме да избегнем масово разпространение, макар че Румъния преживя една много тежка епидемия през последните 2 години. При нас поради това, че е високо ваксинационното покритие, вирусът не се разпространи. Коклюшът също е важно съществено заболяване, при което през последните години в Европа се отчетоха поява на нови случаи, което ни принуди да променим календара така, че да има ваксинация и в тийнейджърска възраст, която да запази децата. Да не говорим за полиомиелит, като едно от най-тежките заболявания, с който сме се справили и се надяваме, че няма да върне. По света има 2-3 места, където поради много лоши социални условия се появяват случаи - едното е в Афганистан, другото е в Нигерия.

- Има ли опасност от завръщането на отдавна забравени болести?
- Някаква пряка опасност за момента няма, само че светът вече е едно голямо село и когато някъде нещо се появи, па било то и в джунглите на Амазония, или в Конго, както беше с някои хеморагични трески, то много бързо може да достигне до целия свят. Хората пътуват много, в рамките на 24 часа самолет може да достигне до всяка точка. Така че, възможностите за разнасяне на заболявания са много големи. Единственият начин да противостоим на това е ползването на добри ваксини, на добри препарати, високоефективни и покритие на колкото може по-голям процент на хора.

- Защо, според вас, българинът, се лекува по интернет?
- Ох, ужасна е тая тема. Аз имам слабост към нея, защото наблюдавам как се развива пазарът. Има една проста много неприятна истина и тя е, че българинът вече дава повече пари за хранителни добавки, отколкото за лекарства. Не е нормално това. Хората са малко безкритични, приемат всичко, което чуят и четат, особено в социалните мрежи. Правят експерименти със здравето си, да пазят някакви странни диети, да приемат препарати. Лечението не е толкова лесна работа, затова лекарите учат 6 години, а после още 3-4 за специалност, пък практика, пък опит, за да може наистина да си ефективен и да лекуваш. Същото се отнася и за фармацевтите. Аз нямам нищо против хранителните добавки, но те се приемат, когато имаш нужда, в момента си натоварен психически или физически с някакво заболяване. Масово да се пият витамини, микроелементи, имуномодулатори, за мен е неприемливо.

- А имате ли данни дали намаля самолечението с антибиотици, след въвеждането на електронните рецепти?
- Намаля, то се вижда по данните, които имаме за консумацията. Само че намаля не защото хората не искат да го правят, а защото е малко по-труден режимът на достъп, както и би следвало да бъде. Антибиотиците са революция в медицината, спасили много човешки животи, само че когато прекалиш или ги употребяваш неправилно, създаваш условия вместо да лекуват, да нямат ефект. Човечеството прави точно това - запълваме околната среда с антибиотици - и чрез храна, и чрез козметика, и чрез лечение, в резултат на което се селектират много високоустойчиви микроорганизми, които започват да не се влияят даже от най-новите антибиотици, а това крие огромни рискове. И още нещо - няма вирус, който да се влияе от антибиотик. Така, че посягайки към него не само не си помагаме, а напротив - най-много да създадем дисбактериоза, да получим ентероколитни оплаквания, това ще е ефектът.

- Антибиотиците са навсякъде, включително и в храните. Какво трябва да се направи?
- Ние имаме разработена програма в тази област, но все не можем да я въведем. Все нещо се случва - сменя се правителството, сменят се министри, МФ няколко пъти ни върна за корекции, намалихме исканата сума почти десетократно и сега сме на етап да съгласуваме последния проект и България да започне да работи. Защото след КОВИД нещата се влошиха значително. Особено в началото на пандемията лекарите по света не знаеха как точно да лекуват, имаше много усложнения и се ползваха много антибиотици, което рязко усложни изграждането на резистентни микроорганизми. И много по-голям е процентът на резистентните щамове, особено в болниците. Могат да бъдат взети различни мерки. Като почнем от това да не се пият безразборно антибиотици, до това да не ги изхвърляме на различни места, защото попадат в природата и продължават да притискат бактериите, които пък изграждат резистентност. Искаме да въведем една практика, която съществува вече в някои западни страни - да се изследва водата на реките, преминаващи през големи градове, защото се оказва, че е доста показателно какви количества антибиотици намираме там, затова правилно се употребяват, къде се изхвърлят и до каква степен има риск.

- Американският президент Доналд Тръм заяви, че парацетамолът при бременни води до аутизъм при децата, това вярно ли е?
- Никой не може да бъде абсолютно категоричен, това става чрез дългогодишни изследвания и наблюдения. Когато обаче става въпрос за медицина, за безопасност и на ваксини, и на други препарати, съм по-склонен да вярвам на институциите, които са създадени за тази цел. Така че е по-добре да чуем тяхното мнение.

Доц. Ангел Кунчев завършва Медицинския университет в Пловдив през 1985 г. След дипломирането си започва работа в отдел “Противоепидемичен контрол” към ХЕИ - Хасково, от 2001 г. - в Министерство на здравеопазването. От 2008 г. е директор на отдел “Надзор на заразните болести”. През 2021 г. става носител на престижното звание “Лекар на годината”.

Още от (Интервюта)

Най-четени