Индустрията влага над 5,8 млрд. долара за създаването на нова музика и подкрепа на артисти

- Г-жо Килева, наближава краят на 2019-а. Каква е вашата равносметка за развитието на българската музика през последните няколко години?

- Все още нямаме официалните данни за цялата 2019-а, но глобалният музикален пазар нарасна с 9,7% през миналата 2018 г. и достигна внушителните 19.1 млрд. долара. Това е четвъртата поредна година на растеж, според Международната федерация на звукозаписната индустрия (IFPI) - организацията, която представлява музикалната индустрия по света. България не прави изключение от тенденциите. От 2015-а насам БАМП констатира непрекъснат ръст в приходите от физически и дигитални продажби, синхронизации и колективно управление на продуцентски права. Ако през 2015 ръстът на пазара е 6,6% (7,3 млн. лв. общо приходи), през 2016 той е вече +10,4% (8 млн. лв.), през 2017 съответно +11,4% (8,9 млн. лв.), за да достигне през 2018 до +17,4% ръст (10,5 млн. лв. общо приходи). Положителният тренд в България се запазва и през първото полугодие на 2019 г. Отчетите на членовете на БАМП показват стабилен ръст от близо +40% при дигиталните продажби общо, спрямо същия период на предходната година. Общите приходи на отчитащите се компании от физически продажби през първата половина на 2019 г. спрямо същия период на 2018 г. са отново в положителния сегмент: близо +14% увеличение при продадените бройки, но само +6% като търговска стойност.

- Какво правят продуцентите и утвърдени изпълнители, за да предадат знанията си за правене на музика на бъдещите звезди?

- В края на май IFPI оповести, че индустрията влага 33,8% от приходите си обратно за създаването на нова музика и подкрепа на артисти. Над 5,8 млрд. долара се инвестират от компаниите глобално в нов репертоар и кариерно развитие на изпълнителите. Макар и малко на брой, активните компании - наши членове, които инвестират в българска музика, работят по правилата за изграждане на успешна връзка на доверие и подкрепа между лейбъл и артисти. За създаването на добра българска музика не трябва да пропускаме водещата роля на авторите. За тях в световен мащаб полага грижи друга част от музикалната индустрия - музикалните издателски компании, или т.нар. пъблишъри. Ако всяка година има повече творчески лагери за млади композитори и текстописци в България, ако има интерес от страна на повече пъблишинг компании за финансиране на нова българска музика, за споделяне на ноу-хау и за инвестиции в сполучливи авторски колаборации - ето това ще генерира импулс в българската музикална екосистема. Защото компаниите, които отглеждат автори, са другият важен джоб от палтото на музикалната индустрия - както метафорично представяме музикалния бизнес пред учениците, с които се срещаме “В час по интелектуална собственост”.

- Защо е важна инициативата “В час по интелектуална собственост”?

- Това е една от най-смислените идеи за комуникационна кампания, която сме имали. През годините БАМП бе част от поредица инициативи, насочени към промяна на обществените нагласи като “Пиратството ограбва”, “За да има музика и утре”, “Споделяме музика, емоция, култура”, но тази кампания ни е особено скъпа, защото насочихме нашите послания към бъдещото поколение на България. Даваме си сметка, че само чрез инвестиция в децата, ще имаме шанс за успех. Ето защо влязохме в училищата по изкуствата, с темата за авторските права и тяхната роля за успешната професионална реализация на всеки човек, който се занимава с изкуство. С разказ за света на музиката обясняваме забавно сложния механизъм на авторските и сродните им права, техните срокове на закрила, спецификата на различните видове права и начините на тяхното успешно управление и монетизиране. Най-важното ни послание към бъдещите творци и правоносители в България е: Познавайте правата си и никога не се отказвайте от тях! Те са вашият шанс за достоен живот и реализация! През пролетта на 2019, заедно със Саня Армутлиева като център на часовете и двигател на кампанията, посетихме 5 ключови училища по изкуствата в София. Кратките видео репортажи на срещите могат да бъдат проследени на канала на БАМП в YouTube. Продължаваме кампанията и през 2020 г. с амбицията да влезем трайно в българските училища и този час по интелектуалната собственост да се превърне в осъзната необходимост.

- Как бихте коментирали отношението на българина към авторските продукти?

- С няколко думи - невежество, подценяване, груб материализъм и неуважение. И същевременно - активна и безогледна консумация на творчески продукти от всякакъв вид, на всички възможни устройства. За това си има и логично историческо обяснение - липса на традиции, на познание, на обществен статус на творчеството, на рефлекс да уважаваш труда на другите. Да не забравяме, че Законът за авторското право е наложен в България насилствено като част от омразния Ньойски договор в края на Първата световна война. А за правна закрила на сродните на авторското права у нас се заговори едва след демократичните промени. За разлика от САЩ, където основните закони за защита на интелектуалната собственост са сред първите приети от основателите на младата американска държава. Ето защо в България е необходим процес на ограмотяване и промяна на отношението към авторските продукти на всяко едно ниво - семейство, училище, бизнес, потребители, администрация, политици, държавни институции.

- Музикалният бизнес е много динамичен, през последните години драстично се променят навиците на потребителите и това как те “консумират” творческите продукти. Как реагира България на тези процеси?

- Положителният тренд при дигиталните приходи за музикалната индустрия в цял свят продължава и през настоящата година, а стриймингът остава кралят на пазара. В края на септември платформата Spotify обяви, че приключва месеца с 113 милиона абонати и 248 милиона общо месечни активни потребители. Стриймингът е водещ и за българския музикален пазар, като формира 24% дял от общия приход за 2018-а. През първото полугодие на 2019 г. компаниите - членове на БАМП продължават да отчитат атрактивни стрийминг приходи, спрямо същия период на 2018 г. - близо 43% ръст. Но нека стане ясно - тези проценти на растеж тръгват от много ниска база и се отнасят към един твърде скромен в парично изражение пазар, който, за съжаление, прави България незабележима на глобалната карта. Има и друг парадокс на родния музикален пазар - необичайно голямата тежест на приходите от колективно управление на права. Ако по света процентът им е около 14% от общите, в България заработеното от ПРОФОН достига над 60% от приходите на музикалните компании. Причините за това са комплексни, но сред тях изпъква проблемната бизнес среда и негативните обществени нагласи сред потребителите, които препятстват по-активното развитие на легалните дигитални услуги и навлизането на нови такива. Българските активни потребители на Spotify едва надхвърлят 100 хиляди. Това отношение е водещо сред причините индустрията в България да не монетизира в достатъчна степен управляваните от нея права и всеки ден да се бори за оцеляване.

Нашият гост

Ина Килева е завършила СУ “Св. Климент Охридски”, специалност “Френска филология” с втора специалност “Английски език”. Работила е в Асоциацията на търговските банки и в кабинета на заместник-председателя на 39-то Народно събрание. Зам.-министър на културата е в кабинетите на Симеон Сакскобурготски и Сергей Станишев. Изпълнителен директор на Българската асоциация на музикалните продуценти - БАМП от 2007 до 2015 г., и от 2018-а до сега. Била е изпълнителен директор на ПРОФОН от 2009 до 2015 г. Началник е на кабинета на служебното правителство на проф. Огнян Герджиков през 2017 г.