Народният вот е фалшифициран от зората на домораслата ни демокрация

Баща на тарикатлъците е Константин Стоилов, сочен за един от най-интелигентните ни политици

Един въпрос виси в общественото пространство. Дали последните избори са "честни". Това е все едно да питаш служителка от Околовръстното дали е "честна" и да я ангажираш за пет лева. И за слепеца е видно, че народният вот е фалшифициран.
Вътрешният министър Атанас Илков укрива купувачите на гласове. Този Илков е закачил в кабинета си портрет на Васил Левски, с когото всяка сутрин се консултира как да бъде честен. Към обед обаче съветите изветряват от мъдрата му глава.
Илков не е феномен в изборните шашмалогии. Народният вот е фалшифициран от зората на домораслата ни демокрация. Баща на тарикатлъците е Константин Стоилов, сочен за един от най-интелигентните ни политици. Образовал се по Европата, както я наричат нашите предци, оттам абсорбира изкуството за "честни избори".

Стоилов е лидер на Народната партия, която няма нищо общо с народа. Известна е като партията на милионерите. В нейните редици тежко стъпват Иван Евстратиев Гешов, Георги Губиделников, Димитър Яблански, Атанас Буров.
По време на парламентарните избори през 1894 г. има опасност в Бяла Слатина да спечели политическият противник Драган Цанков. В тази връзка премиерът Стоилов телеграфира на околийския началник:

"По сведенията, които приех, селата свършили да гласоподават и остава сега Слатина, която била против Цанкова. В този случай най-доброто ще бъде околийският началник да разпрати по селата, които са гласоподавали, и като се захване преброяването на гласовете, ако се види, че Цанковата кандидатура преодолява, някои наши приятели от Слатина или самото бюро може чрез угасване свещите или взимане списъците да направи изборът да не се състои. Във всеки случай на несполука считам вас за отговорен."

Алеко Константинов пише знаменития фейлетон "Угасете свещите", а фокусничеството с бюлетините става практика. Не само на тъмно, но и на светло!

Когато на една власт и треперят гащите, въвежда задължителен вот. Александър Стамболийски хваща държавното кормило през 1919 г. Първата му работа е да прокара закон, който подкарва народа като стадо говеда към урните. От 20 до 500 лева е глобата, ако не пуснеш бюлетина по избори. Нищо, че в Конституцията гласуването е право, а не задължение.

Рушвети и шашми допълват картината. На 5 януари 1921 г. Цеко Пашалиев от луковитското село Беленци осведомява началството: "Селото ни беше първо в държавата стамболистко, радославистко, знаеш историята му, нали? Съкруших ги, давал съм по 40–50 лева за 1 глас. Вам лъжа мен истина, 10 хиляди лева отидоха", тупа се в гърдите дружбашът.

"Ако ще правим избори скоро за народни представители, необходимо е да се разпореди: или да спрат бирниците временно събирането на данъци, или най-малко да им бъде заповядано да не прибягват до принудителното им събиране", съветва Стамболийски друг организационен работник.

През 2016 г. обединени патриоти, които не са чели върховния закон, изплагиатстваха политика от Славовица. Обърнаха "правото" в "задължение". Българинът трябваше да ходи принудително да избира ония, които ненавижда. Това издевателство със свободната воля още не е отменено.

Петко Тодоров сътвори своите "Идилии", без да е живял в социализма. Инак щеше да обезсмърти тогавашните избори. Гласоподаването беше празник. Нямаше черен пиар, удари под пояса, купуване на гласове. Народният вот се изливаше като пълноводна река. Хората гласуваха и танцуваха.

Изборното хоро беше запазена марка на Тодор Живков. След пускане на бюлетината го повеждаше пред избирателната секция. Беше Дайчовото, любимото на Първия. В спомените си Цола Драгойчева свидетелства: "На изборите през 1976 г. вече гонех 80-те, но пак се хванах на хорото. Живков не беше доволен, когато някой откажеше. Всъщност такива нямаше..."
В идилията на ония години електоратът бележеше световни рекорди. На споменатия от баба Цола вот във Видински, Сливенски и Ямболски окръзи гласоподаването е точно 100 %. Няма кьораво, няма сакато – всички отиват до урните. Малко по-слабо се представят окръзите Благоевградски, Габровски и Пазарджишки, където резултатът е 99,99 %. После иде Ловешко с 99,86 % и Врачанско с 99,82 %. Но истински резил е Шуменско с едва 99,70 %. На всичкото отгоре на Живков му докладват, че там не са играли хоро.

На изборите за Велико народно събрание през 1990 г. комунистите разиграха впечатляващо театро. С тъмна стаичка, която осигурява стопроцентова победа. Място на действието беше село в Котленския балкан. В своите "Спомени за Прехода" проф. Драгомир Драганов разказва:

"До селото се стигало трудно, а следователно и се пътувало дълго. Та кметът, стар комунист, решил въпроса "по ленински просто". Пратил "авангард-съгледвач" на два часа път и му заръчал в случай, че се появят "наблюдатели за честността на изборите", той да ги изпревари по преки пътеки и да предупреди "ръководството" за "опасността". Защото то било измислило наистина гениална "тъмна стаичка" за "таен вот".

"Тя се състояла – обяснява Драганов – от четири колеца, плат, с който да бъдат евентуално оградени, тесла и дежурен дърводелец. Само че всичкото това си стояло около урната, а кметът лично контролирал "тайната и свободна волеизява" на подопечните си избиратели. Но ако, не дай си Боже, се зададат проверяващите, бързоногият съгледвач трябвало да дотърчи и да докладва за опасността. За 15 минути дърводелецът сръчно сглобява "тъмната стаичка" и всичко е изрядно…"

Мургавият електорат е най-голямата далавера. Циганите отколе са най-активните избиратели. Първи използва този непреодолим стремеж към урните забравеният днес Никола Сукнаров.

"Интересен за времето общественик е този Н. Сукнаров – пише хронистът на следосвобожденска България Добри Ганчев. – Дарби големи няма, нито красноречие. При все това води тълпите. Качества на демагог за времето големи. Едър, снажен, красив мъжага. Широко хубаво лице, обрасло с кестенява брада. Всякога засмян, приветлив, ласкав. Добряк, услужлив, внимателен, разположен към всекиго. Никаква гордост. Леснодостъпен дори и за циганите. Беше научил от езика им няколко думи, с тях ги командва на изборите."

Сега само празни приказки не стигат. Пет лева също са жълти стотинки за  ония с естествен загар на кожата. Мизата за бюлетината тръгва от петдесетачка нагоре. Домашните избори винаги са фалшифицирани. Така е било, така е в настоящия исторически момент, така и ще бъде.