Във виртуалния свят, в който се опитват да вкарат човечеството, изчезват националната памет и интереси

България е поставена в парадоксалната ситуация да се отказва от важни за нейната идентичност въпроси

Историята традиционно се използва като ефективен инструмент за утвърждаване на неистини, насочени към промиване на умове и създаване на врагове. Целта винаги е една – омраза, агресия и страх, които създават благоприятни условия за контрол и устойчиви сфери на влияние. Човешката история се развива в контекста на имперските политики, които с малки нюанси и до днес работят за разширяване, утвърждаване и ако е възможно, дългосрочно елиминиране на конкуренцията.

Съвременният свят все още не е преминал в друг модел на съществуване, което означава, че предсказуемостта на политическото моделиране не се е променила. Разликата е само в бруталността на информационния натиск върху европейските общества, която е впечатляваща. И отново историята е водещ фактор, чрез който се разделят общества и се насажда омраза. И тъй като стара Европа за пореден път е обект на политически, икономически и социални експерименти, за пореден път въпросът с историческото минало на Република Северна Македония се превръща в своеобразна еманация за бъдещето на България.

В продължение на 145 години т. нар. македонски въпрос виси като дамоклев меч над българската държава. Началото е поставено на Берлинския конгрес 1878 г., на който се преформатира цялата геополитическа карта на европейския югоизток, освободен след последната руско-турска война от 19 век. До балканските войни 1912-1913 г. има огромно количество архивни документи, разкриващи неоспоримия висок процент българско население, живеещо в Македония и Одринска Тракия, европейски вилаети на Османската империя. В дългогодишна практика се превърна четенето на едни и същи архивни документи в българския централен архив от български и македонски историци. Разликата в публикуването им след това под формата на документални сборници или научни изследвания беше, че в Скопие прилагателното български към чети, движение или образование се заменяше с македонски. Една и съща архивна база, независимо от политическата интерпретация не решава и до днес проблема с българския характер на населението в края на 19 и началото на 20 век. Великите сили не се интересуват от истината, когато защитават своите интереси. От друга страна те се нуждаят от истината, за да знаят как да я използват или елиминират. Неоспорим факт е, че дипломатическите представители на държавите от т. нар. „европейски концерт“ в Османската империя и балканските държавици в своите донесения многократно разказват и обясняват българския характер на населението в европейските вилаети на Османска Турция. Неоспорим факт е, че македонският въпрос е международен проблем и е в основата на политиката на великите сили спрямо „болния човек“ край Босфора. На практика това е българския национален въпрос. Никой обаче от империите не иска Сан-Стефанска България, която да се превърне в следващата велика сила в Европа.

До Балканските войни 1912-1913 г. засилващата се пропаганда на Атина и Белград срещу София не променя неоспоримия български характер в Македония и Одринска Тракия. След унищожителната за България междусъюзническа война 1913 г. настъпва категоричен етнически поврат в тези области. Гърция и Сърбия целенасочено прогонват и избиват огромно количество българи от Одринска Тракия и Македония. Този геноцид продължава и през следващите десетилетия.

Постоянен аргумент на македонската пропаганда е обвинението на Скопие за българска окупация в Македония по време на Втората световна война. Само че удобно се забравят милиардите лева, които българската държава влага в изграждането на инфраструктурата в Македония. След войната и до сега продължава един процес, чието начало империите поставят през август 1944 г., когато Македония става неотменна част от Югославия, а именно създаването на македонски език и нация, които днес са неоспорим факт. През последните три десетилетия, след разпадането на СФРЮ, България последователно и понякога в ущърб на собствените си интереси помага и защитава признатата първо от нея македонска държава.

В биполярния свят процесът на утвърждаването на македонската идентичност не превърна македонците и българите във врагове. Империите с лекота променят граници, нагласи и тенденции. Ситуацията се усложни през последните години. Агресивният тон и засилващата се безапелационност на македонските политици се превърна в тяхна запазена марка.

Основният въпрос днес е дали и кога и на каква цена ще се открие процедурата за еврочленство на РСМ. България е поставена в парадоксалната ситуация да се отказва от важни за нейната идентичност въпроси, при условие, че не тя е кандидат за членство в Европейския съюз. Освен това натискът на САЩ и европейските институции е безпрецедентен. Повече от странна е подкрепата, която Скопие получава от американския конгрес, както и различните съвместни прояви на американска територия, изпълнени с откровени неистини, стигащи до парадоксални твърдения от рода на това, че македонци са едни от първите стъпили на американския континент. Явно в разрушителния за Европа, и в частност Балканите, план на Вашингтон, Северна Македония заема едно от централните места. Предвид факта, че Скопие не изпълнява не само договора с България, но и този с Гърция, остава съмнението, че откриването на процедурата за членство на РСМ в ЕС, не е свързано с идеята за разширяване и засилване на евроинтеграционните процеси в тази част на Стария континент. Явно действията на европейските елити все повече се отдалечават от реалните нужди на населението. Това, което обаче неизменно се използва е езикът на омразата и лъжата.

Политическият неолиберализъм утвърждава тезата, че историята не може да бъде пречка за интеграция, тъй като това вече не е актуално. Парадоксът е, че българите трябва да забравят истинската си история, но Украйна задължително трябва да налага измислената си история на Европа. Факт е, че Украйна и Северна Македония са измислени държави, чието съществуване се основава на имперски интереси и решения.

Известна е фразата, че победителите не ги съдят. Проблемът е днес кой ye /coe победител. Динамиката на събитията не успява вече да скрие истинската ситуация както в Украйна, така и нелепият натиск върху България. Няма как да се пренебрегне фактът и за абсурдната неподготвеност на новите политици, които даже не се и стараят да научат истината за Македония и да имат ясна и последователна национална позиция. Явно за пореден път слушат своите задокеански господари. Интересите на империите обаче обикновено се разминават с националния интерес на съответния народ.

Сега обаче нещата са много по-сложни. Във виртуалния свят, в който се опитват да вкарат човечеството, изчезват националната памет и интереси. Това означава обезличаване, незнание и засилваща се несигурност. Не трябва да се забравя, че националната история, традиции и култура са гаранция за знание, опит, единство и сила. Явно битката между империите и историята продължава.