Как Западът загуби своята партия шах с Кремъл

На Украйна не ѝ остава нищо друго, освен да бъде победена

Ами сега, бедни ми човече? Какво може да направи от тук нататък Володимир Зеленски след неговото оплакване за търкания в отношенията му със самия Байдън, да не говорим за противоречията му с републиканците на Тръмп, които винаги тайно са подкрепяли Путин? Защото посещението му в Белия дом след неговата реч пред Общото събрание на ООН се състоя в атмосфера на половин поражение и на половин натирване от общия дом. Поражение, защото без свръх модерните оръжия, които американците отказват да u предоставят, за да не рискуват термоядрен конфликт, на Украйна не u остава нищо друго освен да бъде победена от жестоката и добре организирана руска военна машина.

Ето защо вече може да се каже, че Западът загуби своята партия шах с Кремъл.

Полша - тази много свирепо въоръжаваща се нация, се оттегли от свещения съюз с нападнатата Украйна, защото вече не може да я понася и защото влезе в лют спор със Зеленски покрай доставките на зърно.

Байдън пък се изцепи, че една война не може да бъде спечелена и обяви, че не иска победа, а само желаел да сдържа агресора колкото се може повече. Това ограничение предизвиква в САЩ емоционална и морална тръпка, която кара възмущението от войната да избледнява и замъглява ентусиазма, да не говорим за този на американския данъкоплатец, подпашен от излезлите от контрол военни разходи. А Тръмп прихваща перфектно това неразположение, което се усеща не само от републиканците, но и от всеки данъкоплатец, който вижда как неконтролираният военен бюджет расте главоломно с неговите пари. Въобще Съединените щати решиха, че Украйна не трябва да спечели, а да убеди своя нашественик, че начинанието му няма да успее без други тежки за него последствия.

Това обаче се оказва напълно илюзорна политика, защото Путин и неговото обкръжение от военни са направили сметките си (за съжаление) перфектно. Те са изчислили без грешка колко ще продължи официалното възмущение на Запад, разходите, диатрибите, спекулираха майсторски с всички разделения. И резултатът е, че Джо Байдън се озовава в навечерието на предизборна кампания, в която вече почти е претърпял крах, без да е спечелил войната срещу амбициите на Путин.

Официално Западът продължава да декларира солидарност с Украйна, но няма търпение историята да приключи, на каквато и да е цена, особено ако за това ще плащат украинците. А американците се заблудиха, че могат да водят пропагандна война, като се откажат от предоставянето на оръжия за контраатака на руска земя и сега картите се разкриват. Така че в момента Киев го подкрепят англичаните и много плахо Европейският съюз, който все още няма намерение да се излага открито на руските репресии.

Предупреждението, отправено преди няколко дни от Полша на Украйна, бе ясно: дайте на руснаците това, което вече не можете да отнемете от тяхната армия и не искайте нищо друго от нас, защото отсега нататък то ще ни трябва, за да защитим земята си, а не вашата. От историческа гледна точка, ако нещата свършат така, това би било връщане към политиката отпреди Първата световна война. Ами всеки, който има силата да завземе чужда земя, може да го направи спокойно и след малко силни емоции и слаби оръжия, агресията му ще бъде ратифицирана.

*Авторът е кореспондент в САЩ на в. “Риформиста”, бивш депутат в парламента на Италия

Превод за “Труд news”: Румен Илиев