Зорница Спасова, главен асистент в Националния център по обществено здраве и анализи към Министерство на здравеопазването, пред „Труд news”: Мръсният въздух вече е фактор за демографската криза

Увеличава смъртността и ограничава раждаемостта

Много са хората, уязвими и към горещините

По последни данни на Националния статистически институт (НСИ) за демографска статистика населението на България в края на 2024 г. е 6 437 360 души. В сравнение с предходната година то е намаляло с 8 121 души или с 0.13%. През 2024 г. в страната са регистрирани 53 727 родени деца, като 6% от тях, или 300, са мъртвородени. В сравнение с предходната година броят на живородените е намалял с 3 769, или с 6.6%.

Данните сочат задълбочаване на демографската криза у нас. Потърсихме главния асистент в Националния център по обществено здраве и анализи към здравното министерство Зорница Спасова за пояснение доколко околната среда допринася за този негативен процес.

- Г-жо Спасова, Вие имате редица научни публикации за ефектите върху хората от промените в климата. В едни от последните Ви статии посочвате мръсния въздух като „невидимата заплаха за репродуктивното здраве“. Бихте ли обяснили защо?
- Замърсяването на въздуха от антропогенни източници е основно от изкопаеми горива, които са и основен двигател на климатичната криза. Освен, че е свързан с възникването на редица
заболявания, като респираторни, сърдечно-съдови, диабет и др., мръсният въздух уврежда и
репродуктивните способности както на жените, така и на мъжете. В италианско проучване са
изследвани нивата на Антимюлеровия хормон (AMХ) при около 1300 жени, от които са взимани проби в продължение на 10 г. AMХ в женското тяло показва броя на яйцеклетките, които могат да узреят за оплождане. Нивото му зависи от генетика, възраст, тютюнопушене и др. и намалява с напредването на годините. Изследователите са измерили нивото на фини прахови частици (ФПЧ) –ФПЧ 2,5 (частици с диаметър до 2.5 микрометра) и ФПЧ 10 (частици с диаметър до 10 микрометра) и азотен диоксид във въздуха по местоживеене на участничките. Учените забелязват, че при тези, които живеят в райони със замърсен въздух, нивото на хормона е по-ниско. Проучването идентифицира 4 степени на замърсяване на въздуха и установява, че при тези, които са живели в най-неблагоприятните условия, нивото на AMХ е от 2 до 3 пъти по-вероятно да бъде под 1 ng/ml (ниско ниво, което се свързва с намален яйчников резерв). Жените с по-високи нива на AMХ могат да останат фертилни по-дълго време и имат по-голям шанс за успешно инвитро оплождане. 

Замърсяването на въздуха влияе и върху мъжкото репродуктивно здраве, като понижава качеството и подвижността на сперматозоидите. Високите нива на ФПЧ2.5 са свързани с намалена подвижност на сперматозоидите 2 – 3 месеца след излагането на силно замърсен въздух. Установено е, че броят на живородените деца на 1000 жени е значително по-нисък при живеещите в райони с по-високо излагане на прахови частици. Близостта до главните пътища (под 50 м) е свързана с по-ниска резултатност на процеса, при който оплодената яйцеклетка се закрепва в матката и има раждане на живо бебе (33% срещу 46%) след инвитро оплождане, отколкото при жени, които живеят на разстояние над 400 м.

Мръсният въздух повишава риска от спонтанен аборт, води до ниско тегло на новородените и
преждевременни раждания. Проучване в Китай показа, че излагането на майката на ФПЧ2.5, серен диоксид, озон и въглероден окис е свързано с по-голям риск от спонтанен аборт. След инвитро оплождане, рискът от ранна загуба на бременност се е увеличил с 5% на единица увеличение на средните нива на ФПЧ10. В допълнение, за жени, които живеят в близост до магистрала с голям трафик, рискът от ниско тегло на бебето при раждане се увеличава. Изследване, публикувано в научното списание Environment International, установи, че 18% от всички преждевременни раждания в света през 2010 г. са били свързани с излагане на замърсен с прах въздух.

- Казвате, че замърсяването на въздуха влияе върху забременяването. Може ли да обясните как?
- По-дългото пребиваване в среда със замърсен въздух увеличава периода до забременяване.
Изследване на плодовитостта и връзката ѝ с околната среда, проведено сред двойки, желаещи да имат деца, в Тексас и Мичиган в САЩ, показва, че вероятността от бременност се е увеличила с 3% за всеки 200 м отстояние на жилището от главен път.

Замърсяването на въздуха е свързано и с нарушения в менструалния цикъл, което също има отношение към възможността за зачеване. Американско проучване сред почти 35000 жени открива, че замърсяването на въздуха с ФПЧ може да причини нарушения в менструалния цикъл при тийнейджърките. Замърсяването на въздуха може да забави установяването на редовен менструален цикъл при момичетата в сравнение с тези, които растат в райони с по-чист въздух. Друго американско изследване показва, че по-високото излагане на ФПЧ2.5 може да доведе до по-ранно настъпване на първата менструация. Високите нива на замърсяване на въздуха се свързват и с риск от развитие на синдрома на поликистозни яйчници, метаболитен синдром и безплодие.

През 2017 г. в Международно списание за екологични изследвания и обществено здраве е публикувано проучване, което цели да установи дали замърсяването на въздуха може да повлияе на продължителността на общия менструален цикъл и продължителността на неговите фази (фоликулярна и лутеална). Учените установяват, че замърсеният въздух, резултат от изгарянето на изкопаеми горива, е свързан със скъсяване на лутеалната фаза. Наличието на къса лутеална фаза би могло да попречи на успешното забременяване или износване на плода. Причината се крие във факта, че възникването и протичането на бременността се намира в пряка връзка със състоянието на маточната лигавица. 
Мръсният въздух не само затруднява зачеването, но може да повлияе и на хода на бременността и на здравето на потомството.

- Какво е отражението на мръсния въздух върху развитието на потомството?
- Растежът при деца, изложени на замърсен въздух по време на бременността, е забавен.
Излагането на жената на замърсяване на въздуха с фини прахови частици през първото тримесечие води до забавяне на физическия растеж на детето до 4-годишна възраст. Момчетата са изложени на по-висок риск от момичетата. Излагането на децата на мръсен въздух създава глобална спешна ситуация за здравето, която обикновено се пренебрегва.

Особено остро стои този проблем в страните с ниски и средни доходи. Децата дишат замърсен въздух както навън, така и в домовете си. Замърсяването на въздуха на открито е причина за 4,2 млн. преждевременни смъртни случая през 2016 г., от които близо 300 000 са при деца под 5-годишна възраст. Децата дишат по-интензивно от възрастните, особено когато играят, и се намират по-близо до източника на замърсяване поради ниския си ръст.

Рисковете, свързани с дишането на замърсен въздух в домовете, са също толкова големи. Около 3 млрд. души по света все още са зависими от замърсяващите горива за готвене и отопление. Жените и децата в страните с нисък и среден доход прекарват по-голямата част от времето си вдишвайки дима от кухненското огнище, което образува вътрешни концентрации на някои видове замърсители, 5 до 6 пъти по-високи от нивото им в околната среда. Ниското ниво на снабденост с чиста енергия в домовете има трагични последици в глобален мащаб: поради замърсяването на въздуха в домакинствата през 2016 г. са регистрирани 3,8 млн. смъртни случаи, от които повече от 400 000 са били при деца под 5-годишна възраст.

- Може ли да се каже, че мръсният въздух е пореден фактор за демографската криза у нас?
- Да, климатичните промени и мръсният въздух, който също е част от климатичната криза, вече оказват влияние върху демографията. От една страна, Замърсяването на въздуха е причина за 7 млн. смъртни случаи ежегодно по света, а за България цифрата е между 8500 и 16000 души. От друга страна, влияейки негативно върху способността за зачеване и износване на потомството, мръсният въздух задържа ръста на населението. За да обобщим, Замърсяването на въздуха увеличава смъртността и ограничава раждаемостта.

- В свои публикации обобщавате, че през последните години летата в България, а и по света, постепенно се превръщат от сезона на отпуските в сезона на рисковете. Какви са рисковете?
- Лятото в Южна Европа все повече започва да се асоциира с опасно високи температури,
увеличение на пътните инциденти, пожари и безводие. Много туристи вече планират отпуската си извън двата най-горещи месеци – юли и август – и причините са опасните горещи вълни, които буквално не ни позволяват да излезем навън. Лично аз прекарах миналогодишната си отпуска почти през цялото време затворена на климатик в хотелската стая и гледах морето през балкона. Векторно-преносимите и пренасяните по вода болести също „обичат“ високите температури, които лятото напоследък щедро им предлага.

- Кои са групите население, които най-трудно понасят големите жеги?
- Оказва се, че доста хора попадат в групите на уязвимите. Рискови фактори при жегите са
напреднала възраст (особено над 75 г.), житейски обстоятелства (прикован към легло, в социална изолация, нисък доход, недохранване, невъзможност човек да си позволи климатик), хронично заболяване, като сърдечно-съдови заболявания (високо кръвно налягане, коронарна сърдечна болест, нарушения на сърдечната проводимост), психични и поведенчески разстройства (заради използването на психоактивни субстанции, алкохолизъм), психични разстройства (деменция, депресия, шизофрения, Алцхаймер), неврологични заболявания (Паркинсон), респираторни заболявания (хронична обструктивна белодробна болест, астма), бъбречни заболявания (бъбречна недостатъчност), метаболитни (диабет, затлъстяване). На по-голям риск са изложени също живеещите в големите градове, където се наблюдава ефектът на “градския топъл остров” - живеещите на последните етажи или в жилища с недобра изолация, занимаващите се с интензивна физическа активност на открито, хора, работещи в помещения без климатици или на открито, бебета, малки деца и бременни жени, хора, намиращи се под влиянието на наркотици или алкохол или такива без дом.

- В последните години се завръщат изчезнали отдавна болести като маларията, холерата и др. Каква е причината?
- Климатът е един от факторите, влияещи върху разпространението на инфекциозните и паразитните болести. Други важни фактори са социално-демографските – миграция и транспорт на хора и товари, лекарствена резистентност и хранене, както и влияние на околната среда, като обезлесяване, развитие на селското стопанство, управление на водните площи, урбанизация.

- В своя научна статия цитирате проучване, което обхваща 33 държави, оценява риска от загуба на бременност за жени, изложени на наводнения. Говорите и за стреса на майката от природни бедствия именно като наводненията. Може ли това също да повлияе на постнаталното развитие на децата?
- Да, а самото наводнение като природно бедствие също се свързва с риск от загуба на бременност. Според проучвания, експозицията на наводнение е свързана с повишена загуба на бременност основно при жени извън пиковия диапазон на репродуктивна възраст (<21 или >35 г.) или по време на средния и късния етап на бременността. Рискът ескалира за жените, зависими от повърхностните води, с по-ниски доходи или нива на образование. Ако говорим за крайморски наводнения, които често заливат големи площи, като например в Бангладеш, покачването на морското ниво води до засоляване на подземните източници на питейни води, което е свързано с развитието на прееклампсия. С изменението на климата се наблюдава увеличение на броя на наводненията на всички континенти.

Нашият гост

Зорница Спасова е автор в "Климатека" и главен асистент в Националния център по обществено здраве и анализи (НЦОЗА) към Министерство на здравеопазването. Има докторска степен по „Климатология” от СУ „Св. Климент Охридски“.

Занимава се с въздействие на изменението на климата върху здравето от 2008 г. Експерт е при изготвянето на Плана за действие за устойчива енергия и климат на Столична община ‘21 – ‘30 г. Със статиите си е носител на Наградата за журналистика на Европейското метеорологично дружество. От януари 2024 г. е посланик на Европейския климатичен пакт за България. Стипендиант на Earth Journalism Network за отразяване на СОР29 в Баку, Азербайджан. Представител на България в работна група по здравеопазването при изменение на климата към СЗО.