Потвърди се истината, че политиката може да е и „мръсна работа“!

В Европа се заговори вече за „българизация на демокрацията“

Драмата, която години наред трови националния ни живот, стана повод в Европа да се заговори вече за „българизация на демокрацията“!? Защо се стигна до тук, след като подир 10 ноември 1989 година отговорното политическото мислене в България даде цивилизован старт на прехода към демокрация?

Тогава сред политическите сили надделя разумът и промяната се извърши без да се пролива кръв. Разработи се и конституция, съобразена с особеностите на нашия народ. Така се сложи край на половин вековните братоубийства и се положи модерен фундамент за развитието на държавността по нашите земи. От там нататък националният интерес диктуваше да се осигури защитата на България и от външно политическа гледна точка. Тази задача бе решена през 2004 и 2007 година, когато страната бе приета в НАТО и ЕС. Партньорството ни с развития свят налагаше след това политическата мисъл да формулира нови, още по амбициозни и модерни стратегически цели, за да се издигне равнището на националния живот до това на нашите партньори.

Това обаче не стана. „Хубавото време“ в българската политика свърши, когато се тръгна към решаването на основния вътрешен проблем на нацията: преустройството на икономиката на пазарни основи. „Преустройство“ означаваше в съществуващото стопанство по еволюционен път да се вградят и пазарните принципи, без да се ликвидират до основи цели отрасли. Вместо това, икономическата основа на народния живот беше взривена чрез безпрецедентни деструктивни практики. Ликвидирано бе уедреното и машинизирано селско стопанство. Под формата на приватизация над 2000 заводи се раздадоха на близки до властта. В резултат протече първият, истински вътрешно национален икономически разпад при българите. Точно той даде отражение върху всичко. Но най-вече подтикна израждането на политическото мислене. И на тези, които бяха във властта, и на онези, които спечелиха от дейността на управляващите. Защото за пръв път българи богатееха толкова много, така лесно и по възможно най- бързия начин!

В тази деструктивна среда изчезнаха съзидателните духовни енергии, които мотивират и обогатяват отговорното държавническото мислене. А тогава, когато и където политици разграбват собственото си отечество и обричат своя народ на нищета, политиката от мъдрост за осигуряване на хармония в човешката общност се изражда в най-отвратителната теория за унижение на нацията. Варварската трансформация на икономиката разруши средата за цивилизованото мислене в България. Формулирането на нови, велики политически стратегии, чрез които да се изравним с новите ни партньори, стана невъзможно!

В България се потвърди истината, че политиката може да е и „мръсна работа“! Не случайно един министър от онова време беше кръстен „Мистър 10%“. Друг се самооцени с крилатата фраза: „Егати държавата, след като аз съм нейният вицепремиер“!? Министърка на културата се хвалеше, че с голямо вълнение разглеждала картините на Панчо Владигеров из галериите!? Това са доказателства, че при появата на миража за бързо и лесно богатеене, с политика се захванаха хора, които не бяха реализирали нищо съществено в която и да е сфера на националния живот. В зоната на политиката и властта се появиха и човешки посмешища! Затова сериозните професионалисти от областта на икономиката, финансите, управлението и политическата наука се отдръпнаха от това опозорено поприще. Духовният елит на нацията не пожела да се омърси с дамгосващите оценки, дадени от народа на онези, които сътвориха безпрецедентната деградация на националния политически живот.

Престъпленията обаче трябваше да се защитят! Това не можеше да стане само с едното оправдателно говорене. Затова за пръв път в новата ни история, пред героите на националната деградация, беше издигнат защитен вал. До 1944 година, а и при социализма съдиите в България съдеха и осъждаха идеологическите противници на властта, защото със своите действия те заплашвали бъдещето на народа и държавата! А през последните 30 години за пръв път в нашата история българи, облечени в тоги, станаха бранители на власт, която не просто заплаши бъдещето на нацията. Тя я изправи буквално пред етнически и цивилизационен колапс!? Новите богати и върхът на съдебната власт обаче осъзнаха, че могат да са си взаимно полезни. И с финансовия ресурс, и със силата на закона! Затова никой не беше съден за участие в антинародния грабеж. Нещо повече! Изграденият съюз между политически лидери и хора в тоги, се превърна в политическо предимство. Защото „защитените“ в политиката не подлежаха на ревизии за минала дейност и можеха да се радват на спокойно бъдеще. На тях обаче вече изобщо не им беше необходимо да формулират нови, велики политически цели. Така израждането на политиката приключи, защото нейните представители вече робуваха на Мамона. Най-страшното беше, че тази духовна деградация зарази и онези, които тръгнаха да изграждат нови политически партии по-късно. Защото по-велика цел от забогатяването, чрез политика вече не съществуваше!

Тъй като сериозна част от богатства се натрупаха по безчестен начин, а хората на наемния труд работеха вече в частни предприятия, където няма политика, новосъздаваните партии решиха да префасонират и своя облик, и целите на провежданата политика. За пръв път новите играчи на терена не се афишираха като защитници на интереси, характерни за солидните общности в структурата на нацията. Всички се представиха за общонародни закрилници!? А тъй като онова, което можеше да се приватизира, вече беше присвоено, новите претенденти за властта трябваше да дадат отговор на съдбовния за тях въпрос: от къде може да се осигури ресурс и за тяхното забогатяване? Единственият източник, който остана в разположение пред новите мечтатели за бързо и лесно имане, бяха средства от държавният бюджет, инвестирани в обществените поръчки! На тази основа, образът на изродената политика през последните 5 години се изяви по най-скандалния начин. Поведе се борбата за изтласкване на спечелилите от прехода и тяхното заместване от нови „правоимащи“ за богатство! Опитът им за добиране до изпълнителната власт чрез ревизията на Конституцията обаче, се оказа ялов и наложи партиите да се хванат гуша за гуша, когато трябваше да изберат председател на НС. Защото този който владее първия пост в Парламента, няма да властва дълго, но ще има поне за кратко служебно правителство? А чрез властта може да се стори най-важното: да се отстранят преждезабогатялите и се изолират покровителите им от зоната на правото. Тази върхова демонстрация на изродената политика беше неизбежна. Защото във времената, когато българската нация трябваше да се научи спокойно как да се самоуправлява демократично, някои нейни синове превърнаха политиката в лично благо и национален кошмар. Така обаче те доказаха на народа си, че са станали вече непотребни.

Проблемът от тук нататък е само един: как да се възроди истинското, народнополезно политическо мислене в България, за да се родят и между нас качествени държавници! За да стане това, в зоната на властта трябва да се появи поне един политически Апостол, който да мобилизира нацията, с истинска политика и нови цели!